Решение № 111 от 02.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ямбол, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200311 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „ОМВ България“ ООД – гр. София, против НП № 754213–F754602/14.02.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, както и с доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат.

В с.з. жалбоподателят, редовно призовани, не изпраща представител.

Чрез редовно упълномощен адвокат е депозирал и писмено становище по спора, с което поддържа изцяло жалбата и направените в нея искания.

А Н О , също редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и 1 присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2024 г. в 15:14 часа свидетелите Г. и И. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на бензиностанция „ОМВ“, находяща се на км.275 на автомагистрала „Тракия“ в района на с.

Хаджидимитрово, обл. Ямбол, стопанисвана от дружеството – жалбоподател.

При проверката се установило, че в обекта има въведено в експлоатация и работещо ЕСФП с фискален принтер Epson TM – T810 F с индивидуален н о м е р RE003818, с фискална памет 45006010 и с рег. № в НАП 4500796/24.06.2021г. В хода на проверката проверяващите разпечатали дневен финансов отчет от посоченото ФУ, при което не се установила разчетена касова наличност в размер на 307,53 лева. При изброяване на наличните пари в касата на същото устройство се установила фактическа наличност от 214,65 лева. Затова, на 02.02.2024г. в присъствието на св. И., св.

Г. съставила на дружеството АУАН № F754602 от същата дата за това, че „не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби/сторно операции да регистрира във ФУ всяка промяна на касова наличност (изваждане на пари от касата) на ФУ, като регистрира във ФУ чрез операцията „служебно изведени суми”. Посочено е, че по този начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Актът бил съставен в присъствието упълномощено лице Д.И.Д., упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. № *** ***г. на *** *** И.П. с район на действие СРС, съдържащо изрична клауза за осъществяване на представителство пред НАП по издаване, получаване и обжалване на адм. актове, НП, КП и др..

В последователност, на 14.02.20249г. въз основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. и И., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните 2 правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно фактическо описание на нарушението и освен това, е налице неяснота по отношение на приложения закон.

Както се посочи, с АУАН и с НП от фактическа и правна страна на дружеството е вменено, че не е изпълнило задължението извън случаите на продажби/сторно операции да регистрира във ФУ всяка промяна на касова наличност чрез операциите „служебно изведени“ суми, или нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Първата от посочените за нарушени разпоредбата гласи, че че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно причината за установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали разликата между фактическата и отчетената от ФУ наличност е вследствие на извършени продабжи/сторно операции или не. ДКасае се за съставомерни обстоятелства на нарушението, които е следвало да намерят отражение в акта и в НП, тъй като е недопустимо да се установяват едва в рамките на съдебното оспорване. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в решенията по КАНД № *** ***г., КАНД № *** ***г. и КАНД № *** ***г.

Неяснота е налице по отношение основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за 3 налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Всичко изложено налага извод, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД № 105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г. и в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по КАНД № 177/2019г. на ЯАС, в Решение № 12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на ЯАС и др.

При този изход на делото и при липсата на възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 480 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 754213–F754602/14.02.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на на „ОМВ България“ ООД – гр. София, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Донка Ушлинова“ № 2, сграда 4, ет. +1, помещение 411, представлявано от А.П.Т. и Д.-С.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

4

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „ОМВ България“ ООД – гр. София, с посочени по-горе данни, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5