Решение № 80 от 19.06.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Силистра, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело № 20253400100468 по описа за 2025 година

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: 121446665, с адрес: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, уточнена с молба вх.№604/11.02.2026г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за осъждане на П. И. П., ЕГН: **********, гр. Силистра, ул. „*****" № 53, ет. 1, ап. 4., с. Айдемир, ул. „****" № 35 да му заплати сумата от 45 850,57 евро /89 675.93 лв./, която сума се явява изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, лихви и разноски за причинените на Н. И. К. и Р. К. В. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпилата смърт на К. Й. при ПТП от 17.10.2017 г. в гр.

Силистра, поради непредпазливите действия на водача П. П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски за производството.

Твърди, че във връзка с ПТП, настъпило на 17.10.2017 г. по вина на ответника – управлявал л.а. „Фолксваген Шаран“ рег.№ FN54FCV, установена с влязла в сила присъда по НОХД № 238/2019 г. по описа на СсОС, пред Гаранционния фонд са постъпили заявления за изплащане на застрахователно обезщетение от наследниците на починалия при ПТП Й.. По тези заявления са образувани четири преписки по претенции за обезщетение, предявени от четири лица, сред които Н. И. К. и Р. И.И.а, съответно внук и дъщеря на починалия.Сочи, че на Р. В., по Претенция № 21210002/21 г. е определено парично обезщетение за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на баща и К. Й., в размер на 65 000 лв. Сумата е заплатена с платежно нареждане от 1

26.03.2021 г. по сметка на адв. Вихър Найденов съгласно нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощен от Р. И.а да получи паричното обезщетение по посочена банкова сметка в пълномощното. Съответно на Н. И.

К., по Претенция № 21210004/21 г. е определено парично обезщетение за репариране на претърпените от него неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на дядо му К. Й., в размер на 2 500 лв. Сумата е заплатена с платежно нареждане от 26.03.2021 г. по сметка на адв. Вихър Найденов съгласно нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощен от Н. К. да получи паричното обезщетение по посочена банкова сметка в пълномощното. С Решение № 49/04.11.2021 г. по т.д. № 86/21 г. по описа на ОС - Силистра, впоследствие потвърдено от Решение № 56 от 21.04.2022 г. по в.г.д. № 5/2022 г. по описа на АС - Варна ГФ е осъден да заплати допълнително сумата от 17 500 лв. на Н. И. К. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на дядо му, ведно със законната лихва считано от 12.03.2021 г. Издаден е изпълнителен лист, съгласно който е образувано и.д. № 3218/22 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Съгласно влезлите в сила решения по цитираните дела, както и Покана за доброволно изпълнение по и.д. № 3218/22 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, Гаранционния фонд с платежно нареждане от 27.05.2022 г. изплатило по сметка на ЧСИ Милен Бъзински сумата от 22 446.91 лв., от които: 17 500 лв. главница на присъденото обезщетение на Н. К. съгласно цитираните решения, 2 148.60 лв. лихва за забава, която е начислявана върху него, както и разноски по и.д. в размер на 2 798.31 лв. Последните не са предмет на настоящото производство. Допълнително сочи, че с Решение № 56 от 21.04.2022 г. по в.г.д. № 5/2022 г. по описа на АС - Варна - ГФ е осъден да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първа съдебна инстанция от адв. Биляна Златева, в размер на 772.33, както и сумата от 1 055 лв., представляваща адвокатски хонорар за въззивна съдебна инстанция на основание чл. 38. ал.2 от ЗАдв.

Сумите са заплатени с платежно нареждане от 18.10.2022 г., по сметка на адв.

Вихър Найденов, съгласно депозирано пред ГФ Заявление от адв. Биляна Златева, в което е посочена банковата сметка, по която следва да бъде заплатено.Сочи се още, че с платежно нареждане от 09.09.2022 г. и съгласно цитираните вече съдебни решения, ГФ изплатил по сметка на ОС - Силистра сумата от 700 лв., представляваща ДТ по т.д. № 86/21 г. по описа на СсОС.

Позовава се на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство с участието на ответника, конституиран като трето лице – помагач на Гаранционния фонд - т.д.№86/21г. на СсОС. В него е прието, че водачът на увреждащия автомобил „Фолксваген Шаран“ рег.№ FN54FCV, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от ГФ съгласно разпоредбата на чл.557, ал. 1. т.2, б. ,.а“ от КЗ, установено е противоправното поведение и вината на водача П. П. както и настъпилите вредни последици, определено е обезщетение за търпените от Н. К. неимуществени, които са в пряка връзка с процесния инцидент.

Поддържа, че с изплащането на обезщетението се е суброгирал в правата на пострадалия срещу деликвента.

2

Претенцията е формирана като сбор от определените обезщетения от УС на Гаранционния фонд по щети №: 21210004/21 г. и 21210002/21 г., както и от присъдените обезщетение и разноски, съгласно влезлите в сила решения по т.д. № 86/21 г. по описа на ОС - Силистра и в.г.д. № 5/2022 г. по описа на АС – Варна.

Ответникът – П. И. П. с ЕГН ********** в депозирания от него писмен отговор оспорва иска. Ответникът е поддържал възражение, че едно от лицата, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение във връзка със смъртта на Й.. Налице е и съмнението, че застрахователното обезщетение е изплатено на правоимащите, което е предпоставка за успешното провеждане на исковото производство по ал. 7 на чл.558 от КЗ.

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Иск с правно основание по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, предявен от суброгента по чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.

С доклада по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът е осъден за деянието, описано в исковата молба, с влязла в сила присъда по НОХД № 238/2019 г. по описа на СсОС. Поради задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд е изключена преценката относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Тези обстоятелства се считат установени и не подлежат на повторно обсъждане в настоящото производство.

Не е спорно и от справка на л.39 от делото е видно, че към датата на ПТП за процесния лек автомобил не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

В отговор на исковата молба ответникът е поддържал възражение, че едно от лицата, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение във връзка със смъртта на К. Й.. След уточнението на ищеца, че е налице техническа грешка при изписването на имената на един от наследниците на починалия, това възражение е останало без предмет и не следва да се обсъжда.

С оглед представените удостоверения за наследници, лицето, от чието име е заведена щета № 21210004/2021 г. – Р. В. (дъщеря на починалия), попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на посоченото противоправно деяние. По отношение на лицето Н. К. – внук на починалия, от чието име е заведена щета № 21210002/2021 г., с решението по т.д. № 86/2021 г. съдът е приел, че са налице основания за изключение от ограниченията, въведени с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., тъй като същият е претърпял значителни по интензитет морални болки и страдания от загубата на неговия дядо. В това производство ответникът по настоящото дело е участвал като трето лице3 помагач, привлечено от Гаранционния фонд по т.д. № 86/2021 г. на СсОС, поради което постановените в решението изводи имат значение и за настоящия спор.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че преди завеждането на т.д. № 86/2021 г. по описа на СсОС ищецът е изплатил сумата от 2 500 лв. като обезщетение по щета № 21210004/2021г., заведена от името на внука Н. К. (л. 25 от делото), както и сумата от 65 000 лв. като обезщетение по щета № 2121002/2021 г., заведена от името на дъщерята Р. К. В. (л. 49 от делото). И по двете плащания получател е бил пълномощникът на увредените лица – адв. Вихър Найденов.

Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението може да бъде извършено и на лице, овластено от кредитора да получи дължимото, като обичайно овластяването става чрез упълномощителна сделка. По делото е представено пълномощно от увредените – л.48 и л.131, с което в съответствие с изискванията на чл. 558, ал. 6, изр. първо от КЗ са упълномощили адвокат Вихър Найденов да ги представлява включително пред Гаранционния фонд, с право да получава сумите по заведените щети, в което пълномощно се съдържа и изявление, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично, но желае то да бъде преведено по посочената сметка, с титуляр адв. Вихър Найденов. Обстоятелството относно изплащането на посочените суми е и сред изрично посочените в исковата молба с вх.СсОС № 224/19.04.2021 г., подадена от четирима ищци, сред които Н. К. и Р. В., по която е образувано т.д. № 86/2021 г. по описа на СсОС. Поради това възраженията на ответника, основани на съмнения, че застрахователното обезщетение не е изплатено на правоимащите лица, са неоснователни. Това са и единствените останали за разглеждане възражения от въведените от ответника.

По делото липсват убедителни доказателства изпратеното от Гаранционния фонд до пострадалите уведомление, че въз основа на представеното пълномощно е извършено плащане на посочените суми, да е било получено от неговите адресати – чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ. В разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ обаче законодателят не е предвидил като изрично условие за суброгацията на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице писменото му уведомяване за извършеното плащане. За възникването на суброгационното право, при наличие и на останалите материалноправни предпоставки, е достатъчно да се установи, че кредиторът (увреденото лице) надлежно е овластил пълномощника да получи дължимото обезщетение и че това обезщетение е изплатено на упълномощеното лице.

Същото разрешение е възприето и в практика на настоящия докладчик по т.д.

№48/2022г., като и в.гр.д. № 242/2022г., по което не е допуснато касационно обжалване.

Липсва спор и от приобщените към настоящото производство дела се установява, че впоследствие, по предявен от Н. К. иск с правно основание чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, с Решение № 49/04.11.2021 г. по т.д. № 8/2021 г. по 4 описа на СсОС, потвърдено с Решение № 56/21.04.2022 г. по в.гр.д. № 5/2022 г. по описа на ВнАС, Гаранционният фонд е осъден да му заплати допълнително обезщетение в размер на 17 500 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия дядо, ведно със законната лихва считано от 12.03.2021 г., при определен общ размер на дължимото обезщетение от 40 00 лв. и след отчитане на 50% съпричиняване и изплатената преди завеждане на иска сума в размер на 2500 лв. В тежест на Гаранционен фонд са възложени и разноските за производството, в полза на адв. Биляна Христова Златева адвокатско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1827,33 лева на основание чл. 38. ал. 2 ЗА и сумата от 700 лв. в полза на СсОС, представляваща държавна такса.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2022г. за присъденото на Н. К. обезщетение е било образувано изп. д. № 3218/22 г. на ЧСИ Бъзински (л. 98 -100). Сумата в размер на 22446,91 лева е преведена от ГФ по и.д. №3218/2022 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с платежно от 27.05.2022 г. В нея са включени разноски по и.д. в размер на 2798,31 лева, които не се предмет на настоящото производство (т.1.3 от ССчЕ). В хода на образуваните изпълнителни производства съдебният изпълнител се явява овластено от закона лице да получи изпълнение от името на взискателя (чл. 455 ГПК), поради което и на основание чл. 75, ал. 1 ЗЗД извършеното плащане по неговата банкова сметка следва да се счита за валидно и надлежно изпълнение, освобождаващо длъжника от задължението в размера на преведената сума.