Решение № 804 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601124 по описа за 2025 година С Определение от 20.01.2025 г., постановено по ЧНД №17901/2024 г., 129-ти състав, НО, Софийски Районен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание по НОХД №13624/2023г. и по НОХД №17467/24г. - и двете по описа на СРС, по отношение на осъдения А.

Й. Д., като е наложил най-тежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 1 /един/ месец, при първоначален строг режим на изтърпяване.

ПРИСПАДНАЛ е на основание чл.25, ал.2 от НК и на основание чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК от така наложеното общо най-тежко наказание 1 година и 1 месец „Лишаване от свобода“ времето, през което Д. фактически е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по групираните присъди, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и задържан по НПК и ЗМВР.

В законоопределения срок против постановения съдебен акт на СРС е постъпил протест от прокурор при СРП относно частта, с която първоинстанционният съд е отказал да приложи чл.24 от НК и да увеличи 1 определеното общо наказание, предвид многократните осъждания на А. Д..

Моли въззивната инстанция, с оглед генералната и лична превенция да измени определението, като увеличи определеното общо наказание от 1 година и 1 месец „Лишаване от свобода“ с 6 месеца.

В закрито заседание от 21.02.2025 г. СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в процеса, с оглед на което не е допуснал събирането на нови.

В съдебно заседание през въззивната инстанция Прокурорът счита, че подаденият протест е основателен, като посочва, че водещи критерии за първоинстанционния съд би следвало да бъдат правилното групиране на наказанията и степента на обществена опасност на деянието и дееца като предпоставка за прилагане на чл.24 от НК, а не редът, по който са протекли наказателните производства. Моли атакуваното определение да бъде изменено в насока уважаване предложението на СРП.

Служебният защитник на осъдения – адв.Г. от САК пледира за потвърждаване на определението на първата инстанция като правилно, законосъобразно и аргументирано.

Осъденият Д. поддържа заявеното от защитника си, като твърди, че вече надлежава определеното му наказание и поради отдалечения срок на осъжданията му не може да се приложи чл.24 от НК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срок и от легитимна страна, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът се явява основателен поради следните съображения:

Осъденият А. Й. Д. е роден на ******** г. в гр.София, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, към 2 момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в СЦЗ, с адрес: гр.София, ул.„******** ж.к.Модерно предградие, с ЕГН: **********.

Същият е осъждан с общо дванадесет влезли в сила към датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, като предложението на СРП е визирало два от тях, а именно:

1. С одобрено от съда споразумение по НОХД №13624/2023 г. по описа на СРС А. Д. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, при първоначален СТРОГ режим. Деянието, за което е осъден престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, е извършено на 22.06.2023 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 10.10.2023 г.

2. С одобрено от съда споразумение по НОХД №17467/2024 г. по описа на СРС, А. Д. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 1 месец, при първоначален СТРОГ режим. Деянието, за което е осъден - престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, е извършено на 01.06.2023 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 13.12.2024 г.

С атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице по посочените по-горе две дела и е определил общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 1 /един/ месец, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Приспаднато е предварителното задържане на лицето и времето, през което лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ по едно от делата, включени в групата. Считайки, че така определеното общо най-тежко наказание ще изиграе своята превъзпитателна роля върху осъдения Д., въпреки многобройните му осъждания и степента на обществена опасност на извършителя, съставът на СРС е оставил без уважение искането на СРП за прилагане на чл.24 от НК и увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“, като в мотивите си изрично е отбелязал, че последното осъждане на лицето е въз основа на сключено споразумение (по НОХД №17467/2024 г. по описа на СРС) и счита, че осъденият не би се съгласил да сключи това споразумение, ако биха му били известни рисковете от приложението на чл.24 от НК.

3

С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по двете цитирани по-горе дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районният съд е приел, че са налични предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания, като правилно е преценил, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения А. Д. по НОХД №17467/2024 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав в размер на 1 /една/ година и 1 /един/ месец „Лишаване от свобода“.

Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за липса на предпоставки налагащи увеличаване на наложеното общо най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК за неправилни. Не споделя доводите на СРС, с които е обосновал своето решение, че се извършва групиране на наказания само по две осъждания, производствата по които са протекли по реда на глава 29 от НПК, като е посочил, че осъденият не би сключил споразумение, ако съзнава риска от прилагането на чл.24 от НК.

Този въззивен състав не се съгласява с аргументите на първостепенния съд, че приложението на чл.24 от НК при възприемане на този аргумент би бил в конфликт с волята на осъдения, както и на съда одобрил споразумението.

В тази връзка следва да се посочи, че при споразумението страните се съгласяват и обединяват около вида и размера на наказанието, за конкретното престъпление, което се представя на съда за разглеждане. Когато говорим за множество престъпления – глава 2, раздел – 4 от НК, в частност чл.23 – чл.25 от НК, предпоставките при групирането, в т. ч. дали са налице тези за приложение на чл.24 НК излизат извън обхвата на конкретното престъпление и наказание по споразумението, най-малкото защото при определянето на общо най-тежко наказание важат възведените правила по сочените норми в множество престъпления. Нещо повече по аргумент на чл.25 ал.4 от НК, когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.64 ал.1 или чл.66 НК, в прерогативите на съда е да определи начина на изтърпяване на общото наказание. Закона не разграничава дали осъжданията са били предмет на споразумение, което има силата на присъда или делото се е движило по друг процесуален ред.

4

Според справката за съдимост на осъдения Д., извън групираните присъди, са налице още множество осъждания, изтърпяването на наказанията по които не е изиграло своята роля да поправи и превъзпита осъдения и да въздейства предупредително върху него, поради което въззивният съд счита, че възраженията на прокурора относно неприлагането на чл.24 от НК се явяват основателни, като следва да се ревизира постановеното от първата съдебна инстанция определение в тази му част.

За да извърши преценката дали определеното на осъдения Д. общо найтежко наказание е необходимо да бъде увеличавано или не, СГС следва да съобрази няколко групи обстоятелства. Нормата на чл.24 от НК се прилага по преценка на съда при съобразяване на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, като може да увеличи определеното общо най-тежко наказание в размер с не повече от ½ и увеличеният размер не може да надминава сбора на отделните наказания. В случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения А. Д. наказания за две престъпления, които са извършени в кратък времеви период. Касае се за тежки умишлени престъпления против собствеността, като всяко от тях е извършено при условията на съучастие, в тъмната част на денонощието. Отчитайки личността на подсъдимия от гледна точка на преходната му съдимост се установява, че същият е с трайно изграден престъпен мироглед, многократно осъждан /дванадесет пъти/, преимуществено за престъпления против собствеността, като престъпната му деятелност е продължаваща и към момента на произнасяне на съда. Използван е широк инструментариум от държавата в опит за въздействие чрез наказания „Пробация“, „Глоба“, условно осъждане и ефективни наказания „Лишаване от свобода“, които не са имали необходимия възпиращ ефект върху подсъдимия. В случая се касае до деец и деяния с висока степен на обществена опасност, което обосновава приложение на чл.24 от НК в претендираната от държавното обвинение насока, с оглед постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че в конкретната ситуация приложението на чл.24 от НК се явява законосъобразно, обосновано и справедливо, поради което атакуваното определение на СРС следва да бъде изменено, като определеното общо най-тежко наказание бъде увеличено на основание чл.24 от НК с 6 /шест/ месеца и бъде определено общо увеличено 5 наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 7 /седем/ месеца.

Така мотивиран и на основание и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 20.01.2025 г., постановено по ЧНД №17901/2024 г., 129-ти състав, НО, Софийски Районен съд, като на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното общо най-тежко наказание от 1 /една/ година и 1 /един/ месец „Лишаване от свобода“ на осъдения А. Й. Д., ЕГН: **********, измежду наложените му наказания по НОХД №13624/2023 г. по описа на СРС и по НОХД №17467/2024 г. по описа на СРС с 6 /шест/ месеца, като определя общо най-тежко увеличено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 7 /седем/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6