Протокол № 1108 от 27.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1851/2022
- Вид
- Протокол № 1108
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 27.06.2023
- Състав
- Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62, ал.5, т.3 · Закон за кредитните институции
- чл. 89 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1108 гр. В., 27.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101851 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:35 часа се явиха:
Ищецът К. Т. К., редовно призован, не се явява, Представлява се от адв. Р. Д., редовно преупълномощена от адв. Б. Б. и приета от съда от от днес.
Ответникът М. В. К., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. П.
С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпила молба от представена в днешното съдебно заседание. адв. Б. Б. с вх. № 15704 /22.06.2023 г.,
Връчва копие от молбата на процесуалният представител на ответната страна за запознаване.
Адв. Д.: Поддържам иска. Оспорвам наведените възражения в писмения отговор и допълнителните становища.
Адв. С.: Оспорвам исковете така, както са очертани в проекта за доклад. Във връзка заявеното в т.3 от днес представеното становище касаещо предявените искове заявявам, че искането за допълване на доклада с иск за сумата от 2684,44 евро, представляваща лихва за период преди завеждането на иска е неоснователно, това е съвършено нов иск, който няма как по този ред да бъде въведен по предмета на спора, включително и чрез изменение на иска. Поддържам всички фактически твърдения по подадените два отговора с вх. № 25241 / 28.10.2022 г. и вх. № 10510/ 27.04.2023 г. след направените уточнения.
Адв. Д.: Искам само да уточня, че такова искане е направено в уточняваща молба вх.
1
№ ****96 /16.02.2023 г. Не се прави за първи път в днешното съдебно заседание.
Съдът намира, че доколкото в исковата молба не фигурира иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, който е самостоятелен иск и е различен от законната последица от уважаване на иска, а именно присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, не е допустимо същият да бъде предявяван в последствие, доколкото в този случай се касае за последващо обективно съединяване на искове, което е недопустимо. С оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна в частта, в която да бъде изменен доклада по делото и да бъде включен като предявен иск такъв по чл. 86 от ЗЗД, а именно: заплащане на сума в размер на 2684,44 евро, считано от 02.11.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда,
Съдът се придържа към изготвения по делото доклад, като допълва същият единствено с твърденията на страните от уточнителните молби с вх. № 12939/ 25.05.2023г. и вх.№1****24 /06.06.2023 г. във връзка с даването на заем и тегленията, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ДОПЪЛНИ проекта за доклад в следните части:
Навеждат се следните твърдения от ищцовата страна:
Твърдят, че уговорката за даване на заем от ищеца К. К. на ответницата М. К. е постигната пред семейни приятели на двамата по време на тяхно гостуване на коледните празници през 2014 г., непосредствено преди заплащане на капарото за закупуване на недвижимия имот.
Навеждат се следните твърдения от ответната страна:
Твърдят, че в периода 2012г. – 2014 г. М. К. е предала на ищеца на части в брой около 65 000 лв., предназначени за закупуване на жилище, каквото двамата търсили, като част от тези суми М. К. е изтеглила през 2012 г. и 2013 г. от своя банкова сметка в ПИБ, разпечатка от която е представена с писмения отговор вх. № 25421/28.10.2022 г.; Твърдят, че това са сумите изтеглени в брой на 21, 22 и 23.11.2012 г. и на 25.02., 26.02, 01.03., 24.06, 25.06.2013 г. като тези суми са били предавани в брой на ищеца в същия ден или близките дни.
Адв. Д.: Моля да се приеме за безспорно между страните, че сумите за заплатено капаро в размер на **** евро по предварителния договор за придобиване на апартамент №**** на 29.12.2014 г., както и остатъкът от продажната цена в размер на 57 600 евро, заплатена на 21.01.2015 г. са платени от личната банкова сметка на ищеца К. Т. К.
Адв. С.: Безспорно е, че продажната цена по договора от 21.01.2015 г. включително и капарото са били преведени на продавачите от банкова сметка на ищеца. Преведени без уточнение за платени. Оспорва се единствено произхода на тези средства в банковата сметка и това, че плащането реално е извършено със средствата и на двете страни. По фактическите твърдения с които беше допълнен доклада моля да ми бъде дадена възможност да изразя 2 следното становище. В депозираната молба от ищеца с вх. № 1****24 /06.06.2023 г. се твърди, че уговорката за даване на заем е постигната през м. 12.2014 г., т.е преди процесната сделка. Така е възприел Съдът твърдението и го е инкорпорирал в доклада. Това представлява поредна промяна в твърденията, доколкото с молба от 16.02.2023 г. ищецът е заявил, че уговорката е била първоначално тя да прехвърли своят дял на децата, но когато станало ясно, че няма да изпълни обещанието си, тя се задължила да възстанови тази сума, поради което можело да се приеме, че това било заем, т.е оспорените твърдения са, че уговорката за заем е постигната далеч след изповядване на процесната сделка. Но това е последното твърдение, което Съдът е възприел в доклада. Процесната сделка е от 21.01.2015 г. Предварителният договор е от м. 12.2014 г. Първоначалните твърдения са били, че уговорката за даване на заем е постигната около коледните празници на 2014 г. т.е преди уточняващата молба, а по-рано се е твърдяло, че тази уговорка е била постигната след сключване на договора за продажба по причини изложени в цитираната молба, т.е имаме разминаване в твърденията.
Адв. Д.: Относно разминаване в тези твърдения следва да отбележим, че изложеното в молбата от 14.02.2023 г. действително отразява уговорките между страните, че имота ще бъде закупен първоначално на двамата, но ще бъде прехвърлен на децата. В последствие вече в молбата от 06.06.2023 г. може би не е правилно отразено, че уговорката за заем е била постигната. Уговорката, за това по – скоро, че ще бъде на името на съпругата, а след това ще се прехвърли на децата. Относно наведените твърдения в молбата от 14.02.2023 г. заявявам, че между страните не е имало първоначално желание да бъде закупен имота на името на двамата. Желанието на ищеца е било такова намерение и това е било обещанието от страна на ответницата, че имота ще бъде прехвърлен така или иначе на децата, като първоначално нека да бъде на двамата. Едва в последствие когато тя не изпълнила тези свои обещания, тогава тя вече обещала, че ще върне сумата, която е дадена. Последно уточнявам, че при закупуването на имота не е имало намерение между страните имота реално да бъде закупуван при равни квоти между страните и не е станало с общи средства, а намерението на страните е било да се купи апартамент, който да остане за децата. Средствата са излезли изцяло от патримониума на ищеца. Да приемем, че няколко месеца след сделката е станало ясно, че няма да бъде изпълнено обещанието на ответницата да бъде прехвърлен имота на името на децата и от тогава между двете страни е налице съзнание, че тези пари подлежат на връщане. Двете страни имат ясното съзнание при закупуването на имота, че той не е закупен с цел да бъде при равни квоти придобит и от двамата. Целта, това което е изразявала ответницата е била, че ще прехвърли своят дял на децата си. Няма спор, че сумите са били само на ищеца, едва в последствие, когато се влошили отношенията помежду им, тогава тя категорично е отказала да прехвърли своят дял на децата и обещала да върне сумата, която е послужила за придобиване на нейният дял. През лятото на 2018 г. ответницата е обещала да върне сумата, която е послужила за придобиване на нейният дял. Няма договор за заем.
Има превеждане на сума, макар и в полза на трето лице, но в патримониума на ищцата е настъпило увеличение с оглед придобитото право на собственост.
3
Съдът намира, че предвид уточняването на иска, последно извършено в днешното съдебно заседание, не са налице твърдения, че има сключен между страните договор за заем, поради което приетият за предявен като главен иск с правно основание чл. 2**** от ГПК, следва да бъде прекратен като недопустим, на основание чл. 130 от ГПК. Уговорката за връщане на една сума не е достатъчна, за да се приеме, че е налице твърдение за договор за заем, доколкото сумата може да бъде върната въз основа на други уговорки /връщане на дадено на отпаднало/неосъщетсвено/без основание, по прекратен договор и т.н./ С оглед на изложените в днешното съдебно заседание изрични твърдения, а именно, че липсва уговорка между страните за даване на заем, следва да се прекрати главния иск като недопустим, и следва да остане единствено предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, поради което следва да бъде изготвен и нов доклад по делото. Съдът, въз основа на горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА иска на К. Т. К., ЕГН **********, гр. В., ул. Д****, против М. В. К.
ЕГН **********, от гр.В., бул."****, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 32 000 евро, представляваща връщане на дадена в заем сума от К. Т. К., ЕГН ********** на М. В. К. ЕГН ********** при изповядване на сделката за придобиване на АПАРТАМЕНТ № ****, съставляващ самостоятелен обект - жилище, с идентификатор ***, представляваща покупната цена на 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАпС с частна жалба в едноседмичен срок от днес.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
НОВ ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.
Съдът намира, че следва на основание чл. 1**** от ГПК да насрочи делото.
Съдът на основание чл.1**** от ГПК прави следния проект доклад на делото:
Производството е образувано по иска на К. Т. К., ЕГН **********, гр. В., ул. Д****, против М. В. К. ЕГН **********, от гр.В., бул."****, а именно: за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 32 000 евро, представляваща сумата, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки разходи за придобиване на 1/2 идеална част от правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № ****, съставляващ самостоятелен обект - жилище с идентификатор ***.
Претендират се разноски.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
4
В исковата молбата се твърди, че през 2014г. ищецът решил да инвестира част от средствата си в закупуване на жилище, като искал по 1/4 ид.част от същото да бъде записана на двете им деца. Преди да закупи имота на ул."**** ответницата го убедила да не купува половината от жилището на името на децата и поискала тази 1/2 да бъде купена на нейно име. Тя нямала пари и се уговорили, че тя ще му издължи половината сума, или 32 000 евро.
Тъй като живеели на семейни начала, имали деца и ищецът разчитал на думата й, не подписали договор за заем, с който да документират тази тяхна уговорка. След раздялата им през 2018г. ищецът я молил да изпълни обещанието си и да му плати половината пари, но тя отказвала, като при това завела дело за делба.
Твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че прекратеният вече иск по чл. 55 от ЗЗД и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД са недопустими.
Ответницата оспорва наведените от ищеца твърдения, като навежда следните собствени твърдения за осъществилите се в действителност факти:
Страните са живели заедно на съпружески начала в продължение на 11 години от 2007 г. до 2018 г. Имат родени три деца - Р., род. през 2009г. В. роден през 2011г., но починал скоро и В., роден през 2012г. През 2012г. страните взели решението да закупят собствено жилище, което да заплатят по равно и да бъде собственост на двамата. Всеки от тях разполагал със свои лични средства, а ответницата разчитала и на помощ от родителите си при бъдещата покупка. В периода 2012 - 2014г. М. К. е предала на ищеца на части в брой общо около 65 000лв., които да послужат при бъдещата покупка на жилище. Част от предадената на ищеца сума М.