Решение № 213 от 17.06.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. П., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100531 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са първоначални искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, както и насрещни такива по чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 82, изр. 1, предл. 1 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД

Ищецът – „Е. П.“ ЕАД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ Е. Б.“ АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 159, ЕИК ***, твърди, че между него (като доставчик) и ответника (като абонат) е бил сключен договор с № 210025834215/14.02.2012 г. и споразумение към него с № 6008635963 от същата дата, касаещи доставка на електрическа енергия в електроснабден имот, представляващ „Х. к.“ в с. Ч., общ. П., с клиентски номер 210025834413. Поддържа, че по този повод е предоставял на ответника мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа, в периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2020 г., на обща стойност 2 878,42 лв., в периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., на обща стойност от 2 345,70 лв., както и в периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2022 г., на обща стойност от 4 246,57 лв. Изтъква, че поради неплащане на тези главни задълженията в срок се дължат и мораторни лихви, а именно: върху първата главница – мораторна лихва от 709,34 лв., за периода от 11.12.2019 г. до 07.11.2022 г.; върху втората главница – мораторна лихва от 388,73 лв., за периода от 11.11.2020 г. до 07.11.2022 г.; върху третата главница – мораторна лихва от 264,85 лв., за периода от 24.08.2021 г. до 07.11.2022 г. Уточнява, че за визираните 1 вземания са били издадени заповеди по чл. 410 ГПК, срещу които са постъпили възражения, поради което иска да бъде признато за установено тяхното съществуване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаването на заявленията за издаване на заповедите за изпълнение до погасяването. Пояснява, че електрозахранването на обекта е било прекъснато през 2017 г., заради неплатени задължения, при което то се явява правомерно и съответно по този повод не дължи на ответника нито обезщетение за неимуществени вреди, нито закъснителна лихва.

Претендира съдебни разноски.

Ответникът – М. Г. К., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Хр. Ч.“ № 2, вх. А, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, излагайки доводи, че няма основание да заплаща търсените задължения, след като електроподаването към имота е преустановено. Смята, че самото електрозахранване е било прекъснато неоснователно, с което ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения помежду им договор, а оттук за него са произтекли неимуществени вреди (безпокойство, несигурност, страх и злепоставяне пред негови служители и клиенти в хотелския комплекс), които е търпял за времето от 30.05.2017 г. до 01.10.2023 г. Заявява, че адекватната репарация за тези вредни последици е 24 000 лв., но сега претендира само част от нея – 11 700 лв., отнасящи се за времето от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г., както и мораторна лихва от 1 251,13 лв., за периода от 30.09.2022 г. до 03.09.2023 г. Настоява за присъждане на тези суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на насрещната искова молба (02.10.2023 г.) до погасяването, както и на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1.) Относно първоначалните искове:

1.1.) Предварителни въпроси:

За вземанията по първоначалните искови претенции са били издадени заповедите за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 964/25.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1634/22 г., с № 970/28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1633/22 г. и с № 971/28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1635/22 г., които дела са на Районен съд – гр. П. и са приложени към сегашното исково дело.

Срещу всяка от цитираните заповеди, в рамките на 1-месечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на ответника, имащ качеството на длъжник по тях.

Ето защо и обсегът на настоящото съдебно производство включва проверка на предпоставките от фактическите състави, които пораждат процесните задължения, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

1.2.) По първоначалните искове за главниците:

В принципен план уважаването на разглежданите главни искови претенции е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно 2 облигационно отношение, породено от договор, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на електрическа енергия и на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, а ответникът – на получател; 2/ реално предоставяне на посочената услуга от доставчика на получателя, отговарящо на заявената стойност; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, свързано с цената на услугата, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на получателя да заплати нейната стойността на доставчика.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна е длъжна да установи на първите три от маркираните условия, а ответникът трябва да проведе доказване за погасяването на задълженията.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването помежду им на процесния договор от 14.02.2012 г., както и за прекъсването на електроподаването към електроснабдения имот през 2017 г.

Копие от договора, от допълнителното споразумение към него и от общите му условия (ОУ) са приобщени към доказателствени материал. От съдържанието им допълнително се изяснява, че основното задължение на ответника е било да заплаща стойността на потребената ел. енергия, както и да заплаща сумите, дължими за извършения пренос на енергията и за осигурения достъп до електропреносната мрежа.

Във връзка с доказването на предоставянето на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа и съответно с установяването на нейната цена, ищцовото дружество е представило 35 броя фактури, както следва:

- За периода от м. ноември 2019 г. до м. септември 2020 г. – фактура № 273080792/30.11.2019 г., на стойност 257,77 лв.; фактура № 274753931/31.12.2019 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 276409667/31.01.2020 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 278057403/29.02.2020 г., на стойност 249,18 лв.; фактура № 273080792/31.03.2020 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 281362481/30.04.2020 г., на стойност 257,77 лв.; фактура № 283046529/31.05.2020 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 284768881/30.06.2020 г., на стойност 257,77 лв.; фактура № 286161862/31.07.2020 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 287867864/31.08.2020 г., на стойност 266,36 лв. и фактура № 289995872/30.09.2020 г., на стойност 257,77 лв.

- За периода от м. октомври 2020 г. до м. юни 2021 г. – фактура № 291434233/31.10.2020 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 293135589/30.11.2020 г., на стойност 257,77 лв.; фактура № 294808062/31.12.2020 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 296461852/31.01.2021 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 298110224/28.02.2021 г., на стойност 240,59 лв.; фактура № 313005097/31.03.2021 г., на стойност 266,36 лв.; фактура № 314663887/30.04.2021 г., на стойност 257,77 лв.; фактура № 316358209/31.05.2021 г., на стойност 266,36 лв. и фактура № 3

318405390/30.06.2021 г. на стойност 257,77 лв.

- За периода от м. юли 2021 г. до м. септември 2022 г. – фактура № 320476918/12.08.2021 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 322161046/12.09.2021 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 323876927/12.10.2021 г. на стойност 278,77 лв.; фактура № 325579324/12.11.2021 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 327277227/12.12.2021 г., на стойност 278,77 лв.; фактура № 328961505/12.01.2022 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 330633311/12.02.2022 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 332298903/12.03.2022 г., на стойност 260,18 лв.; фактура № 333973538/12.04.2022 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 335670718/12.05.2022 г., на стойност 278,77 лв.; фактура № 337387472/12.06.2022 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 339101048/12.07.2022 г., на стойност 278,77 лв.; фактура № 340823997/12.08.2022 г., на стойност 288,06 лв.; фактура № 342551629/12.09.2022 г., на стойност 288,06 лв. и фактура № 344276557/12.10.2022 г., на стойност 278,77 лв.

Във всяка една от фактурите е отразено, че касае предоставянето на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ за електроснабден имот с клиентски номер 210025834413 и с адрес в с. Ч., общ. П., като получател на услугата е ответникът, а неин доставчик е ищецът.

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза става ясно, че:

- Ответникът има регистрирана (открита) партида при ищеца за доставка на електрическа енергия по отношение на процесния електроснабден обект, който е с небитов (стопански) характер.

- През исковите периоди имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, но без консумация на ел. енергия, тъй като доставката й е била прекъсната, поради неплатени задължения.

- Независимо от така преустановеното електроподаване, обектът е продължил да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа с осигурена мощност от 360 квт, позволяваща възстановяване на електрозахранването в срок до 24 часа, считано от погасяване на неплатените задължения и подаване на съответно заявление до доставчика.

- Осигуряването на посочената мощност дори и без електроподаване към имота представлява технически ангажимент за електроснабдителното предприятие, който се компенсира именно с паричната стойност на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа.

- Стойността на тази услуга за стопанските абонати не зависи от ползването на електроенергия в електроснабден имот и в случая тя е формирана по действащите цени, утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за всички представени фактури.

- Ответникът е имал възможност да заяви пред електроснабдителното предприятие намаляване на предоставената мощност за обекта или нейното 4 изключване, при което таксата за услугата за достъп до електроразпределителната мрежа ще бъде с по-малка величина или изобщо няма да се дължи. Както по делото, така и при ищцовото дружество не е налично такова заявление.

- Самото прекъсване на електроподаването към обекта е извършено в точката на захранване от мрежата – в намиращ се вътре в имота комплексен трансформаторен пост, като е изключен разединител на страна средно напрежение, с което е изключен от действие самият трансформатор. Приложеният начин на прекъсване води до липса на напрежение на електромера, като той е и демонтиран от електромерното табло. Изключването на страна средно напрежение е в специална килия средно напрежение на трафопоста. Абонатът няма физически достъп до нея, поради висока опасност, при което не се налага нито пломбиране на прекъсвачи (вътре в килия средно напрежение), нито поставянето на контролен измервателен уред (електромер).

Експертното заключение трябва да бъде изцяло кредитирано, тъй като не е било оспорено от никоя от страните, а също така е пълно, подробно мотивирано и по никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, които не са били оспорени от ответната страна, продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима за достъп до електроразпределителната мрежа, е 10 дни. Този срок започва да тече от датата на издаване на съответната фактура и в конкретния случай е изтекъл за всичките фактури, цената по които се претендира. Следователно търсените главни вземания се явяват и изискуеми.

Установяването на факта на тяхното погасяване е в тежест на ответника, който не е провел доказване от такъв порядък.

Ето защо и в обобщение на казаното дотук се налага изводът, че са доказани предпоставките за уважаване на исковете за стойността на предоставената от ищеца на ответника услуга за достъп до електроразпределителната мрежа.