Определение № 259 от 05.10.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 04.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И. като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно частно гражданско дело № 20211800500572 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.С.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С.Б., срещу определение № 132 от 22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 571/2020 г. на Районен съд - Сливница, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на „А.С.” АД срещу „М.Л.” ЕАД и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопоризводствените действия. В жалбата се сочи, че дружеството-жалбоподател не е било надлежно уведомено за разпореждането на съда от 18.03.2021 г., с които исковата молба е оставена без движение с указание за внасяне на държимата държавна такса по предявения иск. Сочи, че съдът не е изпълнил и условието за поставяне на уведомление по смисъла на чл. 47 и чл. 50 от ГПК. Жалбоподателят излага и довод, че не са му били давани повторни указания за внасяне на дължимата държавна такса във връзка с подадената искова молба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 571/2020 г. на Районен съд – Сливница е образувано след изпращането му подсъдност от Софийски окръжен съд по подадена искова молба на „А.С.” АД срещу „М.Л.” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 537,ал. 2 от ГПК, чл. 88 и чл. 90, ал. 1 от ЗКИР за установяване недопустимост на вписване с вх. № 2595, дв.вх. рег. № 2578, т. 1, акт № 121 от 11.10.2016 г. на съдията по вписвания при РС-Сливница.

С разпореждане № 81 от 22.01.2021 г. районният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да довнесе държавна такса в размер на 80 лв. съобразно 1 т. 3 от ТДТГПК. В разпореждането е указана последицата от неизпълнението на даденото указание – връщане на исковата молба и прекратяване на производството на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК.

Съобщението с разпореждането на съда е изпратено на адреса на ищеца, посочен в исковата молба, и същото е върнато от връчителя с отбелязване, че на посочения адрес не е намерено лице, което да получи съобщението. След извършена от съда служебна справка в ТР относно актуалния вписан в регистъра адрес на управление на ищцовото дружество е разпоредено връчване на съобщението на вписания в регистъра адрес – гр. Л., ул. „Н.Р.” № 52А. Видно от приложения отрязък от съобщението, същото е връчено на 07.04.2021 г. на Е.Б., посочена като „пълномощник”.

С обжалваното определение съдът, констатирайки, че след надлежно връчване на съобщението с разпореждането за внасяне на дължимата държавна такса в дадения срок, изтекъл на 14.04.2021 г., указанието не е изпълнено, поради което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба. Определението е връчено на 07.06.2021 г. на същото лице – Е. И. като „пълномощник”. След дадено от съда указание до връчителя, по делото е представено копие от пълномощно, с което С.Б. - изпълнителен директор на „А.С.” ЕАД, упълномощава Е.И.И. да получава от името на дружеството всякакви документи, преписи, актове на съда, пощенски и куриерски пратки и уведомления от частен съдебен изпълнител.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е предпоставено от надлежно връчване на ищеца на съобщението на съда с указание за отстраняване на нередовности на исковата молба и неотстраняване на тези нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

В частната жалба се излага възражение, че разпореждането с указанието на съда не му е било връчено, поради което незаконосъобразно е върната исковата му молба на посоченото основание.

Правилата за връчване на съобщения и търговци и юридически лица са уредени в чл.

50 от ГПК. Мястото за връчване на съобщения на тези лица е последният посочен в ТР адрес. Връчването става в канцеларията на търговеца или юридическото лице, на всеки работник или служител, който се съгласи да приеме книжата, като връчителят отбелязва имената и длъжността на получателя /чл. 50, ал. 3/. Посочената разпоредба визира връчване чрез трети лица и представлява изключение от правилото за лично връчване на адресата. В случая съобщението с разпореждането на съда от 22.01.2021 г. не е връчено на трето лице по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК, а е връчено на лице, легитимирало се като „пълномощник” на адресата, като качеството на това лице на пълномощник изрично е отбелязано в разписката от връчителя. Представителната власт на получилото съобщението лице Е. И. е установена с приложеното пълномощно от законния представител на ищцовото дружество, в предмета на което се включва получаване на всякакви книжа, включително и съдебни актове. С оглед на това съобщението с разпореждането на съда е надлежно връчено на представител на адресата, което се смята за лично връчване съгласно чл. 45 от ГПК.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че не е било залепено уведомление по смисъла на чл.

47 и чл. 50 от ГПК. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, на юридически лица и търговци връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК се прилага, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не се намери там лице, което е съгласно 2 да получи съобщението, т.е. при физическа невъзможност за връчване на книжата на вписания в регистъра адрес, каквато хипотеза в случая не е била налице.

След като съобщението с разпореждането на съда, съдържащо законосъобразно указание за внасяне на дължимата държавна такса по предявения иск, е редовно връчено на ищеца и в указания му срок не е изпълнил указанието на съда, е налице основание по чл.

129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба. Съдът не е длъжен да дава повторно указания за отстраняване на нередовностите, поради което възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

С оглед на горното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 132 от 22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 571/2020 г. на Районен съд - Сливница, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на „А.С.” АД срещу „М.Л.” ЕАД и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3