Решение № 174 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000705 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №261970/19.07.2022година от „КЛЕН ЛЕС“ ЕООД, ЕИК-131293118, представлявано от С. Е. К., съдебен адрес: гр.***, ул.“***“, ***, ет.2, офис 201 срещу решение №260028/21.06.2022 година, постановено по т.д.161/2020 година по описа на Софийски окръжен съд.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно по следните съображения: Предварителният договор е развален с отправено писмено уведомление за развалянето му поради виновното поведение на продавача, като същото е получено на 21.03.2017 година. Към датата на получаване на уведомлението срокът за връщане на вещта е бил изтекъл поради което е неправилен извода, че не е установена поканата за връщане на вещта и оттам възникването на правото за разваляне на договора. На страната с доклада не е било възлагано доказването на този факт. На второ място, тъй като задължението е носимо, в тежест на страната е да установи, че е изпълнила задължението си, като е следвало след послужването си с вещта да я върне. Присъждането на компенсаторно вземане в полза на ответника е в 1 нарушение на основополагащия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си поведение. Договорът за продажба е развален по вина на продавача, поради което той няма право на обезщетение. Неправилно е и извършеното прихващане, тъй като не са били налице предпоставките по чл.103, ал.1 ЗЗД. Неправилно е отхвърлен и иска с правно основание чл.86 ЗЗД, тъй като исковата молба е депозирана на 15.10.2020 година. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемата страна „ВЕНЦИ-2003“ ЕООД, ЕИК-131124328, със седалище и адрес на управление: с.Радуил, общ.Самоков, обл.Софийска, ул.“Ибър“, 54, съдебен адрес: гр.***, ул.“***“, 9, ет.***, оф.*** е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените разноски. Твърди в писмения си отговор, че задължението за ползване на вещта е безсрочно, поради което е търсимо. Не е установено купувачът да е канил надлежно продавача да му върне вещта, поради което липсва виновно неизпълнение и продавача „Венци – 2003“ ЕООД не е задържал вещта неоснователно, както и, че твърденията във въззивната жалба, че договорът е развален по вина на продавача не съответствуват на събраните по делото доказателства.

Неоснователно е и възражението, че вземането, с което е извършено прихващането е погасено по давност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Клен лес“ ЕООД излага в исковата си молба, че на 19.10.2016 година между него и „Венци 2003“ ЕООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, по силата на който „Венци 2003“ ЕООД му е прехвърлил собствеността върху МПС, негова собственост, вид верижен булдозер, марка КОМАЦУ, рег. № ***, ведно с всички принадлежности към вещта за сумата от 60 000 лева без ДДС, като страните са се споразумели, че продажната цена ще бъде заплатена под формата на дървесина, възлизаща на същата стойност, като след изплащане на цялата сума продавача се задължава да прехвърли собствеността върху МПС 2 на купувача в едномесечен срок от последната доставка. На 20.10.2016 година булдозерът е доставен в логистичната база и владението върху вещта е предадено на управителя на „Клен лес“ ЕООД-С. К., като още същия ден купувачът започва да изпълнява поетото с предварителния договор задължение като извършва доставка на 28.130 куб.м. широколистни трупи бук-шперплат на стойност 6076.08 лева с ДДС, за което издава фактура 338/20.10.2016 година.Следващата доставка е извършена на 24.10.2016 година и представлява 33.570 куб.м. широколистни трупи бук-шперплат на стойност 7251.12 лева с ДДС, като съответно е издадена фактура 341/24.10.2016 година.

Ответникът е издал насрещна фактура 1340/31.10.2016 година на стойност, съответстваща на двете фактури, а именно 13327.20 лева с ДДС, на основание авансово плащане за верижен булдозер. За месец ноември също са извършени две доставки на дървесина-първата на 01.11.2016 година на 34.330 куб.м. широколистни трупи бук-шперплат на стойност 7415,28 лева с ДДС, а втората на 07.11.2016 година на 24.750 куб.м.широколистни трупи бук-шперплат и 2.690 куб.м. широколистни трупи бук на обща стойност 5797,92 лева с ДДС, за което са издадени две фактури 349/01.11.2016 година и 352/07.11.2016 година. От своя страна ответникът издава фактура 22/30.11.2016 година на стойност 13213,20 лева с ДДС, която сума съответства на стойността на двете фактури на „Клен лес“ ЕООД за месец ноември, като основанието е авансово плащане за верижен булдозер. За месец декември също са извършени две доставки на дървесина-на 09.12.2016 година на 30 куб.м. иглолистни трупи ОЗМ и 15 куб.м. широколистни дърва – бук на обща стойност 3600 лева с ДДС и втората доставка за месеца е на 22.12.2016 година на 8150 куб.м. широколистни трупи бук и 39.140 куб.м. иглолистни трупи на обща стойност 6809,76 лева с ДДС. Издадени са съответно фактури 365/09.12.2016 година и 370/22.12.2016 година, като ответникът издава насрещна фактура на стойност 10409,76 лева с ДДС, на същото основание, както предходните два месеца. На 31.12.2016 година с цел да бъдат погасени задълженията между двете дружества е подписано споразумение за прихващане, по силата, на което е прието, че сумата от 36950,16 лева от общо дължимата цена в размер на 60 000 лева е заплатена от купувача на продавача. През месец февруари 2017 година, в телефонен разговор В. С. моли С. К. да му заеме булдозера, обект на предварителния договор, като това е сторено и от този момент вещта все още не е върната. На 20.03.2017 година е изпратена покана за връщане на 3 платената продажна цена. С уточняваща молба от 30.10.2020 година уточнява, че сключения предварителен договор е развален с писмено уведомление от 20.03.2017 година, получено от ответника на 21.03.2017 година, което поражда правото да получи заплатената сума, ведно с обезщетение за забава. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 36950,16 лева, представляваща заплатена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на булдозер, както и за сумата от 14713,28 лева, обезщетение за забава, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „Венци 2003“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който твърди, че за месеците януари и февруари, 2017 година не е изпълнявано задължението за заплащане на продажната цена. Не оспорва обстоятелството, че е получил обратно булдозера, но твърди, че след като приключил работата се обадил на К. да си го вземе, като изминал месец, през който не получил плащане по договора, а и никой не дошъл да вземе булдозера. При това положение неизправна страна по договора е ищеца, който не изпълнява основното си задължение да заплаща продажната цена, както и не изпълнява задължението си да получи обратно вещта. Страната по договора не е престирала пари, а дървен материал, поради което не може да претендира връщане на посочената сума. Налице е постановено решение по гр.д.1027/17 година на РС Самоков по издадените фактури, по което е постановено решение, което е влязло в сила, с което исковете са отхвърлени. В отношение на евентуалност прави възражение за прихващане като твърди, че ако се приеме, че договорът е развален то ищецът му дължи сумата от 45 000 лева за ползването на верижния булдозер за периода 20.10.2016 година - 29.03.2017 година. Твърди, че искът за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен, тъй като такава се дължи от поканата, а отделно вземането е погасено по давност.

С допълнителната искова молба твърди, че не е изпадал в забава за плащането, тъй като не е бил уговорен срок за плащане. Не оспорва, че е предлагал дървесина, складирана в близост до с.***, община Самоков, който да има характер на последваща вноска по предварителния договор, но причината това да не се случи е, че изпратените от ответника служители са 4 отказали да натоварят дървесината. Твърди, че не е бил канен да вземе булдозера. Булдозерът е бил предаден на трето лице – „Ласкинлес“ ЕООД и поради тази причина договорът е бил развален. Вещта е продадена на трето лице „Ласкинлес“ ЕООД, поради което считано от тази дата 06.07.2017 година договорът е развален по право. Твърди, че булдозерът не е предаден на 20.03.2017 година, а много по-рано през месец февруари. Прави възражение за погасяване на вземането по възражението за прихващане по давност, тъй като същото се погасява с три годишна давност, която е изтекла. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

В допълнителния отговор ответникът твърди, че му е било отказано съдействие за връщането на вещта.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от представеният предварителен договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Венци 2003“ ЕООД е поел задължението да прехвърли собствеността върху верижен булдозер марка КОМАЦУ, рег. № ***, а „Клен лес“ ЕООД е поел задължението да заплати продажна цена в размер на 60 000 лева под формата на дървесина на същата стойност или парични средства до изплащане на цялата сума, както и липсва спор между страните, че на 20.10.2016 година купувачът е получил фактическата власт върху булдозера.

Липсва спор между страните, а и се установява от представените фактури, че продавача е получил плащане по този договор в размер на 36950,16 лева под формата на доставки на дървесина.

Видно от представеният договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника /л.184/ е, че на дата 20.06.2017 година е прехвърлена собствеността на верижния булдозер, предмет на сключения предварителен договор на трето лице „Ласкинлес“ ЕООД.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за връщане на заплатена продажна цена по предварителен договор за покупко5 продажба.

С определение № 556/12.10.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение по т.д.488/2009 година е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на ПАС № 4/11.02.2009 г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК при формулиран материалноправен въпрос за приложимостта на правилата за евикция по договора за продажба към предварителните договори за продажба и имат ли същите права купувачите по предварителния договор като купувачите по договорите за продажба като в отговора е прието, че при развален предварителен договор между страните по делото за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот купувачът може да иска връщане на даденото по разваления предварителен договор с осъдителен иск на основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, възникването на облигационното правоотношение и прекратяването на облигационната връзка, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото.