Определение № 1976 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1976 гр. София, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501529 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „Тропикал“ООД, чрез адв.З. И. от САК насочена против Разпореждане № 3923/07.05.2025 г., постановено по т.д. № 2457/2025 г. по описа на СГС, ГО, с което исковата молба на частния жалбоподател, по която е било образувано посоченото дело е върната в частта й относно предявения от „Тропикал“ООД, ЕИК 204532611 иск против „Билис 1“ЕООД, ЕИК 207113383 за сумата от 76 693,78 евро, представляваща обезщетение, свързано с твърдени загуби от ищеца, свързани с направени от него разходи за оборудване, обзавеждане и подготовка на ресторанта преди да започне работа - инвестиции в периода юни - август 2025 г.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.127 и чл.129 ГПК.

Твърди се ищецът-жалбоподател както в първоначалната, така и в последващите уточняващи молби многократно да е излагал фактическите си твърдения относно характера на претендираните вреди, периода на извършване на инвестициите, тяхното предназначение и връзката им с осъществяваната ресторантьорска дейност.

Твърди се и че са представени подробно счетоводни документи, от които се установявал видът на придобитото имущество, както и неговата стойност.

Затова неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за липса на достатъчно конкретни фактически твърдения, защото не били описани по отделно всички закупени вещи.

Последното изискване излизало извън пределите на проверка на редовността на исковата молба по чл.129 ГПК и водело до смесване на задължението на ищеца да индивидуализира предмета на спора и задължението му да проведе пълно доказване на претенцията си.

Отделно ищецът бил поискал още с исковата молба назначаването на съдебносчетоводна експертиза с цел извършване на експертен анализ на представената документация и определяне точния размер на претърпените вреди, като заявил и готовност за представяне на цялата налична документация, както и допълнителни документи при необходимост на вещото лице.

1

Изискването всички вещи да бъдат описани детайлно и изчерпателно /по брой, вид, модел, единична цена и т.н./ още на етап искова молба представлявало изискване за предварително провеждане доказване по същество, каквото процесуалният закон не предвиждал.

Като приел такова изискване първоинстанционният съд необосновано ограничил правото на ищеца на достъп до съд и разглеждане на спора по същество.

По тези съображения е поискана отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – ищецът по делото, чиято искова молба е върната частично, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания и при съобразяване оплакванията на частния жалбоподател въззивната инстанция приема, че следва след самостоятелна преценка на данните по делото да разреши поставеният за разрешение въпрос по производството, а именно - при връщане на исковата молба и прекратяване на първоинстанционното производство допуснати ли са съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решаващият състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, а обжалваното разпореждане е постановено при стриктно спазване на установените съдопроизводствени правила касателно проверка редовността на исковата молба.

Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК, извършва едва при сезирането му с редовна искова молба.

В случая СГС е бил сезиран с искова молба, от чието съдържание в частта й срещу ответника „Билис 1“ЕООД относно претендираните като претърпени имуществени вреди /загуби/ безспорно не е възможно да се изведе за които точно вещи, представляващи оборудване и обзавеждане на ресторанта, се отнася претенцията.

Поради последното и правилно при извършената проверка относно редовността на молбата с няколкото свои последователни разпореждания СГС е приел, че същата е нередовна по смисъла на чл.127 и чл.127 ГПК и е дал на ищеца ясни, подробни, разбираеми и изчерпателни указания как да отстрани нередовностите на молбата му, вкл. какви са последиците от неизпълнението им.

Това поведение на първоинстанционният съд е в стриктно съответствие с установените правила относно проверката на исковата молба, разписани в чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя в първоначалната, а и уточняващите я молби, да е посочил подробно и изчерпателно кои са вещите, за които се твърди да за закупени от него като оборудване на ресторанта и за които /тяхната парична равностойност/ претендира, че е претърпял имуществени вреди.

2

Описание на тези вещи и на паричната равностойност на всяка една от тях липса както в първоначалната искова молба, така и в уточняващите я. Отделно за тези вещи липсват приложени счетоводни документни, доколкото наличните към този момент по делото касаят неустановени стоки и услуги, както и конкретно само закупени храни и напитки.

Несъстоятелно е при тези данни оплакването първоинстанционният съд да е излязъл извън пределите на дължащата от него проверка на редовността на исковата молба /обстоятелствата, на които се основава иска/, предвид че липсата на конкретизация какво точно обхващат и в какво се изразяват претърпените загуби категорично сочи на липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск за тяхното репариране, от една страна, а от друга - би поставило ответника в неизвестност срещу какъв иск се защитава.

Последното е от изключително значение с оглед концентрационния характер на гражданския процес и задължението на ответника да изчерпи всички свои възражения по иска с отговора на исковата молба.

Затова и изискването за посочване на какви точно инвестиции са направени в ресторанта - в частност, конкретно обзавеждане и оборудване в ресторанта се твърди, че е закупено от ищеца и съответно е останало в ресторанта и той не може да го ползва, не е изискване за провеждане на пълно доказване на иска.

Последното не би могло да се проведе изобщо, ако изначално не е ясна каква е претенцията - т.е. - за кое точно имущество се отнася.

Липсата на такова посочване в обстоятелствената част на исковата молба не може да се преодолее чрез събирането на доказателства /съдебно-счетоводна експертиза/, защото експертизата е доказателствено средство, което се допуска в случаите, в които съдът или страните нямат специални знания в някоя научна сфера и се нуждаят от квалифицирано становище на специалист, което могат да ползват при разрешаване на делото/изграждане на защитната си теза пред съда.

В този смисъл и експертизата не може да се ползва за конкретизиране на обстоятелствата, на които ищецът основава своята теза при предявяване на иска.

Тези обстоятелства /твърдения/ следва да се изложени ясно и последователно още с исковата молба, а за доказването им може да се използва и експертиза, като доказателствено средство.

При наличните по делото данни се налага действията на първоинстанционния съд по проверка и връщане на исковата молба да са изцяло основани на установените от процесуалния закон изисквания и в унисон с тях, а причината за неблагоприятният резултат за жалбоподателя да е изцяло неговото неоправдано процесуално бездействие по отстраняване на нередовностите на исковата молба, указани му от съда.

Ето защо като правилно, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, 16-и състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3923/07.05.2025 г., постановено по т.д. № 2457/2025 г. по описа на СГС, ГО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4