Решение № 19353 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19353 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110117856 по описа за 2026 година

Производството е Образувано е по искова молба на В. Д. Ч., Г. П. Ч., С. А. Н. и К.

С. Н. срещу „България Еър“ АД.

Ищците твърдят, че между тях и ответника е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът следвало да изпълни превоза им на 18.08.2024г. с полет FB456 по маршрут летище Милано – летище София. Посочват, че полетът следвало да пристигне в крайната дестинация в 19:45ч., но вместо това пристигнал с над 4 часа закъснение. Считат, че имат право на обезщетение по Регламента от по 250 евро за всеки.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от 250 евро, представляваща обезщетение съгласно чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Посочва, че били налице извънредни обстоятелства извън контрола на превозвача, изразяващи се в лоши метеорологични условия на летището по предходно изпълнявания полет със същото въздухоплавателно средство, а именно полет FB455, който следвало да пристигне в Милано, но бил отклонен и кацнал на летището в Торино. Счита за недоказано, че пътниците са се явили навреме за регистрация.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г.

С доклада по делото, обективиран в определение от 13.08.2026г., е отделено за безспорно по делото, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците на твърдените дата и час по сочения маршрут; че разстоянието между точката на 1 излитане и точката на кацане е до 1500км; че ищците са били превозени с процесния полет, който е закъснял с над 4 часа.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищците са се явили 45 минути преди обявения час на излитане.

В Решение от 24.10.2019г. по дело С-756/2018г. на СЕС е прието, че „след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет.

Следователно при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва наличието на подобно представяне на гишето за регистрация“. Диспозитивът гласи, че член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.

В случая не е спорно, че ищците са били превозени с полета, който обаче е имал закъснение, поради което се предполага, че са се явили навреме за регистрация. Ето защо, възражението на ответника в обратна насока е неоснователно.

Ответникът е навел възражение и за наличие на извънредни обстоятелства, водещи до освобождаването му от отговорност, изразяващи се в лоши метеорологични условия, като съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест е да докаже фактите, от които произтича възражението.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C-315/15, C-197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C254/17, C-274/17, C-275/17, C 278/17, C-286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.

Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по дела C-315/15, C-501/17 и C74/19/. Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на съответния полет.

2

По делото са представени две доказателства от страна на ответника, които са оспорени от ищците. Първото представлява извадка или скрийншот от информационна система, която не е на български език, не е ясно откъде изхожда, нито какво се установява с нея. При тези обстоятелства, съдът намира, че това е напълно негодно доказателство за установяване наличието на извънредни обстоятелства. Второто представлява електронно съобщение, в което част от данните са заличени, включително до кого е адресирано. Чрез него не може да се проведе пълно доказване за наличие на извънредни обстоятелства, доколкото представлява изявление на лице, което дори не е ясно в какво качество го прави. Не може да се приеме, че изхожда от длъжностно лице и е направено в кръга на службата му, за да се ползва с доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, защото няма такива данни, а и липсва удостоверяване на изявлението със саморъчен или електронен подпис. Това съобщение може да се приеме единствено като кореспондеция, която не доказва в настоящото производство обстоятелства, които да освободят ответника от отговорност.

Извън изложеното, в съответствие с цитираната практика на СЕС, дори да се приеме, че е имало лошо време, не се установява от превозвача да са били взети всички разумни мерки и да е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до голямо закъснение на съответния полет.

По изложените съображения, съдът приема, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява наличието на обстоятелства, които да го освободят от отговорност, и пътниците имат право на обезщетение във фиксирания размер според Регламента, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат ищците съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, които са доказали такива в размер на по 25,56 евро за държавна такса.

Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на адв. Г.

Д.а. По делото са приложени договори за правна защита и съдействие, сключени между ищците и адвоката, по силата на които е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /Определение № 515/02.10.2015г. по ч.гр.д. № 2340/2015г. ВКС/. Посочените предпоставки са налице, предвид което неоснователно се явява твърдението, че при оказана безплатна правна помощ насрещната страна не следва да бъде осъждана за заплащане на разноски.

Възнаграждението следва да бъде определено от съда, като с оглед възприетото в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС и най-актуалната практика на ВКС, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/2004г., а съобразява обективни обстоятелства при определяне на дължимото възнаграждение, за което насрещната страна носи отговорност. Такива обстоятелства са броя и цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия, проведените открити съдебни заседания и др. под. При съобразяване на тези 3 обстоятелства, както и на това, че са извършвани еднотипни действия от името на всички ищци, делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, което е минимумът по ГПК, съдът намира, че следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците в общ размер от 600 евро или по 150 евро за ищец.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „България еър“ АД, ЕИК: 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, да заплати на В. Д. Ч., ЕГН:

**********, Г. П. Ч., ЕГН: **********, С. А. Н., ЕГН: **********, и К. С. Н., ЕГН:

**********, всички със съдебен адрес: **********************************, по 250 евро, представляващи обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. за закъснение с повече от 3 часа на полет FB456 от 18.08.2024г. по маршрут Милано – София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.06.2026г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по 25,56 евро – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА „България еър“ АД, ЕИК: 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. Б. Б. от САК с личен № ************** сумата от 600 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищците.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4