Решение № 83 от 08.06.2023, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Свищов, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100031 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищците В. М. А., П. Г. А., М. М. А. чрез законен представител и родител П. А. и Г. М. А. чрез законен представител и родител П. А. твърдят, че са наследници на ММ А. с ЕГН ********** - бивш жител на гр. С, починал на 26.12.2020 г. Твърдят, че на 04.04.2014 г. наследодателят им придобил по силата на договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от Л Д. Д. наследството, оставено на последния от починалия му наследодател ЛАА с ЕГН ********** - бивш жител на гр. С, починал на 19.06.2013 г. В наследствената маса, придобита от М А. бил включен недвижим имот в гр.Свищов, представляващ 2/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 192 кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който се намира в сграда № 1 (едно), разположена в същия поземлен имот, с предназначение на обекта: за търговска дейност, брой нива на обекта - едно, с прилежащи части: складово помещение, с обща застроен площ 92,74 кв.м., с адрес на обекта: гр. *, който имот по нотариален акт представлява 2/5 ид.ч. от дворно място от 344 кв.м., съставляващо пл. № 1730 в кв. 69 на ПУП на гр. Свищов, заедно с построените в него два магазина, със складово помещение към източния магазин. Твърди, че описаният имот е придобит от ЛАА (наследодателят на продавача по договора за продажба на наследство от 04.04.2014 г.) въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 123 от 25.05.1994 г., том I, дело № 505 от 1994 г. на нотариус М. А с район на действие PC Свищов.

1

Твърди се, че договора за продажба на наследство от 04.04.2014 г. бил вписан с вх. peг. № 3379/07.11.2014 г., том 4, акт № 259 от 2014 г. в Служба по вписванията - гр. Свищов, но при извършване на проверка за така заявеното вписване, наследодателя на ищците установил, че на 11.08.2014 г. с вписване с вх. peг. № 2566/11.08.2014 г., том 4, акт № 132 от 2014 г. по описа на Служба по вписванията - гр. Свищов, по партидата на същия имот бил вписан препис от обявено завещание, с което ЛАА с ЕГН ********** (наследодателят на продавача по договора за продажба на наследство от 04.04.2014 г.) е завещал на ответниците В. К. С. и И. Г. П. цялото си движимо и недвижимо имущество, в т. ч. и процесния имот.

Твърди се, че наследодателя М А. е предявил иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за обявяване на въпросното завещание за нищожно, като в Софийски градски съд е било образувано гр. д.

№ 7062/2016 г. по описа на СГС, 1-16 състав, като с Решение № 6297/10.10.2018 г. и Решение за поправка от 02.11.2018г. съдът е обявил въпросното завещание за нищожно. Впоследствие, посоченото решение на СГС е било потвърдено с Решение № 1282 от 18.06.2020 г. по в. г. д. № 3888/2019 г. на САС, 12 състав, а с Определение № 127/29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 276/2021 г., ВКС, II ГО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Така с влязло в сила съдебно решение било установено, че въпросното завещание в полза на ответниците В. К. С. и И. Г. П. е нищожно и съответно не е породило никакви правни последици.

Междувременно обаче, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12 от 23.01.2017г.,том I, peг. № 135, дело №7 от 2017 г. на нотариус НГ с peг. № 349 на ИК, вписан в Служба по вписванията - гр.

Свищов с вх. peг. № 111/24.01.2017 г., акт № 34, том I, дело 31/2017, ответникът В. К. С. е прехвърлил в полза на първия ответник А. Д. С. 1/5 ид.ч. от описания по-горе поземлен имот с идентификатор ***, както и 1/2 ид. ч. от описания по-горе самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

При това положение у ищците бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 от ГПК.

С оглед на това, че договорът за продажба на наследство от 04.04.2014 г. бил сключен от М А. по време на брака му с П. Г. А., твърди се описаният по-горе недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Тъй като след смъртта на единия съпруг бракът се прекратява и съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост, а частта на починалия се наследява поравно между преживелия съпруг и децата, то към момента на предявяване на настоящия иск процесният имот е съсобствен на ищците в следното съотношение: за П.

Г. А. (като съпруга на починалия) – 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и 5/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с 2 идентификатор ***; за останалите ищци по 1/20 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и 1/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тримата ответника, че ищеца ищците са собственици на описания недвижим имот, в съотношение: за П. Г. А.– 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и 5/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; за останалите ищци по 1/20 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и 1/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Въпреки предоставената възможност, в рамките на предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответниците А. Д. С. и И. Г. П. не са депозирали отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от особения представител на ответника В. С.. Счита иска за недопустим. Излага съображения за това. По основателността на иска счита същия за неоснователен.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба. В писмено становище счита, че направеното в съдебно заседание направеното от особения представител на ответника В. С. възражение за това, че по делото не било доказано приемане по опис на наследство на починалия М А. от неговите непълнолетни деца М. А. и Г. А., е преклудирано. Заявява, че дори и да не се счита за прекрудирано, то с Решение №20212226/16.11.2021 г. по гр.д. № 16961/2021 г. по описа на СРС, 91 състав , ищците са приели оставеното им от наследодателя им наследство по опис и в този смисъл такова приемане било налице, като конкретно приемането по опис от страна на Г. М. А. било вписано в особената книга на СРС под № 2145/18.11.2021 г., а това на М. М. А. – под № 2146/18.11.2021 г.

Ответниците А. Д. С. и И. Г. П. не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище.

Ответникът В. К. С. се представлява от назначения особен представител адв. М. К., който счита иска за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването. В случая не се доказвало, че оспорването на правото на собственост на ищците. Заявява, че воденето на дело за оспорване на завещанието, касаещо имот в гр. Свищов е било без да бъде вписана исковата молба в Службата по вписванията в гр. Свищов. Било видно от предстваните доказателства, че недееспособните ищци Ма А. и Г. А. не се приели наследството по опис. При това положение искът по начина, по който бил предявен с посочените в него права се явявал неоснователен. Моли съдът да го отхвърли.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от 3 фактическа страна следното :

Видно от договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 04.04.2014 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 1330/04.04.2014 г. по описа на нотариус ММ с рег.№462 на НК, ММ А. с ЕГН **********, е придобил от Л Д. Д. с ЕГН **, наследството оставено му от починалия наследодател ЛАА с ЕГН **********, б.ж. на гр. С, починал на 19.06.2013 г., включващо всички вещни и облигационни имуществени права за сумата от 10 000 евро. Видно от препис извлечение от Акт за смърт купувача на наследството – ММ А. е починал на 26.12.2020 г., за което бил издаден акт за смърт №1598/27.12.2020 г. на Столична Община.

Същият видно от

Удостоверение за наследници с изх.№ 12/04.01.2021 г. на Столична община, е оставил за свои наследници ищците:П. Г. А. – съпруга, В. М. А. – дъщеря, Г.

М. А. – син и М. М. А.. Покупката на наследство е извършена по време на брака на наследодателя М Мв А. с П. Г. А., видно от удостоверение за сключен граждански брак на двамата, за което е съставен акт за граждански брак № 3067/09.04.2010 г. от ДЛГС на Столична община.

Видно от Нотариален акт за собственост, придобит по давност и наследство № 123 от 25.05.1994 г., том I, дело № 505 от 1994 г. на нотариус М. А с район на действие PC – Свищов, ЛАА е признат за собственик на недвижим имот (НИ), находящ се в гр. Свищов, а именно 2/5 ид.ч. от дворно място от 344 кв.м., съставляващо пл. №1730, кв. 69 по регулационния план на гр. Свищов, при граници и съседи : от изток – сокак, от запад – Е и ХС, от север – А. Л, от юг – улица „***“ и реално построените в него два магазина със складово помещение към източния магазин, при граници: запад – външен зид, север – вътрешна преградна стена, изток – новопостроен магазин на братя НК , юг – улица „***“, отгоре – апартамента на братя НК.

Съгласно скица на поземлен имот № 15-1348700/13.12.2021 г. описания по горе имот в НА представлява ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1810 от 12.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. * и площ от 192,00 кв. м., с начин на тройно ползване: друг обществен комплекс, при съседи:

***, ***.

Съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 151348675/13.12.2021 г., издадена от СГКК – гр. Велико Търново, одобрени със Заповед РД-1810 от 12.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, описаната в НА сграда е с идентификатор *** по КККР, с адрес гр. * и се намира в сграда с идентификатор ***, предназначение – жилищна, многофамилна сграда, предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност и прилежащи части - складово помещение, няма данни за площ, при съседи: на същия етаж – няма, под обект- няма, над обекта - ***.

Видно от удостоверени за наследници с изх.№ ЕСУН

2726/11.12.2013 г. на Столична община ЛАА, ЕГН - е починал на 19.06.2013 4 г. за което било издаден акт за смърт 0293/19.06.2013 г. на Столична Община, район О. Починалият е оставил за единствен свой наследник Л Д. Д., ЕГН ********** – братовчед.

С Решение №6840/10.10.2018 г. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 1282 от 18.06.2020 г. по в. гр. д. № 3888/2019 г. на САС, 12 състав, а с Определение № 127/29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 276/2021 г., ВКС, II ГО, не допуснато до касационно обжалване, съдът е обявил за нищожно саморъчното завещание от 20.12.2012 г. , направено от ЛАА , ЕГН -, обявено от нотариус ИН с рег. № 40НК на 27.12.2013 г., вписано в служба по вписванията на 31.01.2014 г., том първи, № 239, вх.рег. №3719, в полза на В. К. С.о и И. Г. П., на основание чл. 42, б.“б“ вр. с чл. 25 от ЗН, поради това че не е написано и подписано от завещателя по иска, предявен от ММ А. срещу В. К. С.о и И. Г. П.. С цитираното завещание ЛАА е завещал на В. К. С.о и И. Г. П. цялата си разполагаема част от всички свои движими и недвижими имоти.

Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 12, том първи, рег. № 135 , дело №7/2017 г. на нотариус НГ, вписана под №349 на НК, вписан в СВ – Свищов , на 24.01.2017 г. вх.рег.№ 111, акт .№34, топ първи, дело №31, междувременно от ответника по описаното дело - В. С. е продал на ответника А. Д. С.о придобитото от него по завещание от ЛАА , а именно: 1/5 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, заедно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с прилежащи част складово помещение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Така предявения установителен иск е допустим. Предявеният положителен установителен иск за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, намиращ правното си основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 / 2014 г. на ВКС, действие по извършване на прехвърлителна сделка от несобственик представлява оспорване и смущаване правото на собственост на действителния собственик, поради което съдът счита, за последния винаги е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез 5 правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.