Решение № 477 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200381 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. П. И., подадена срещу Наказателно постановление № 25-0819-004983/04.12.2025 г., издадено от С.я М. С. – началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно жалбоподателят прави възражение, че е налице неяснота относно времето на извършване на нарушението, като в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 15.10.2025 г. в 10,20 ч. или 10,25 часа (направена е нечетлива корекция на часа), докато в НП е посочено, че нарушението е извършено в 16,30 часа, т.е. с НП се вменява съвсем нов час на извършване на нарушението, който не съответства нито на първоначалния, нито на коригирания с химикална паста час в АУАН. На следващо място се твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на свидетел-очевидец на нарушението, което 1 наред с неясната дата на нарушението, нарушава правото на защита на санкционираното лице. Намира, че мястото на нарушението не представлява парк предвид неговите характеристики, като въпреки липсата на дефиниция в ЗДвП, такава се съдържа в друг нормативен акт – ЗУТ (чл. 61 ЗУТ). Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. Г. от АК – Варна, която поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи допълнително, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че на процесната дата мотопедът е бил управляван от жалбоподателя. Позовава се на виодеозаписа, представен по административнонаказателната преписка и послужил за съставяне на АУАН, съгласно който паркираният мотопед е бил заснет на 22.10.2025 г., а не както е посочено в АУАН – 15.10.2025 г. Намира, че никъде в преписката не се съдържа документ, удостоверяващ адресът на нарушението.

Наред с това се твърди, че декларацията попълнена по чл. 188 ЗДвП не касае конкретното МПС. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 23.10.2025 г. на имейла на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна в рамките на кампания „На запис – без компромис“, инициатива на ОДМВР-Варна, постъпил сигнал от гражданин С. Н. К. за нарушение на чл.

94, ал. 3 ЗДвП, забраняващ паркирането на моторни превозни средства върху тротоари, зелени площи, детски площадки и други места, които не са предназначени за това.

Към сигнала бил прикачен видеоклип, съдържащ запис на мотопед с рег.

№ В 0017 Р, паркиран на площ, наподобяваща градинка пред жилищен блок.

Собственикът на мотопедът – жал. И. И. бил поканен в СПП при ОДМВР – Варна, където попълнил декларация, че на 15.10.2025 г. (датата била 2 коригирана от 23.10.2025 г. или 22.10.2025 г.) управлявал собствения си автомобил, като не са посочени нито марка и модел, нито регистрационен номер.

По преписката, освен имейла, съдържащ сигнал за нарушение, видеозаписът и декларацията, били приобщена и справка за нарушител/водач на жалб. И..

На 14.11.2025 г. св. В. А. съставил АУАН срещу жалб. И. П. И. затова, че на 14.11.2025 г. (впоследствие датата е преправена на 15.10.2025 г.) в гр.

Варна, кв. «*», през бл. *, вх. * е паркирал собствения си мотопед „*“ с рег. № * в парк извън обозначените за това места – нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗдВП.

Върху АУАН била направена поправка на датата и часа на извършване на нарушението – като датата била преправена на 15.10.2025 г., а часът станал нечетлив.

АУАН бил предявен на жалб. И., който го подписал без възражения и отделно удостоверил с подписа си, че се е запознал с корекцията.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 04.12.2025 г. С. М. С. – началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, която е изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. В. А. А. и писмени доказателства – заповед на министъра на вътрешните работи, имейл от С. Н.

К. до сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна в рамките на к ампания „На запис – без компромис“, декларация по чл. 188 ЗДвП, справка за нарушител/водач.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. В. А. А. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и наред с това са последователни и логични.

Следва да бъде посочено, че от нито едно доказателство не може да бъде направен извод, че на която и да е било дата (в АУАН е посочена датата 3

14.11.2025 г., преправена на 15.10.2025 г.) жалб. И. е паркирал собствения си мотопед в парк на адрес гр. Варна, кв. «*», през бл. *.

На първо място следва да се посочи, че АУАН е съставен в отсъствието на свидетели – очевидци на нарушението.

На следващо място по преписката не се съдържат доказателства за извършване на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя.

По преписката се намира диск, съдържащ видеозапис на паркиран мотопед с рег. *, паркиран на площ, наподобяваща градинка пред жилищен блок.

На видеозаписът не се установява мястото на нарушението, т.е. какъв е адресът на този блок, не се установява кой точно е паркирал мотопедът, нито датата и часът, когато е станало това. На записът се вижда само дата 22.10.2025 г., която не съответства на нито една от датите, посочени като дати на нарушението в АУАН и НП.

По делото от жалб. И. е подписана декларация, че на 23 (преправено на 15).10.2025 г. той е управлявал собствения си лек автомобил – никъде не е посочено мотопед, както и регистрационен номер.

Т.е. по делото липсват каквито и да е било доказателства, че на някоя от датите, посочени в АУАН и НП жалб. И. е управлявал посоченото в АУАН и НП превозно средство.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ще бъдат анализирани по-нататък в изложението, съдът намира, че същият не следва да служи като доказателствена основа на изводите на съда по фактите.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. НП съдържа реквизите, 4 предвидени в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде отстранено едва в съдебната фаза на процеса, като обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По-конкретно съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, тъй като датата и часът на нарушението са поправени от неизвестно лице най-вероятно на датата на съставяне на АУАН, което е равнозначно на липса на този задължителен за посочения документ реквизит.

В АУАН за дата на съставяне и връчване на АУАН е посочена датата 14.11.2025 г., а като дата на нарушението е посочена отново датата 14.11.2025 г., която впоследствие е поправена на 15.10.2025 г.

Наред с това е преправен и часът на нарушението, като нито първоначалното посоченият час, нито поправката са четливи.

В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение, и същият има характера на постановление за привличане на обвиняем. Следователно тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и т.н. Не е допустимо и санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на нарушението.

В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2 ) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. За да бъдат извършени въпросните поправки в АУАН, е следвало първо да се посочи авторът на тяхното извършване, след което жалбоподателят да бъде призован, като му се предяви наново АУАН с извършените поправки, като по този начин ще се отстрани порокът на АУАН.

5

В случая това донякъде е спазено, доколкото въпреки, че авторът на поправките е неясен, жалб. И. изрично е посочил, че е запознат с корекциите.

Ако поправките засягаха несъществена нередовност на АУАН, която би могла да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, то ирелевантно би било кога и дали въобще жалбоподателят е уведомяван за тези поправки в съдържанието на акта. Датата и часът на нарушението са съществен реквизит, който пряко е свързан с възможността за адекватно упражняване на правото на защита и такава нередовност не може да бъде преодоляна по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Въпреки, че жалбоподателят е посочил, че е запознат с корекциите, поправките е трябвало да бъде удостоверени с подписа на лицата, които първоначално са подписали акта за установяване на нарушението – актосъставителят и нарушителите.

Това не е сторено, което поставя под съмнение лицето, което е автор на тези поправки.

На следващо място поправката на часа на нарушението е неясна и нечетлива в такава степен, че жалб. И. не би могъл да разбере за нарушение в колко часа на посочената дата е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Т.е. посочените поправки, освен, че са направени в разрез с процесуалните правила, същите са довели и до ограничаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което е било възпрепятствано да разбере на коя дата и в колко часа е извършило процесното нарушение.

Нещо повече – в НП е въведен за първи път часът 16,30 часа, който не фигурира никъде преди това в АУАН, нито в документите или видеозаписа по делото.

По гореизложените съображения за неотстранимо от съда нарушение на правото на защита на санкционираното лице съдът намери жалбата за основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отменено.

Независимо от наличието на констатирания порок, водещ до отмяна на наказателното постановление, съдът дължи произнасяне относно наличието или липсата на административно нарушение (в този смисъл и решение, 6 постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна), поради което по приложението на материалния закон следва да се отбележи следното: