Решение № 38 от 23.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разглЕ. докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600368 по описа за 2025 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Въззивната проверка по настоящето дело има за предмет правилността на присъда рег.№13/03.09.2025 година, постановена по НОХД №216/2025 година от състав на Окръжен съд-Разград. Със съдебния акт подсъдимият И.

А. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и три години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС, приложен е чл.66, ал.1 от НК с петгодишен изпитателен срок, разрешени са въпроси относно веществени доказателства и разноски по делото.

От правото си на жалба срещу присъдата се ползват частните обвинители и защитникът. Частните обвинители А. Ш., Ш. Ш. и Е. Х., действащи чрез поверениците си – адвокати Ц. и М., подават дословно идентични въззивни жалби, с които правят искане за влошаване положението на подсъдимия по рЕ. на чл.337, ал.2, т.1 и т.2 от НПК. Причината е поради несъответствие на наложеното наказание с принципа за пропорционалност и с тежестта на престъплението, оценена за висока с оглед войната по пътищата и затова изискваща по-високо наказание, което да се изпълни в условията на ефективна изолация. Защитникът от своя страна обжалва присъдата с доводи за неправилно приложение на материалния закон – на запълващите бланкетната диспозиция нарушения по 20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, и за несправедливост – наложеното наказание не е съобразено с обществената опасност на подсъдимия. Искането с тази жалба към въззивния съд е за намеса 1 в материалното правоприлагане, както и за реализиране на правомощието по чл.337, ал.1, т.1 от НПК - при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

По съществото на делото представителят на държавното обвинение подкрепя обжалването на присъдата за част от нарушенията на правила за движение по пътищата, както и относно наличието на чл.55 от НК, по отношение на жалбите на частните обвинители мотивирано пледира за отхвърлянето им. Повереникът адв.М. поддържа жалбата на ч.обв. А.Ш., счита наложеното на подсъдимия наказание за доста снизходително, моли да не се прилага институтът на условното осъждане. Аналогична е обвинителната реч и на самата ч.обв.А. Ш.. Повереникът адв.Ц. също поддържа жалбите на доверителите си, пледирайки че с размера на наложеното на подсъдимия наказание не е изпълнима нито личната, нито генералната превенция по чл.36 от НК, а приложението на чл.66 от НК е равнопоставено на липса на наказание, особено при обществено наболялата тема за многобройността и тежестта на пътните инциденти. Към въззивния съд отправя искане за увеличаване на наказанието в максималния му размер, след което да се проведе съответната редукция. От своя страна защитникът също поддържа въззивните си съображения за неправилност на присъдата, но по-обстойно се спира на неоснователността на жалбите на частните обвинители – аргументите им не възприема, защото са в разрез с принципа по чл.35, ал.1 от НК, допускат незаконосъобразна конфронтация между двете цели на наказанието, не съответстват на целта на института на чл.66 от НК и се позовават на честотата на транспортните престъпления, без да държат сметка за конкретните особености на деянието и дееца. В заключение, адв.К. поддържа искането си за инстанционна намеса в материалното правоприлагане по отношение на несъставомерните чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от НК, както и за намаляване на наложеното наказание при приложение на чл.55 от НК. В лична защита подсъдимият се придържа към речта на упълномощения си адвокат, в последната си дума предоставя решението на съда.

Варненският апелативен съд, след като проведе цялостна проверка на присъдата, както по основанията на жалбите и по становищата на страните, така и служебно, намира следното:

Съдебното производство в първата инстанция е проведено по особените правила на Глава двадесет и седма от НПК - при условията на чл.371, т.2 от НПК. Съобразявайки указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК, въззивният състав осъществи контрол върху законосъобразността на процесуалната дейност на окръжния съд, достигайки до заключение, че същата е изпълнена при стриктно съблюдаване на относимата нормативна уредба. Видно от отразеното в протокола от съдебно заседание на 03.09.2025 година е, че първоинстанционният съд е изпълнил изцяло задължението си по чл.372, ал.1 от НПК, подсъдимият И. И. е направил действително и доброволно волеизявление за признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки съгласие по тези положения да не се събират доказателства. При действието на чл.372, ал.4 от НПК, контролираният съд е осъществил правилна оценка на доказателствата от досъдебното производство, заемайки обоснован извод, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

2

Законосъобразното приложение на процесуалния закон в първата инстанция и отсъствието на съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза изискват делото да се реши от въззивния съд във фактическите предели на обстоятелствената част на обвинителния акт, възприети и от първоинстанционния съд по следния начин:

Подсъдимият И. И. живее и работи във ФРГ. Там, през 2022 година, той придобил правоспособност за управление на МПС и в същата година закупил л.а.“Опел Виваро“ с рег.№Н2544ВК, регистриран на името на съпругата му С.Р..

На 05.01.2025 година подсъдимият отпътувал от гр.Офенбах, ФРГ към дома си в с.Гроздьово, обл.Варна. Движил се сам като водач на л.а.“Опел Виваро“. На 07.01.2025 година сутринта той преминал през ГКПП „Дунав мост“ и продължил управлението по път 1-2 (Е 70). В 9.30 часа водачът се намирал на км 88+100 от пътя, преди разклона за яз.Бели Лом, общ.Лозница, в посока от гр.Разград към гр.Варна. Времето било слънчево, с ясна видимост, пътната настилка била суха, без неравности. Платното за движение било организирано двупосочно, с две ленти.

По същото време, но в обратна посока, пътували пострадалият С. Х. и св.Е. Х.. Мъжът управлявал л.а.“Опел Мерива“ с рег.№РР8348ВМ, съпругата му се намирала на предна дясна седалка. Двамата били с поставени обезопасителни колани.

Когато л.а. „Опел Мерива“ бил на около 21.91м преди мястото на удара, подсъдимият навлязъл в лентата за насрещно движение с около 1.3-1.5м от разделителната линия в напречно направление. Настъпил челен кос удар между двата Опела, като водачът С. Х. не е имал техническа възможност да реагира на опасността с аварийно спиране или друга спасителна маневра., т.к. сблъсъкът станал в опасната зона за спиране на неговия автомобил.

Никой от водачите не е намалявал скоростта си преди удара, поради което скоростите в този момент съвпадали със скоростите на движение – около 72.5 км/ч за л.а.“Опел Виваро и около 73.98км/ч за л.а.“Опел Мерива“.

В резултат на сблъсъка настъпила масивна деформация на л.а.“Опел Виваро“ в предната част, но все пак автомобилът продължил да се движи с линейно преместване леко напред, с минимална ротация. Другото МПС било деформирано масивно в предната челна част, предимно вляво – то също продължило движението си с линейно преместване леко назад вдясно, с ротация около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка.

Очевидци на катастрофата станали свидетелите С. и С., които възприели внезапното навлизане на л.а.“Опел Виваро“ в насрещната лента и липсата на реакция на водачите на катастрофиралите автомобили. Св.С. подал сигнал за произшествието на тел.112, после проверил състоянието на пътуващите в двете коли – подсъдимият бил стресиран и с кръв по лицето, но се движил безпроблемно, пострадалият С. Х. бил закратко контактен, но после изпаднал в безсъзнание, св.Е. Х. се оплакала от болки във врата и главата.

На местопроизшествието пристигнали представители на различни служби – служители на РУ МВР-Лозница запазили зоната на катастрофата, пожарникари от РСПБЗН извадили св.Е. Х. от деформирания автомобил, лекар от екипа на ЦСМП констатирал смъртта на С. Х. – по причина на тежка 3 механична и инерционна травма на тялото и крайниците. Неговата съпруга била транспортирана и настанена в болнично заведение в гр.Разград, тя пострадала вследствие на ПТП с травма на главата, травма на гръдния кош, гръдната и коремната стена, травма на горни и долни крайници, в съвкупност обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В резултат на пътното произшествие, по двата участващи автомобила били причинени материални щети: по л.а.“Опел Мерива“ – масивна деформация в предната челна част (деформиран преден капак, преден ляв калник, предна напречна греда, преден десен калник, напукано челно стъкло, счупено стъкло на предна лява врата) и по задна броня вдясно; по л.а. „Опел Виваро“ – масивна деформация в предна челна част (по предна напречна греда, преден ляв калник, предна дясна гума, скъсване на шарнирен болт и шенкел на окачването на дясно колело, напукано челно стъкло, разхерметизирана предна лява гума, изместено предно ляво окачване, счупено задно дясно стъкло).

Така очертаните фактически положения от обстоятелствената част на обвинителния акт и възприети с проверяваната присъда, са обхванати от самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК. За проверка на оценката на окръжния съд по чл.372, ал.4 от НПК въззивният състав внимателно анализира в съответствие с чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК събраните в досъдебното производство доказателства и техните източници. В показанията на свидетелите С. и С. (ДПр, т.2, л.77 и л.82) се съдържат преки доказателства относно времето, мястото и условията на пътното произшествие, които в цялост кореспондират с данните в протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства (ДПр, л.12, л.41, л.49), всички обмислени през способа по чл.144 от НПК в лицето на изготвената по делото автотехническа експертиза (ДПр, л.150). Нейното заключение, правилно ценено от окръжния съд за обосновано и надлежно верифицирано с оглед стандарта по чл.152, ал.1 от НПК, потвърждава истинността на обстоятелствата от показанията на свидетелите-очевидци на пътното произшествие и сочи, че то (ПТП) се е реализирало по широчината на пътното платно на 1.3-1.5м вляво от дясната му граница, в лентата за движение в посока към гр.Разград. Експертизата има принос и по проверка с помощта на специални знания на фиксираното обстоятелство при оглЕ. за липса на спирачни следи, както и значението на разхерметизираната предна лява гума на л.а.“Опел Виваро“ – по поредност: 1)липсата на спирачни следи на местопроизшествието е оценена в аспекта на внезапно навлизане на л.а.“Опел Виваро“ в насрещната лента за движение, без време за реакция на пострадалия водач, доколкото мястото на удара е в опасната му зона за спиране и 2)разхерметизирането на предна лява гума е вследствие на инициалния удар и изместването на предно ляво окачване заедно с гумата назад.

Принос към изясняване на причинния процес за настъпилата смърт на С.

Х. има заключение на СМЕ (ДПр, л.122) – касае се за реализирана при инкриминираното произшествие тежка съчета механична и инерционна травма на тялото и крайниците на пострадалия – 1)травма на главата с разкъсно-контузна рана по гръбна стена на дясна теменна област с подлежащо кръвонасядане на меки черепни обвивки; 2)травма на гръдния кош и гръдните органи – разкъсвания на задната стена на аортата, на задната стена на дясното 4 предсърдие, контузии на белите дробове, разкъсване на диафрагмата, счупване на три ребра вдясно и на три ребра на залавното място с гръдната кост, счупване на ребро вляво, кръвонасядания около счупванията, кръвонасядания в подкожието на горна половина на дясната зона на гръдната област; 3)травма на корема – разкъсвания по десния дял на черния дроб, обло кръвонасядане по горната част на коремната стена, кръвонасядане върху долната част на коремната стена; 4)травма на крайниците – напречно счупване на дясна бедрена кост, охлузване в зоната на горна трета на дясно бедро;