Решение № 17340 от 27.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17340 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110151641 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЮЛ“ ООД срещу „ЮЛ“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет, сумите от 1521,00 лева (за новозакупен билет), 51,58 евро (за хотелско настаняване) и 119,33 лева (за наземен транспорт), представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменения полет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЮЛ“ ООД организирал в качеството си на туристическа агенция екскурзия до САЩ за група туристи, включително за БВГ. До САЩ туристите трябвало да пътуват на 02.09.2022 г. с полет С - Н през Ф с авиокомпания „Л“, за което БВГ имал закупен билет № ***********-90. Поради стачка на пилотите от авиокомпанията, за която авиокомпанията била предварително уведомена, посоченият полет бил отменен. За да се реализира екскурзията до САЩ, се наложило спешно закупуване на нови самолетни билети, за което авиокомпания „Л“ не оказала съдействие. Предвид малкото полети от С и големия брой пътници, 1 пренасочени към други полети заради стачката, не за всички членове на туристическата група били закупени билети за полет от С. Това наложило останалите туристи, сред които и БВГ, да бъдат превозени с автобус до Б с чартърен превоз от „ЮЛ“ на стойност от 119,33 лева за пътник, от където отпътували със самолет за Н, през С, като билетът, закупен за пътника БВГ, бил № ******* на стойност от 1521,00 лева. Предвид часа на излитане на самолета от Б, за туристите била осигурена от ищцовото дружество нощувка в Hotel Т В на стойност 51,58 евро за турист. Ищецът твърди, че ответното дружество носило отговорност по смисъла на Регламент /ЕО/261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за причинените на туристите вреди от отменения полет, тъй като стачката на пилотите не представлявала извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, а допълнителните разходи, направени от пътниците поради отменения полет подлежали на обезщетяване на основание чл. 9 и чл. 12 от Регламента, в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз. БВГ прехвърлил така възникналите си вземания към авиокомпанията в полза на ищцовото дружество чрез договор за цесия от 21.10.2022 г. До авиокомпания „Л“ били отправени искания за заплащане на обезщетения от всички пътници, част от туристическата група, но частични обезщетения били изплатени само на някои от тях. Поради това ищецът подал искане за издаване на заповед за изпълнение за вземанията, цедирани в негова полза от БВГ.

Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение по чл.

414 ГПК, за ищеца съществувал правен интерес от предявяване на настоящите искове по реда на чл. 422 ГПК. Отправено е искане за тяхното уважаване в цялост и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЮЛ“ АД за отговор, като с подадения в срок такъв исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди се по подробно изложени аргументи, че предявените искове били недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и правен интерес, тъй като с договора за цесия, въз основа на който ищцовото дружество претендирало процесните вземания, не били прехвърлени реално съществуващи в патримониума на БГ права, още по-малко такива за претендиране на обезщетения за допълнителните разходи. Като възражение за недопустимост на исковете е посочено и обстоятелството, че дружеството-ответник не било уведомено за цесията. Съдът намира, че така изложените възражения представляват такива по основателността, а не по допустимостта на предявените искове, поради което по тях се дължи произнасяне с акта по същество на производството. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че не било оказано съдействие на пътника БГ при отмяната на полета, както и това, че не били предложени алтернативни полети. Заявява, че Григоров избрал друг полет именно от предложените от авиокомпанията алтернативни такива и е получил билет за избрания 2 полет безплатно. Оспорва и твърдението, че дружеството носело вина за отмяната на полета. Поддържа, че от представените с исковата молба документи не се установявало реалното извършване на претендираните от ищеца допълнителни разходи. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото доказателства.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване между страните, че ответникът „ЮЛ“ АД дължи на ищеца „ЮЛ“ ООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 21.10.2022 г., сключен с БВГ, сумата от 600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет от 02.09.2022 г. от С до Н, с прикачване във Ф, както и сумите от 1521,00 лева за новозакупен билет, от 119,33 лева за наземен транспорт и от 51,58 евро за хотелско настаняване, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от БВГ в резултат на отменения полет, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, и сумата от 230,75 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., за които на 24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33460/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно изложените в исковата молба фактически твърдения процесните вземания първоначално са възникнали в патримониума на лицето БВГ в качеството му на страна по договор за въздушен превоз с ответника на основание чл. 7, чл. 9 и чл. 12 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., а ищецът „ЮЛ“ ООД претендира тези вземания в качеството си на цесионер.

Следователно основателността на предявените искове е обусловена на първо място от установяване наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между БВГ и ищеца „ЮЛ“ ООД по договор за цесия от 21.10.2022 г., въз основа на който всички процесни вземания да са прехвърлени в полза на ищцовото дружество. За доказване на това обстоятелство по делото е представен посоченият договор за цесия от 21.10.2022 г. (л. 15), съгласно т. І.1 от който БВГ е прехвърлил на „ЮЛ“ ООД правото си да получи обезщетение за отменен полет на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., ведно с обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер на 1500,00 лева. Видно е от съдържанието на договора, че страните са 3 индивидуализирали изрично вземанията, предмет на цесията, и това са единствено вземането за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 и това за закупуването на нов билет на стойност 1500,00 лева. Останалите процесни вземания (за наземен транспорт в размер на 119,33 лева и за хотелско настаняване в размер на 51,58 евро) не са били предмет на договора за цесия, поради което ищецът не се явява материалноправно легитимиран да ги претендира от ответника, доколкото не се установи същите да са станали част от неговия имуществен комплекс чрез прехвърлянето им по силата на процесната цесия. От изложеното следва, че исковете за установяване дължимостта на сумите от 119,33 лева и от 51,58 евро са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Предвид постигнатите между страните по договора за цесия уговорки, ищецът притежава надлежна материалноправна легитимация да претендира от ответника вземанията за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размер на 600,00 евро и това за закупуването на нов билет на стойност 1500,00 лева. Съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за така извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на договарянето, установена в чл. 9 ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията - това упълномощаване не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. В случая с изрично пълномощно (л. 16 от делото) цедентът БВГ е упълномощил цесионера „ЮЛ“ ООД да уведоми ответника за прехвърлянето на вземанията в негова полза, като данни за такова уведомяване се съдържат в приложената на л. 20 - 21 от делото кореспонденция. Дори да се приеме, че изрично уведомяване на ответника за извършената цесия не е направено, следва да е приеме, че с получаването на издадената за процесните вземания заповед за изпълнение, съответно - с връчването на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е узнал за прехвърлянето на възникналите в полза на БВГ вземания.

Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че прехвърлянето на вземанията за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размер на 600,00 евро и това за закупуването на нов билет на стойност 1500,00 лева в полза на ищеца „ЮЛ“ ООД е произвело действия спрямо ответника.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.:

Относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са 4 уредени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет до разстояние от 1500 км. Ответникът се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента, доколкото е въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, една от които е отмяната на полет (чл. 5 от Регламента).

Съгласно чл. 7, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение от 600 евро при закъснение или отмяна на полет, при който се изминава разстояние над 3500 километра извън Общността. Съгласно чл.

3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.

Разпечатката съдържа 26 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b218d54d-1ac4-4636-b74d-7d16bc7b4a23