Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 11.01.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 930/2023
Вид
Решение № 8
Подписан
11.01.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Ангелина Бисеркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Петрич, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230100930 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Е.

Я., ЕГН **** от село Б., ул.“Ст.“ № *, община П., област Бл., действаща чрез пълномощник адв.М. В. М., АК-Пл., срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П., обективираща претенция да се обяви за нищожна неустоечната клауза в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 866003/22.05.2023 г., сключен между А. Е. Я., ЕГН **** и „С.К.“ ООД, ЕИК ****, поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, противоречие с добрите нрави и неравноправност по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 866003/22.05.2023 г., по силата на който се е задължил спрямо ответника /заемодател/ да върне сумата от 895,36 лева, от която 800 лева кредит, при ГПР 56,66 %, ГЛП 44,05 %, чрез заплащане на 23 погасителни вноски.

Твърди, че с чл.11, ал.1 от договора се е задължил да заплати на ответника и неустойка в размер на 461, 64 лева, чрез заплащане на 23 вноски, или общо задължение по договора в размер на 1 357 лева.

1

Ищецът твърди, че уговорената между страните неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, с добрите нрави и неравноправна. Релевира подробни правни съображения, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника.

В законоустановения срок ответникът депозира насрещна искова молба вх.

№ 8124/08.09.2023 г., обективираща обективно кумулативно съединени осъдителни искове. Сочи на релевирания в първоначалната искова молба договор за потребителски кредит, ведно с Погасителен план, и съдържание.

Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита, считано от вноска № 4 с падеж 19.06.2023 г. до вноска № 15 с падеж 04.09.2023 г., поради което считано от 19.06.2023 г. за дружеството е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка обективира воля / в насрещната искова молба/, че обявява кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това счита, че ответникът по насрещните претенции дължи на дружеството, на основание процесния договор сумите :

800 лева непогасен остатък от главницата по падежиралите и непадежиралите вноски за периода от 11.09.2023 г. до 30.10.2023 г., както и 61.41 лева неплатена възнаградителна лихва за периода от 19.06.2023 г. до 04.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на претенциите до окончателното им погасяване.

Препис от насрещна искова молба вх. № 8124/08.09.2023 г. е надлежно връчен на ответника /първоначалния ищец/, който в законоустановения срок депозира писмен отговор. Заявява становище за допустимост и неоснователност на насрещните претенции. Релевира подробни съображения, с които обосновава теза за недействителност на процесния договор за кредит и искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни. В случай, че исковете бъдат уважени, заявява воля за прихващане на сумите, платени от А.

Я. на основание процесния договор за лихва и неустойка, с дължимата от последната главница на кредитора. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от дружеството юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на 2 страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства - Договор за потребителски кредит 866003/ 22.05.2023 г., ведно с Приложение 1, представляващо неразделна част от договора/Погасителен план, установиха по несъмнен начин по делото, че на 22.05.2023 година страните са сключили Договор за потребителски кредит № 866003, по силата на който ответникът е предоставил кредит в размер на 800 лева на ищеца, а последният се е задължил да върне на първия общо сумата от 895,36 лева, от която 800 главница и 95,36 лева възнаградителна лихва, чрез заплащане на 23 седмични погасителни вноски, с падеж на последната погасителна вноска 30.10.2023 г.

Страните по сделката уговорили ГПР 56,66 % и ГЛП 44,05 % лева или общо сумата от 1357 лева.

Съгласно чл.5 от договора страните уговорили задължение за кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне едно от следните обезпечения:

-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната погасителна вноска и обезпечаваща задължения в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и възнаградителна лихва ;

- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: а. При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната; б. При двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата в страната; в. Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; е/ Да няма/т кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, 3 съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получаваните от тях доходи. Съгласно ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.

Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните, същите са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 461,64 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5 обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1 погасителен план.

От справка-извлечение от счетоводните книги на ответника, неоспорена от ищеца и необорена от останалите доказателства по делото се установи, че на основание процесния договор ищцата е извършила плащания към ответника както следва: на 22.05.2023 г. в размер на 59 лева; на 06.06.2023 г. в размер на 59 лева; на 12.06.2023 г. в размер на 59 лева; на 12.09.2023 г. в размер на 59 лева; сумата от 41, 43 лева без данни за дата на плащането; 09.08.2023 г. сумата от 3.13 лева законна лихва за забава; на 01.09.2023 г. сумата от 5,44 лева законна лихва за забава, или общо сумата от 286,00 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД:

Безспорно се установи по делото възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.

Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва клауза /чл.11 от договора/ за задлъжение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5.

Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният 4 между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК.

Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключване на процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно 5 сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради което в тази си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи:

Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка /повече от 50% от дадения кредит/.

Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.