Решение № 6344 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6344 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100508273 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 6924 от 03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 66979/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 41-ви състав е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“ АД срещу „М.П.Г.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о вр. чл. 203 ЗВ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1176,92 лв. , представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се на адрес: гр.

София ж.к. „*******, кл. № *******, ВиК услуги в периода 08.06.2018 г. – 04.06.2021 г. , ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до плащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 67947/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1361,37 лв.

Със същото решение е разпределена отговорността за разноски между страните съобразно изхода от спора, като на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 585,47 лв. – разноски за исковото производство, както и сумата от 66,77 лв. – разноски за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество пък е осъдено да заплати на ответника сумата от 71,13 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 8,13 лв. – разноски за заповедното производство.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е уважена исковата претенция на „Софийска вода“ АД е депозирана въззивна жалба от ответника „М.П.Г.Б.“ ЕООД. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като не е основано на надлежно представени и приети доказателства, а на презумпция, че твърденията на ищеца са достоверни. Според въззивника дружеството не е ползвало услугите на „Софийска вода“ АД в посочения имот и/или обем, а първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си липсата на идентичност на имотите в представените от ищцовото дружество справки. Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните. Изложено е още, че липсват надлежно издадени фактури за процесните суми, както и, че не са представени реални отчети досежно потребено количество ВиК услуги, а приложената по делото фактура е неясна, поради което не следва да обвързва по никакъв начин ответника. По отношение на изготвените по делото експертизи въззивникът поддържа, че същите не е следвало да бъдат приемани и кредитирани, тъй като вещото лице е работило по документи, които не са приложени и приети по делото, което е препятствало възможността на ответника да изрази отношение по тях. В заключение въззивникът обобщава, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи заявените от него претенции, поради което искът е следвало да бъде отхвърлен като недоказан. Ето защо е отправена молба до въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на така депозираната жалба от въззиваемото дружество „Софийска вода“ АД.

Съдът, като прецени доводите, наведени във въззивната жалба, и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за 2 установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ.

При така приетата правна квалификация в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял в процесния имот ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически л и ц а – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С така посочената разпоредба са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот. Същото се установява и от служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ, видно от която процесният имот е внесен в капитала на дружеството под формата на непарична вноска, като това обстоятелство е било заявено за вписване в регистъра преди началото на исковия период (28.05.2018 г.) По делото няма данни впоследствие имотът да е бил отчужден от ответното дружество. Ето защо настоящият съдебен състав приема за установено обстоятелството, че ответникът за процесния период е бил собственик на водоснабдения имот, съответно същият има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в 3 едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство се явява общоизвестен факт.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.

2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес, поради което възраженията, релевирани във въззивната жалба, досежно липсата на облигационна връзка между страните се явяват неоснователни.

Количеството на доставените в имота за исковия период услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. Експертът е достигнал до извод, че процесният имот е водоснабден и в него дружеството е доставяло ВиК услуги, като обемът им за процесния период е общо 510,900 куб. м. От заключението на експертизата се установява също, че в имота е бил монтиран един водомер за студена вода с метрологична годност до 2025 г.

Вещото лице посочва още, че след 08.06.2018 г. до 04.06.2021 г. консумираните ВиК услуги са префактурирани на ответника по нов клиентски № *******, като старият е закрит. Според експерта през целия исков период процесният имот е бил посещаван от проверител на оператора и доставените услуги са отчитани по реални отчети на всеки три месеца, а през другото време са начислявани водни количества на база на предходна консумация и при следващ реален отчет са изравнявани съгласно разпоредбите на чл. 35, ал.

2 от Наредба № 4. Уточнено е, че отчетите са нанасяни в индивидуален карнет, след което са фактурирани.

Според вещото лице начислените суми по издадени 3 броя фактури за ползвани ВиК услуги са в общ размер на 1361,37 лв., която сума е в съответствие с начислените количества и е формирана по утвърдените от КЕВР цени. За периода м.11.2018 г. – 04.06.2021 г. дължимата сума за услугите съгласно техническата част на заключението е в размер на 1176,92 лева.

Счетоводната част на заключението е пояснила префактурирането на задълженията във връзка със служебната промяна на задълженото за имота в качеството му на собственик лице. Става ясно, че префактурирани за периода 08.06.2018 г. – 04.04.2021 г. са задължения в размер на 1267,44 лева, а по новия клиентски номер са били начислени и текущо са фактурирани услуги на стойност 93,93 лева.

Заключението си вещите лица са пояснили по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание, проведено на 05.04.2023 г., като от изявленията им става 4 ясно, че натрупаните по стария клиентски номер задължения до 08.06.2018 г. не са префактурирани и същите не са прехвърляни по клиентския номер на ответника.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира заключението по експертизата. Действително, по делото не са представени документите, по които са работили вещите лица, но това и не е било и необходимо предвид факта, че при изготвянето на експертното си становище вещите лица са се запознали и са се съобразили именно със същите. След като назначаването на вещо лице е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по правило не може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя специализираното си заключение, независимо дали са били приобщени по делото или не – наличието на специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически включва притежаването на такива и за използваните от експерта източници и методи.