Определение № 2664 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2793/2023
- Вид
- Определение № 2664
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 09.01.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2664 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. С.ов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С. Н., против Определение №11595 от 11.10.2023г., постановено по гр. д. №14076/2023г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от него искова молба против „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК 200575871, и е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск, производството по който е прекратено.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на С. А. Б. против „Райдър 777“ ЕООД, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с която се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1
15173 лв., получена въз основа на влязло в сила разпределение от 26.08.2022г. по изпълнително дело №990/2015г. по описа на ЧСИ И.Б., рег. №800 при КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- Бургас, с която сума ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца.
Изложени са твърдения, че ищецът и ответното дружество са взискатели по изпълнително дело №990/2015г. по описа на ЧСИ И.Б., рег. №800 при КЧСИ, с длъжник “Старт инвест“ ЕООД, като с разпределението от 26.08.2022г. в полза на ответника била разпределена сумата от 30730,16 лв. Според ищеца вземането на ответника по изпълнителното дело не съществува, тъй като основанието на вземането /неустойка по предварителен договор от 14.01.2014г./ било отречено с влязло в сила съдебно решение, с което клаузата била прогласена за нищожна. Жалбата на ищеца срещу извършеното разпределение с искане за изключване на ответника от кръга на взискателите по изпълнителното дело била оставена без уважение. Ищецът счита, че получавайки разпределената му сума ответното дружество се е обогатило за негова сметка с 15173 лв., която сума следвало да се разпредели и получи от него. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим, поради което и върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна, както въззивната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД правото на обеднелия да иска от обогатилия се връщане на това, с което се е обогатил за негова сметка, възниква когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В случая ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка със сума, получена в качеството му на привиден взискател по влязло в сила разпределение по изпълнително дело. При така изложените твърдения, че ответникът няма действително вземане по изпълнителното дело, за което да му се разпределят суми, защитата на ищеца следва да се осъществи по реда на чл.464, ал.1 от ГПК чрез предявяване на иск за оспорване на вземането на привидния взискател, при уважаването на който последният ще бъде изключен от кръга на кредиторите. В случай, че ищецът счита, че такъв иск е бил предявен и уважен, но въпреки това в полза на привидния 2 взискател са били разпределени суми, то защитата му следва да се осъществи по реда на чл.463 от ГПК чрез обжалване на разпределението. В случая от изложените от ищеца твърдения е видно, че същият е обжалвал разпределението с искане за изключване на ответното дружество от кръга на взискателите, но жалбата му е била оставена без уважение. При положение, че за ищеца съществува друг ред за защита, то съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД предявеният от него иск за неоснователно обогатяване е недопустим, включително в случаите, когато предприетите от него действия за защита на правата му по другите производства са били неуспешни. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД не може да представлява средство за пререшаване на изхода на вече приключилото производството по обжалване на разпределението.
Предвид потвърдено. горното обжалваното определение следва да бъде
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №11595 от 11.10.2023г., постановено по гр. д. №14076/2023г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от С. А. Б., ЕГН **********, искова молба против „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК 200575871, и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3