Решение № 745 от 26.07.2019, Районен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

745/26.7.2019г. град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на осемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Съдия : Зара

Иванова при секретаря

А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия

З.Иванова гр.д. №3522 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен,

ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***“ № 1 представлявано от Управителя срещу Е.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, ЕИК *** , представлявана от Кмета .

В хода на делото ответницата Е.А. е починала, поради което с Определение от 27.11.2018г., на основание чл.227 от ГПК, на нейно място са конституирани наследниците и по закон: Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, С.А.А., ЕГН **********, адрес:г***, Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, П.А.А., ЕГН **********, адрес: *** и С.Д., ЕГН **********, адрес: ***.

В исковата молба е посочено, че починалата ответница

Е.А.А. в качеството и на наемател и ответникът Община Шумен, в качеството на наемодател са потребители на В и К услуги по смисъла на чл. 2, ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператор „ВиК-Шумен“ ООД, като на същите била открита партида под № 501372. За времето от 10.06.2013 г. до 15.08.2017 г. ответницата Е.А. е получила и ползвала В и К услуги изразяващи се в доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, които се осъществявали при публично известни ОУ. Ищецът твърди, че със Заповед № РД251084/19.08.2004 г. в имота е пренастанена ответницата Е. А., като от представения договор- заповед се установявало, че считано от тази дата собственикът на имота Община Шумен е отдал под наем същия. Съгласно правилата на договора за търговска продажба, приложими към продажбата на питейна вода, цената се дължала от купувача от момента на получаване от него на продадената стока, в случая питейна вода. Излага, че доколкото наемателят не е заплащал предоставената му услуга по ОУ солидарно задължен е и наемодателя. Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно сумите по изадената по ч.гр.д. №3085/2017г. по описа на ШРС Заповед за изпълнение, а именно сума в размер на 909.14 лв. представляваща главница а периода от 10.06.2013 г. до

15.08.2017 г., мораторна лихва за периода от 10.06.2013 г. до 09.10.2017 г. в размер на 135.50 лв., както и законовата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и направените съдебни и деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответниците С.А.А., Р.А.А., Р.А.А., П.А.А. и С.А.Д., чрез назначеният им особен представител изразяват становище, че предявеният иск е процесуално недопустим и неоснователен. Излага, че искът е предявен срещу ненадлежна страна - ненадлежно предявен, липса на пасивна процесуална легитимация от страна на Е.А.А., което го правело порочен досежно наследниците на Е.А.А.. т.е. те не били пасивно легитимирани да от отговарят по така предявеният иск от ищеца. Този извод се налагал от задълженията породени за страните въз основа разпоредбите на чл.7 ал.1 от Договора за отдаване под наем на общинско имущество между Община Шумен и Е.А.А. във връзка с разпоредбата на чл.2 ал.З от ОУ на договора за доставяне на В и К услуги. Излага, че така предявения иск относно задължението на Е. А.А. срещу наследниците й е неизискуем и те не са и забава поради липсата на покана по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД, до всеки един oт тях, независимо дали от ищеца или ответника Община гр.Шумен, поради което е и неоснователен спрямо тях.За първи път са уведомени за задължението по реда на чл.47 от 1 ГПК със съобщението за настоящото производство.

Алтернативно, ответниците заявяват, че искът е недоказан по основание и по размер. Твърдят, че подписите от карнетните листа за отчитане на В и К услугите,тези под договора за отдаване под наем на общинско жилище и този под молбата за спиране на производството не бил идентични с подписа на Е.А..

Считат, че иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е частично погасен под давност. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен или да бъде прекратено делото досежно наследниците на Е.А..

Ответникът

Ф.А. не представя писмен отговор, не се явява в съдебно заседание е не взема становище по иска .

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание, ответникът Община Шумен оспорва иска . Твърди, че е собственик на имота, като излага, че имота е предоставен за управление на ОП „Общински жилища и имоти“ и се отдава под наем по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди за наставяне под наем и за продажба на общински жилища на Общински съвет – Шумен, но оспорва твърдението на ищеца, че е солидарно задължен за заплащане на изразходваната вода. Излага, че наемателят Е.А. е била длъжна да заплаща разходите за консумативи, в това число и за ползваните В и К услуги, да открие лична партида на свое име в съответното предприятие, което било видно от представените от ищеца фактури. Отв. Община Шумен излага, че тъй като не е потребявал и не потребява В и

К услуги в горепосоченото жилище, не дължи и тяхното заплащане. Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер. Алтернативно заявява, че ако съдът приеме, че искът е основателен, по отговорността следвало да носи наемателя Е.А.А.. Претендира присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Шумен, заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3085/2017г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед №1820/12.10.2017г. Със заповедта е разпоредено на длъжниците Община Шумен и Е.А. солидарно да заплатят на заявителя сумата 909,14 лева – дължима сума за консумирана и незаплатена вода по партида №501372, за имот находящ се в гр.Шумен, ул.“*** *“ №***, по издадени и незаплатени фактури по справка-извлечение №3834/09.10.2017г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.10.2017г. , до окончателното и изплащане, както и сумата 135,50 лева – законна лихва от 01.09.2013г. до 09.10.2017г., както и 30 лева – деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Община Шумен е депозирала възражение, а длъжникът Е.А. е призован по реда на чл.47 от ГПК , поради което кредиторът съгласно възможността предвидена от чл.415 ал.1 и 2 от ГПК е предявил настоящият иск.

По делото не е спорно, че процесният имот апартамент в гр.Шумен, ул.“*** “ №*** е собственост на ответника Община Шумен. Също не е спорно и се доказва от представените и приети като доказателства: Заповед № РД 251084/19.VІІІ.2004 г. на Кмета на Община Шумен и Договор № ЖИ050/15.03.2017 г., че в процесния период наемател на имота е била починалата ответница Е.А..

От ответниците са въведени различни възражения, като съдът намира, че е удачно на първо място да се обсъдят заявените от Община Шумен, според които, след като имотът е бил отдаден под наем, собственикът не е пасивно материално легитимиран да отговаря за задълженията свързани с използване на имота. Съдът намира възражението за частично основателно, т.к. съобразно действащото към момента законодателство, наемателят на имот може да бъде самостоятелен потребител, но само при определени условия, които съдът намира, че в настоящият случай са налице, но само за част от процесния период. Съгласно §1, т.2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4), също е дефинирано понятието „потребител“ , а именно: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Безспорно потребител по смисъла на горепосочените нормативни текстове е собственикът на имота, като известни колебания в съдебната практика са породени във връзка със значението на използвания термин „ползвател“, а именно дали се касае само за лице, което ползва като притежател на вещно право на ползване или е допустимо да се приеме, че „ползвател“ е и лице ползващо го на договорно основание. Преобладаващото становище е, че съобразно изложените по-горе правни норми , „ползвател“ е само титулярът на вещно право на ползване.

При описаната правна регламентация, съдът намира, че по аналогия могат да намерят приложение разрешенията изложени в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.

В него е допусната възможността клиенти на топлинна енергия за битови нужди да могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ (собственици и титуляри на вещно право на ползване), ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

След като настоящият съд възприема горното становище, счита че в случая може да се приеме, че съществува възможност наемателят да стане потребител на ВиК услуги, но само ако се докажат визираните по-горе условия – съгласие от собственика, сключване на договор с ВиК доставчика при публично известните ОУ. В цитираното ТР се приема още, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. По настоящото дело се доказа, че още при издаване на Заповед

№ РД251084/19.VІІІ.2004 г. на Кмета на Община Шумен, с която процесният имот е отдаден под наем на Е.А., тя е открила и поддържала във ВиК партида на свое име. Това според съда обаче е недостатъчно за да се приеме, че наемателят е станал потребител, защото липсва съществен елемент от изискванията за промяна в страните в договорното правоотношение за предоставяне на ВиК услуги - съгласие от собственика на имота. От доказателствата по делото е видно, че едва на 28.04.2017г. е представена нотариално е заверена Декларация-съгласие от Кмета на Община Шумен, партидата на процесния имот да се води на името на наемателя. Липсват доказателства, преди тази дата собственикът да е заявил изрично съгласие за откриване на партида на името на наемателя. Поради посоченото съдът намира, че до подаването на декларацията наемателят не е бил потребител на ВиК услуги, следователно наследниците му не са материално легитимирани длъжници. В обобщение, съдът счита , че за периода 10.06.2013г. до 13.04.2017г. единствено собственикът на имота е потребител на ВиК услуги.

Разпечатката съдържа 32 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b210fc3a-4999-41de-95c7-ce7e630d3871