Решение № 5 от 11.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина Солакова

Йордан Воденичаров

Любка Милкова

Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500658 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.247 ал.4 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. П. М., чрез пълномощника му адв.Г. – А. от ВТАК, против Решение №1204/17.08.2020г., постановено по Гр.д.№2096/2019г. по описа на РС – Г. О., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №115/24.06.2020г. по гр.д. №2096/2019г. по описа на ГОРС, като в диспозитива на решението, на л.135 от делото, стр.6 от решението, в първи диспозитив „като за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен“ следва да се чете: като за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., иска подлежи на отхвърляне, поради плащане в хода на процеса. Релевирани са оплаквания за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Въззивникът е изложил твърдения, че не е правил искане за поправка на очевидна фактическа грешка, в който смисъл молба по чл.247 ал.1 от ГПК от негова страна или от страна на ответното дружество няма подадена. Посочено е, че тълкувайки неправилно подадената от него въззивна жалба като молба по чл.247 ал.1 от ГПК и отказвайки да я администрира като въззивна жалба първоинстанционният съд е издал нищожен акт, с който изменя обявеното решение по делото, което е забранено от закона, позовавайки се на неоттегляемост на решението, съгласно чл.246 ГПК. Посочва се, че решението, освен друго е и обжалвано, и следва да бъде администрирано, а не изменяно еднолично от съда. Излага се, че в нарушение на процедурата, съдът е решил по своя инициатива да измени акта си, като е извършил ново нарушение – не е налице очевидна фактическа грешка в съдебния акт, тъй като не е налице несъответствие между действителната формирана воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Посочено е, че никъде в съдебния акт не е упоменато, че плащането е извършено по време и в хода на висящия процес, като най-категорично волята на съда може да се извлече от начина, по който са разпределени разноските по делото, който показва, че съдът е допуснал грешка при издаване на акта си и в мотивите и в диспозитива и се е заблудил относно момента на плащането, което прави акта му неправилен и незаконосъобразен и 1 същият подлежи на обжалване и отмяна от по-горният съд. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното Решение №1204/17.08.2020г., постановено по Гр.д.№2096/2019г. по описа на РС – Г. О., като нищожно, неправилно. Претендира сторените съдебни разноски за настоящото производство.

В законоустановеният срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Т.Г“ ООД със седалище гр.С., чрез адв.Д. от ГАК, с който оспорва жалбата срещу решeнието за поправка на ОФГ като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заема становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че във въззивната жалба на ищеца от 02.07.2020г. са обективирани молба по чл.247 ГПК, респ. и молба по чл.248 ГПК и издадените по тях съдебни актове са аргументирани и в контекста на молбите, с които съдът е сезиран. Моли, въззивният съд да отхвърли настоящата жалба на въззивника срещу обжалваното решение за поправка на ОФГ като неоснователна, след което да разгледа първоначалната въззивна жалба, която също отхвърли като неоснователна.

В СЗ въззивникът Н. П. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В СЗ въззиваемата страна „Т.Г“ ООД, представлявано от адв.Д. от ГАК, поддържа изцяло отговора на въззивната жалба.

В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на производството по Гр.д.№2096/2019г. по описа на РС – Г. О. е бил предявен от Н. П. М. против „Т.Г“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.50 и чл.54 ЗЗП с цена на иска от 179лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 18.11.2019г. до окончателното изплащане. В хода на процеса, на 13.12.2019г. ответникът е заплатил по банкова сметка на ищеца частично сумата от 89,50лв. С постановеното по делото съдебно решение №115/24.06.2020г. първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от ищеца осъдителен иск за сумата от 89,50лв., ведно със законната лихва върху уважената главница от датата на предявяване на ИМ – 18.11.2019г. до окончателното изплащане, като го е отхвърлил за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., като неоснователен, присъдил е съдебни разноски в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, както и в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. В мотивите към решението съдът е посочил, че предявеният осъдителен иск е основателен до размера на 89,50лв.

/съобразно извършеното частично плащане от ответника/.

Против постановеното по гр.д.№2096/2019г. по описа на ГОРС съдебно решение №115/24.06.2020г. в отхвърлителната му част за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., в която искът е отхвърлен като неоснователен, е постъпила въззивна жалба вх.

№6361/02.07.2020г. от ищеца по делото Н. П. М., с искане решението в обжалваната му част да бъде изменено, и отхвърлен иска му, поради извършено плащане на сумата в хода на процеса, както и да бъде изменено в частта за разноските. Във въззивна жалба вх.

№6361/02.07.2020г. от въззивника са развити оплаквания за липса на мотиви защо искът му за останалите 89,50лв., които е претендирал, е отхвърлен, както и че в мотивите и диспозитива на решението съдът не е съобразил факта, че частичното плащане на сумата, която „Т.Г“ ООД са му дължали, е станало в хода на висящия процес след образуването му.

Първоинстанционният съд е тълкувал подадената от ищеца въззивна жалба вх.

№6361/02.07.2020г. като молба по чл.247 ал.1 ГПК и молба по чл.248 ал.1 ГПК, съответно ги е администрирал като такива, чрез размяната им с насрещната страна с указание за писмен отговор в едноседмичен срок.

С обжалваното с настоящата въззивна жалба Решение №1204/17.08.2020г., постановено по гр.д.№2096/2019г. по описа на ГОРС, по реда на чл.247 ал.1 ГПК първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 2

№115/24.06.2020г. по гр.д. №2096/2019г. по описа на ГОРС, като в диспозитива на решението, на л.135 от делото, стр.6 от решението, в първи диспозитив „като за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен“ следва да се чете: като за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., иска подлежи на отхвърляне, поради плащане в хода на процеса.

За да постанови обжалваното решение за поправка на ОФГ първоинстанционният съд в мотивите е приел, че с оглед инвокираните доводи в депозираната въззивна жалба, е сезиран с молба по чл.247 ГПК, с която се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №115/24.06.2020г. по гр.д.№2096/2019г. по описа на ГОРС, в частта му, в която е постановен отхвърлителен диспозитив, за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., като неоснователен, вместо поради извършено плащане от ответника /в хода на съдебното производство/, както и че е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК при постановяване на решението, в диспозитива на който, извършеното плащане, въпреки посоченото в мотивите извършено частично плащане от ответника/, не е отразено. Както в мотивите, така и в диспозитива на съдебно решение №115/24.06.2020г., липсва констатация на съда, че частичното плащане от 89,50лв. е извършено в хода на процеса.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба срещу обжалваното съдебно решение №1204/17.08.2020г. по гр.д.

№2096/2019г. по описа на ГОРС по чл.247 ал.4 ГПК е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна - ищец, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на срока за въззивно обжалване, поради което подлежи на разглеждане.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В процесният случай предмет на въззивно обжалване е решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционно съдебно решение. На основание чл.247 ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 от ГПК е налице, когато има несъответствие между действителната формирана воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение за поправка по чл.247 ал.4 от ГПК е валидно, доколкото не са налице основания за неговата нищожност – постановено е от надлежен орган, в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, разбираемо е и е подписано. В този смисъл оплакването във въззивната жалба за нищожност като порок на атакуваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, е неоснователно.

При проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед инвокираните доводи във въззивната жалба е сезиран с молба от страната – ищец по чл.247 ал.1 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение №115/24.06.2020г. в частта му, в която е постановен отхвърлителен диспозитив, за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., като неоснователен, вместо поради извършено плащане от ответника /в хода на съдебното производство/, поради което и в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл с атакуваното решение за поправка, по предмет /молба по чл.247 ал.1 ГПК/, за който не е бил сезиран, поради което и постановеното от него и обжалвано решение №1204/17.08.2020г. е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. /Решение №244/04.11.2019г. по гр.д.№4114/2019г. на ВКС, IV гр. о./.

3

Диспозитивното начало, в частност нормата на чл.6 ал.2 от ГПК регламентира, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът дължи произнасяне, съобразно действително изразената от страната воля. В процесният случай подадената от ищеца въззивна жалба против постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение в отхвърлителната му част вх.№6361/02.07.2020г. не инкорпорира, съответно не съставлява и не може да бъде тълкувана като молба от страната с правно основание чл.247 ал.1 от ГПК за поправка на допусната в отхвърлителния диспозитив на постановеното по делото решение очевидна фактическа грешка, поради което и първоинстанционният съд, произнасяйки се с атакуваното решение за поправка, без да е бил сезиран за това, е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.

Въззивната жалба от ищеца от 02.07.2020г. не съставлява молба по чл.247 ал.1 от ГПК и неправилно е тълкувана от първостепенният съд като такава, доколкото в същата липсват твърдения от страната за наличие на очевидна фактическа грешка – за несъответствие между действителната формирана воля от съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение, както и липсва и искане за поправка на ОФГ. Ясно изразени във възивната жалба от ищеца са оплакванията му за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната му отхвърлителна част, довела и до неправилно разпределяне на отговорността за разноски, за необоснованост на решението в частта на отхвърления иск за разликата от 89,50лв. до претендираните 179лв., както и за допусната от съда, поради нарушение на логическите правила, грешка при формиране на вътрешното му убеждение, с оглед твърдението за несъобразяване на факта, че частичното плащане на сумата от 89,50лв. е извършено от ответника в хода на процеса, след предявяване на иска, които оплаквания и твърдения обосновават характера на подадената като въззивна жалба, съобразно и петитума на същата, като средство за защита срещу порочно, според ищеца - неправилно решение, изключват тълкуването й като молба с правно основание чл.247 ал.1 ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b212ee67-5724-4cbe-8cc7-78ccd376c9a4