Решение № 310 от 20.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300500245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против Решение № 540/24.10.2024г., пост. по гр.д.№ 93/2024, АсРС, в частта, в която се отхвърлят предявените искове от „Профи Кредит България“ ЕООД против А. А. К. за признаване за установено, че последният дължи на дружеството сумата над 609лв. до пълния предявен размер от 732,89лв., съставляващи главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40008681598/28,03,2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.08.2023г до окончателно изплащане на вземането, както и за непогасено договорно възнаграждение в размер на 280,20лв. за периода 20.05.2022-05.06.2023г., лихва за забава в размер на 116,92лв. за периода от 21.05.2022г. до 05.06.2023г. и законна лихва в размер на 50,32лв. от 05.06.2023г. / датата на предсрочна изискуемост/ до 29.08.2023г..

Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД сочи, че обжалваното решение е неправилно, т.к. е неправилен извода на съда, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК., както и че възнагражденията по допълнителните услуги Фаст и Флекси следвало да бъдат включени в ГПР. Излага съображения, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК за съдържание и реквизити, както и че законодателят не е поставил изискване за 1 посочване на методиката на формиране на ГПР, особено в случаите на фиксиран лихвен процент. Поддържа, че основанията за недействителност на потребителските договори за кредит са лимитивно посочени в закона и той не може да се тълкува разширително или едни основания да се заменят с други. Сочи, че в ЗПК не е предвидено неправилното посочване на ГПР да води до недействителност на договора.

Поддържа и че ГПР не надвишава законовия максимум. По отношение на допълнителните услуги счита, че следва да се направи разграничение между такива, които са задължителни за отпускане на кредита и такива, които са свободно избрани от клиента и чието ползване не е условия за отпускане на кредит. Поддържа, че в конкретния случай избраните от потребителя услуги не са били задължителен елемент при сключване на договора. Заплащането на тези две услуги от своя страна не съставлява разход по кредита, за което е налице и легална дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК. Позовава се и на съдебна практика, включително и на практика на СЕС.

Оспорва и извода на съда, че посоченият ГПР се разминава с действителния такъв.

Отделно от това счита, че дори и клаузите за закупуване на допълнителни услуги да са недействителни, този факт не може да доведе до недействителност на целия договор, т.к. последният може да съществува и без тях. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което признае дължимостта на претендираните суми, като за главницата прави уточнение, че претенцията е до 732,89лв. , получена като разлика между дължимата сума от 767,67лв. и заплатеното по допълнителна услуга Флекси в размер на 34,78лв. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски.

Прави и възражение за прихващане на разноските.

Въззиваемата страна А. А. К. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба. Поддържа становището си, че договорът е недействителен на осн. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. ГПР е посочен погрешно. Развива доводи, че ГПР следва да включва всички преки и косвени разходи по кредита, а таксите Фаст и Флекси са пряк разход.

Същите имат характер на скрито възнаграждение. Също се позовава на съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Развива доводи и относно това, че клаузите Фаст и Фрекси не следва да се обсъждат извън контекста на договора.

Отделно поддържа, че уговорката за възнаградителна лихва е нищожна поради надвишение на трикратния размер на законната лихва, като сочи и практика в тази насока. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Претендира разноски – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Постъпила е частна жалба от А. А. К. против Определение № 5065/09.12.2024г., пост. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Прави оплакване, че съдът не е съобразил предоставения списък с разноски, в който е описана и претенцията за разноски в 2 заповедното производство – 256,24лв. с ДДС. По отношение на разноските в първоинстанционното производство пък не е отчетено, че пълномощникът – адв. А. Д. е регистриран по ЗДДС, респ. не е присъден и този данък. Развити са и обемни съображения относно въпроса за намаляване на претендираните разноски в контекста на практиката на СЕС и съобразяване на принципите за разумност, пропорционалност и пазарна среда. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като в полза на адв. А. Д. се присъди адв. възнаграждение в пълния предявен размер с ДДС.

Ответната страна по частната жалба „Профи кредит България“ ЕООД е подала отговор, в който я оспорва. Поддържа, че размерът на претендираните разноски е необосновано висок и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Позовава се на съдебна практика. По отношение на разноските в заповедното производство поддържа, че такива не се следват, доколкото това производство няма самостоятелен характер , а е само основание за развитие на исков процес. По отношение на претендираното ДДС счита, че не е налице облагаема по ЗДДС сделка.

Моли за отхвърляне на частната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Предявен е иск пр. осн. чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК, от „Профи кредит България“ ЕООД против А. К. за установяване в отношенията помежду им, че ответникът дължи на жалбоподателя сумата 767,67лв./в жалбата се поддържа претенцията до размер от 732,89лв./, съставляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40008681598 от 28.03.2022г., ведно със законната лихва, сумата от 280,20лв., договорна лихва за периода от 20.05.2022г.–05.06.2023г.; лихва за забава в размер на 116,92лв. за периода от 21.05.2022г. до 05.06.2023г. и законна лихва в размер на 50,32лв. от 05.06.2023г. / датата на предсрочна изискуемост/ до 29.08.2023г., за които суми е 3 издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 799/31.08.2023 г., по ч.гр.д. № 1654/2023г., ПдРС. Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от длъжника и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящия иск, т.е. установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК.

От фактическа страна по делото се установява от писмените доказателства, че н а 28.03.2022г. между ищцовото дружество, като кредитодател, и ответника, в качеството му на съдлъжник на кредитополучателя С. Т., е бил сключен договор за потребителски кредит № 40008681598, съгласно който ищецът е предоставил на двамата кредитополучатели, отговарящи солидарно, сумата от 800 лв. за срок от 24 месеца, при посочени в договора годишен лихвен процент 41,00%, годишен процент на разходите - 48,89%, дължима сума по кредита е 1169,50 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит на стойност 280лв. и Флекси – право на промяна на погасителния план на стойност от 480лв., които суми се прибавят към месечните погасителни вноски. Приложен е и погасителния план към договора, в който помесечно е посочена дължимата сума за погасяване на главница, лихва, размер на вноска за допълнителна услуга и обща месечна вноска. Общо дължимата сума става 1929,60лв., съгл. посочването в договора. Приложено е и платежно нареждане от 28.03.2022г., от което се установява , че заемната сума е предадена. Приложено е и извлечение от сметка за извършени плащания по договора /л.29 от делото/, от което се установява, че към 15.01.2024г. е извършено плащане по договора в общ размер на 191лв.

При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :

Правоотношенията между страните са такива между търговец и потребител, поради което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. Нормата на чл.7, ал.3 от ГПК предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно задължителната практика - ТР№1/2022г. по т.д. №1/2020, ОСГТК, ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо съдът е длъжен и служебно да изследва въпросът за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори и за нищожност на сделки, ако същата произтича пряко от самата сделка или от доказателствата по делото. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика 4 и потребителя. В случая уговорките в договора включват една твърде висока възнаградителна лихва от над 40%. Плащанията по тази клауза съставляват част от общите разходи по кредита, към които се включват още и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и т.н., като в случая са налице задължения и за допълнителни плащания - за разглеждане на кредита и за възможност за предоговаряне, които съставляват част от дейността по отпускане на самия кредит.

Последните са в съвкупен размер приблизително равен на самия кредит. Така е очевидно и без нарочна ССЕ, че посоченият в договора ГПР от 48,89% не съответства на реалния, т.к. общата сума, подлежаща на връщане на кредитора надвишава два пъти размера на главницата.Установява се, че ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, т.к. очевидно не са добавени разходите по допълнителните услуги.

Те са част от договора за кредит, плащането по тях е включено в месечните погасителни вноски. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че кредитополучателят сам е избрал сключване на договор и за тези каузи, поради което те не са част от договора. На първо място уговорките за тях са част от съдържанието на самия договор. Също в самия договор е посочен общ размер на задължението по него, като в тази сума не е включено плащането по тези пакети. Сумите по тях, обаче, са включени в размера на месечните погасителни вноски. Така потребителят остава с впечатлението, се дължи една обща сума по договора, но в същото време реално дължимата сума е почти два пъти по-висока. Дейността по разглеждане на искането за кредит и възможността за предоговаряне / пакетите факт и флекси/ съставляват част от дейностите на кредитора по разглеждане и отпускане на кредит на потребителите.