Решение № 195 от 08.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000964 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 900238/06.11.2024 г., на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дебър“, № 17 срещу Решение № 900426/07.10.2024 г., по т.д. № 231/2016 г., на БлОС, с коeт о e отхвърлен иска за установяване съществуване на вземане срещу ЕТ „ОРХИДЕЯ – СЕМ.

Г. – В. Г.“, ЕИК 101071179, със седалище и адрес на управление с. Скрът 2897, общ. Петрич, обл. Благоевград, както следва: - сумата 840580.25 лв., просрочена главница за периода 25.01.2016 г. – 13.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016 г., до изплащането й; - сумата 99721.12 лв., просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. 25.04.2016 г.; - сумата 15993.51 лв., просрочена лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г.; - сумата 7565.21 лв., текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.05.2016 г. - 13.06.2016 г., сумата 8635.68 лв., неустойка върху просрочена главница за периода 25.11.2014 г. – 13.06.2016 г.; - сумата 77.46 лв., други разходи по кредита; сумата 5884.06 лв., дължими такси по кредита, всички дължими по силата на Договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. и Анекс № 1/11.04.2011 г. към него, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. Чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 883/17.06.2016 г., по ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС - Петрич.

Въззивникът счита, че решението е неправилно. Излага безспорно установените по делото факти и сочи, че събраните доказателства не 1 установяват да е настъпила компенсация с вземане, придобито от ответника в размер на 439710.96 евро. Твърди, че от представеното уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – вх. № 9592/21.10.2014 г. не могат да се установят други индивидуализиращи белези на цедента, освен наименованието му - "Кастамо Трейдинг Лимитид“, с адрес в Кипър, Лимасол и, че е разписано от лицето П.

П.. Поради липса на доказана представителна власт на посоченото лице се твърди, че въззивникът не е приел и съответно осчетоводил и последващото уведомление за прихващане. От липсата на доказателства за представителната власт на П. и липсата на удостоверение за актуално състояние на цедента извежда, че уведомление вх. № 9592/21.10.2014 г. е недействително, а извода на съда в обратния смисъл счита за неправилен. Счита, че първоинстанционния съд не е обвързан от постановените съдебни решения в проведените съдебни производства за прогласяване недействителност на извършените прихващания, на осн. чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН като сочи, че силата на пресъдено нещо на решението и силата на мотивите му се различават по предмет, адресати и интензитет. В резултат от това настоява, че в производството е следвало да бъде изследвано съществувало ли е като правен субект дружеството цесионер, от кого се е представлявало то към датата на сключване на договора за цесия и представителната власт на П.. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна ЕТ „ОРХИДЕЯ – СЕМ. Г. – В. Г.“, ЕИК 101071179 депозира отговор, без вх. номер от 10.12.2024 г., в който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излага доводи по всяко от оплакванията във въззивната жалба. Счита, че с отхвърлянето на предявените искове по реда на чл. 59 ЗБН е бил стабилизиран и погасителния ефект на прихващането. В подкрепа на твърдението за липса на непогасени задължения по договора за кредит счита да са и събраните по делото специални знания. По същество изразява становище за правилност на атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемия, чрез процесуални представители поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, съобрази следното: Производството пред ОС – Благоевград е образувано по искова молба вх. № 3657/05.10.2016 г., с която „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Граф Игнатиев“, № 10, представлявана от Синдиците А. Д. и К. М. е предявила иск, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. Чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че срещу ЕТ "ОРХИДЕЯСЕМ. Г.-В. Г.", ЕИК 101071179, със седалище и адрес на управление с. Скрът, общ. Петрич, обл. Благоевград, съществува вземане за: - сумата 840580.25 лв., просрочена главница за периода 25.01.2016 г. - 13.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане; сумата 99721.12 лв., просрочени лихви върху редовна главница, за периода 25.11.2014 г. - 25.04.2016 г.; - сумата 15993.51 лв., просрочени лихви върху просрочена главница, за периода 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г.; - сумата 7565.21 лв., текущи лихви върху просрочена главница, за периода 25.05.2016 г. 13.06.2016 г.; - сумата 8635.68 лв., неустойка върху просрочена лихва, за 2 периода 25.11.2014 г. - 13.06.2016 г.; - сумата 77.46 лв., дължими други разходи по кредита; - сумата 5884.06 лв., дължими такси по кредита, всички с произтичащи от Договор за инвестиционен банков кредит от 30.01.2009 г. и Анекс № 1/11.04.2011 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 883/17.06.2016 г., по ч.гр.д. № 465/2016 г., на РС – Петрич, ГО, 3-ти с.

Ищецът е твърдял, че на 30.01.2009 г. е бил сключен Договор за инвестиционен банков кредит, по силата на който на ответника е бил отпуснат инвестиционен кредит в размер на 2000000 лв., предназначени за закупуване на ДМА - машини и съоръжения. С договора била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва, наказателна надбавка, неустойка, както и годишна комисионна за разходите по управление и обработка на кредита. Връщането на главницата следвало да се извърши на 84 месечни вноски, в размери и падежи посочени в договора. Сочи, че бил подписан Анекс № 1/11.04.2011 г. към договора, с който била изменена т. 30.1., като ответникът се задължил да предостави посочените в анекса обезпечения в полза на ищеца.

Твърди, че от страна на ответника договорът не бил изпълняван, като към 30.03.2016 г. просрочените и неплатени задължения възлизали са сумите подробно индивидуализирани в исковата молба. С нотариална покана от 04.04.2016 г., връчена на ответника на 21.04.2016 г. срещу разписка твърди да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и е предоставил на длъжника срок за доброволно изпълнение. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника подал заявление за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

В границите на срока по чл. 367 ГПК , ответникът ЕТ "Орхидея-сем.

Г.-В. Г.", депозира отговор от 15.11.2016 г. (без поставен входящ номер), в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не се оспорва обвързаността на страните от твърдяния договор за кредит от 30.01.2009 г., не се оспорват и посочените от ищеца условия по сключения договор, както и, че последното плащане по него е извършено на 04.11.2014 г. Останалите твърдения на ищеца се оспорват, като от своя страна твърди, че претендираните от ищеца вземания не съществуват и са погасени преди подаване на заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение. В тази връзка сочи, че с договор за цесия от 21.10.2014 г., сключен между него, като цесионер и Кастамо Трейдинг Лимитид, като цедент, е придобил вземане от ищеца, възлизащо на 439710.96 евро, с произход Договор за разплащателна сметка в евро с IBAN **********. Сочи, че банката е била уведомена за прехвърлянето от цедента, по силата на уведомление вх. № 9592/21.10.2014 г., надлежно достигнало до длъжника. Твърди, че с изявление вх. № 9617/22.10.2014 г., надлежно достигнало до банката, е извършил прихващане, като изрично бил посочил, че прихваща със задълженията си по договора от 30.01.2009 г. до размера на по-малкото и по съответните текущи курсове.

Твърди, че извършеното по посочения начин погашение по договора за кредит неоснователно и без обяснение от страна на ищеца не е било счетоводно отразено, което било видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката.

Отделно сочи, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 02.07.2014 г., сключен между физическото лице - В. К. П., ЕГН **********, в качеството на цедент и ответника, като цесионер, придобил вземане в размер на 516000 лв., представляващо част от цялото вземане към банката по сключен Договор за срочен депозит 4x4 № 12109/11.03.2011 г. с IBAN ********** 3 ведно с всички бъдещи лихви, привилегии и други принадлежности. С Уведомление вх. № 10714/04.11.2014 г. цедента уведомил своя длъжника „КТБ" АД за стореното прехвърляне на вземането. С Изявление вх. № 10818/04.11.2014 г. цесионерът- ответник извършил прихващане, като изрично посочил, че прихващането погасява изцяло и напълно целия остатък от задълженията си по Договора за кредит от 30.01.2009 г. По посоченият начин ответникът твърди да е погасил, в по-голямата си част предсрочно, своите задължения по договора за кредит.

Оспорва характера на извлечението от счетоводните книги като счетоводен документ, както и валидното упълномощаване на подписалите го лица, като твърди, че същите не могат да представляват банката и, че в него са отразени грешни и неверни данни.

Настоява, че сума в размер на 32380.98 лв., към 20.06.2014 г., е била налична по банковата му сметка и продължава да е блокирана там и въпреки че съобразно клаузите на договора е бил осигурил по разплащателната си сметка сума, достатъчна да покрие лихвите за повече от три месеца, банката не е използвала служебно наличната сума, нито пък я е изплатила на ответника. От посочените твърдения извежда, че записванията в счетоводството на ищеца са неверни и неточни.

В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 4479/12.12.2016 г., в който оспорва възраженията на ответника за пълно погасяване на задълженията чрез прихващане. От своя страна навежда, че с решение № 73/20.06.2014 г. УС на БНБ е поставила ищеца, като банка, под особен надзор за срок от три месеца, а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г., на САС, ТО, 3-ти с., за начална дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД е била определена дата - 20.06.2014 г. От посоченото извежда, че извършените от ответника погашения чрез прихващания са недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй като са извършени след началната дата на неплатежоспособността — 20.06.2014 г. и след поставяне на банката под особен надзор.

Счита, че не са били налице изискуемите предпоставки – ликвидност и изискуемост, на вземането, с което се иска да бъде прихванато, поради което ефекта на извънсъдебното прихващане не е настъпил. Сочи, че към уведомлението от 21.10.2014 г., за извършеното прихващане не е бил приложен договорът за цесия. Не е била доказана представителната власт на лицето П. и липсвало удостоверение за актуалното фирмено състояние на цедента.

По посочените причини и прихващането основателно не е било осчетоводено.

Досежно второто придобито вземане, предмет на договора за цесия от 02.07.2014 г. сочи, че е било отразено счетоводно и с него намалено дължимото от ответника вземане по процесния договор за кредит. Твърди, че прихващането вх. № 10818/04.11.2014 г. е предмет на отменителен иск по чл. 59 ЗБН, като за разглеждането му е образувано т.д. № 2015/2016 г., на СГС, VI -18 с., което е висящо. Още оспорва възраженията на ответника за липса на документ по см. на чл. 417, т. 2 ГПК - извлечение от сметка и липсата на представителна власт на подписалите го лица, като навежда собствени доводи. Излага доводи във връзка с неоснователност на позоваването на ответника на Директива 94/19/ЕО и Директива 2014/49/ЕС, както и във връзка с твърдението за нередовно водене на счетоводството на ищеца.