Решение № 184 от 23.10.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Кубрат - 7300, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана П. П. Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело № 20263320100276 по описа за 2026 година и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 276 по описа за 2026 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск с правно основание в разпоредбата на чл.77, предл. второ, във вр. с чл. 80, ал. 1 ЗС.

Ищцата М. С. В., ЕГН ********** от ** чрез адв. М. К., като твърди, че на 13.02.2010 г. в изпълнение на сключен с ответниците, като продавачи, а тя като купувач, устно договор за продажба на лек автомобил „Мазда МХ5“, с рег. № ** АР, цвят: Червен; брой места: 1+1, рама № JMZNA18B201127530, дата на първоначална регистрация: 22.05.1992г., вид гориво: бензин, за сумата 4 000.00 (четири хиляди) лева, който тя им предала в брой, а ответниците й предали владението върху описаното превозно средство, както и издадените за него Свидетелства за регистрация – част I и част II – т. нар. „малък талон“, и двата с № 003853742; по също устно изразена уговорка постигнали споразумение до края на месец 02.2010 г. продажбата да бъде оформена в изискуемата форма за действителност, което не се случило; от този момент – 13.02.2010 г., до сега единствено ищцата - М. В., упражнява фактическата власт върху лекия автомобил – ползва го ежедневно, съхранява, поддържа, ремонтира и обслужва технически, плаща текущи разходи – застраховки, техн. прегледи, винетки; ответниците не са упражнявали фактическа власт или собственически правомощия по отношение на автомобила в нито един момент от предаването му в нейна фактическа власт, вкл. не са предявявали претенции за връщане на вещта на тях; тъй като повече от 15 години тя владеела автомобила явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато за себе си с намерението за своене, поради което Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да 1 бъде признато за установено по отношение на ответниците Й. Й., ЕГН ********** с надлежно удостоверени със справка от 30.03.2026 г. рег. пост. адрес в **; и А. М. Х., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 30.03.2026 г. рег. пост. адрес в **, че тя е собственик на процесната движима вещ: лек автомобил „Мазда МХ5“, с рег. № ** АР, цвят: Червен; брой места: 1+1, рама № JMZNA18B201127530, дата на първоначална регистрация: 22.05.1992г., вид гориво: бензин, придобита от нея по давност. Претендира разноски.

Ответниците: Й. Й., ЕГН ********** с надлежно удостоверени със справка от 30.03.2026 г. рег. пост. адрес в **; и А. М. Х., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 30.03.2026 г. рег. пост. адрес в **, уведомени – чрез назначения им по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особ.представител адв. Д. Г., АК – Разград, на 22.07.2026 г., изпращат писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 4138/ 29.07.2026 г., изпратен чрез ЕПЕП, с който заявяват становище за допустимост, е вероятна основателност на исковата претенция, с оглед на приложените към исковата молба доказателства.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.77, предл. второ, във вр. с вр. чл. 80, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по давностно владение на лек автомобил марка „Мазда МХ5“, с рег. № ** АР, цвят: Червен; брой места: 1+1, рама № JMZNA18B201127530, дата на първоначална регистрация: 22.05.1992г., вид гориво: бензин. „ За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: правото си на собственост върху процесния автомобил, придобито на въведеното основание – изтекла в нейна полза придобивна давност, а именно, че е упражнявала фактическа власт върху автомобила като свой, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано за период, по - дълъг от 5 години.

Видно от приложените към исковата молба Свидетелства за регистрация – част I и част II – т. нар. „малък талон“, и двата с № 003853742, процесния лек автомобил е регистриран като собствен на Й. Й., ЕГН **********. Между страните не се спори, че Й. Й., ЕГН **********, е в граждански брак с отв. А. М. Х., ЕГН **********, от 1998 г., както той е декларирал същото обстоятелство с приложената към исковата молба декларация за гражданство и гражданско състояние от 13.02.2010 г. – л. 4 от делото, потвърдена с издадена от отв. Декларация – л. 5 от делото, и двете носещи саморъчните подписи на издалите ги ответници, относно чиято автентичност не се спори по делото.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелките Д.

Дончева и Ив. Налбантова, се установява, че през предходните десет години процесния лек автомобил е във фактическа власт единствено на ищцата, която го младее като собствен, 2 явно и необезпокоявано от никого – тя го ползва ежедневно по предназначение, като го управлява лично в града и извън него; плаща пътни такси за движението му по пътищата, задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“, горива, консумативи, техн.обслужване и сервиз.

Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС, правото на собственост върху движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на пет години. За осъществяването на фактическия състав на придобивната давност е необходимо лицето да упражнява фактическа власт върху вещта със съзнанието, че я държи като своя, като владението следва да бъде непрекъснато през посочения период. Владението като фактическо състояние включва два елемента – упражняване на фактическа власт върху вещта и намерение тя да се държи като своя. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В настоящия случай не само липсват доказателства, които да оборват тази презумпция, но събраните по делото доказателства установяват именно поведение на ищцата, обективиращо намерение за своене.

В този смисъл са показанията на разпитания по делото свидетели, който сочат, че познава ищцата отпреди 10 години – първата и от преди 14 години – втората, т.е. от 2012 г., и са в близки отношения, и всяка от тях свидетелства, че през целия период, през който я познават, тя управлява процесния автомобил. Твърдят, че не са виждали друго лице да управлява автомобила, че ищцата го стопанисва постоянно, извършва необходимите ремонти и заплаща свързаните с него разходи, включително застраховка "Гражданска отговорност". Свидетелите не са чували други лица да са предявявали претенции спрямо автомобила и възприемат поведението на ищцата като поведение на негов собственик.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, логични и основани на непосредствените му впечатления от продължителен период от време.

Обстоятелството, че свидетелите са в приятелски отношения с ищцата, само по себе си не е основание показанията им да бъдат изключени от доказателствения материал, а налага тяхната преценка с оглед всички останали доказателства по делото. В случая те съответстват изцяло на останалия доказателствен материал – приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи непосредствено, че в нейно държане са и Свидетелствата за регистрация – част I и част II – т. нар. „малък талон“, и двата с № 003853742, на процесния автомобил, и всички необходими за управлението на автомобила по пътищата в страната документи – застрахователни договори за зад.застраховка „ГО“. Действително свидетелките имат непосредствени наблюдения върху упражняването на фактическата власт от ищцата едва от 2012 г., а не от посочения от нея начален момент 13.02.2010 г., което обаче не препятства установяването на релевантния давностен период. Свидетелските показания от своя страна потвърждават продължаването на същото фактическо състояние най-късно считано от 2012 г.

По делото липсват въведени твърдения и доказателства владението да е било прекъсвано или отнемано, нито някое друго лице да е упражнявало фактическа власт върху автомобила или да е противопоставяло на ищцата свои собственически права.

3

При така установените факти съдът приема, че ищцата е упражнявала върху процесния автомобил непрекъснато владение, който е считала за свой, в продължение на повече от предвидения в чл. 80, ал. 1 ЗС петгодишен срок.

Владението е било явно и необезпокоявано, а външното поведение на ищцата – изключителното ползване на автомобила, неговото стопанисване и поддържане и поемането на разходите във връзка с него – обективира намерението й да държи вещта като своя. При начален момент на владението през 2012 г. предвиденият в чл. 80, ал. 1 ЗС петгодишен давностен срок е изтекъл през 2017 г. По делото не се установява настъпването на обстоятелство, което да е прекъснало давността преди изтичането на този срок.

Следователно с изтичането му ищцата е придобила правото на собственост върху процесния автомобил на оригинерно придобивно основание.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че автомобилът е продължил да бъде регистриран по документи на името на друго лице. Регистрацията на моторното превозно средство не представлява самостоятелен способ за придобиване или прехвърляне на правото на собственост и сама по себе си не изключва възможността собствеността върху движимата вещ да бъде придобита по давност при осъществяване на предпоставките на чл. 80 ЗС.

Не води до различен извод и обстоятелството, че фактическата власт е установена с оглед твърдяна покупко-продажба на автомобила през 2010 г. Ищцата не основава предявения иск на деривативно придобиване на собствеността по силата на тази сделка, а на последващото упражняване на давностно владение. Поради това за предмета на настоящия спор не е необходимо съдът да установява дали твърдяната сделка сама по себе си е породила вещнопрехвърлително действие. Тя има значение в рамките на заявеното придобивно основание доколкото обяснява повода и начина, по който ищцата е установила фактическата власт върху автомобила и характера – фактическата власт й е предадена от собствениците в изпълнение на устно сключен договор за продажба на вещта срещу сумата 4 000.00 лева, платена от нея в брой на продавачите, което обосновавана намерението й за своене на движимата вещ, макар и собствеността да не й е прехвърлена по правилата за това – с писмен договор с нотариална заверка на подписите на продавачите При съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема за установено, че ищцата М. В. е упражнявала върху процесния лек автомобил фактическа власт с намерение да го свои непрекъснато за период, надхвърлящ пет години, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 80, ал. 1 ЗС и правото на собственост е придобито по давност.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. В. е собственик по давностно владение на процесния лек автомобил.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна и доказана е претенцията й за присъждане в нейна полза срещу ответниците на направените от нея 4 разноски по делото в размер по представен списък по чл. 80 ГПК: 74.00 евро – платена държ.такса; 1 000.00 евро – платено адв. възнаграждение на един адвокат; и 352.20 евро – платен депозит за възнаграждение на назначения на ответниците особен представител.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК, и на основание чл.77, предл. второ, във вр. с чл. 80, ал. 1 ЗС, по отношение на Й. Й., ЕГН ********** с надлежно удостоверени със справка от 30.03.2026 г. рег. пост. адрес в **; и А. М. Х., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 30.03.2026 г. рег. пост. адрес в **, чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особ.представител адв. Д. Г., АК – Разград, че М. С. В., ЕГН ********** от ** чрез адв. М. К., е собственик, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, на лек автомобил марка „Мазда МХ5“, с рег. № ** АР, цвят: Червен; брой места: 1+1, рама № JMZNA18B201127530, дата на първоначална регистрация: