Определение № 854 от 02.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. Ловеч, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500467 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Илинден“,ул.“Кукуш“№1, представлявано от А. Д. и М. Маркосиизпълнителни директори, чрез пълномощник-юрисконсулт Михаил Караколев, срещу Разпореждане №1015/25.05.2023г.,пост.по ч.гр.д.№350/2023г.на РС-Тетевен, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираните суми – 1156.86лв.общ размер на начислени неустойки, мораторна лихва върху тази сума в размер на 219.34лв. и 23.82лв.държавна такса.

Твърди,че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно.

Не се съгласява с извода на съда по отношение изискваната форма на изявлението за прекратяване на договора. Обяснява,че договорът е прекратен на основание чл.54.12 от ОУ. С оглед прекратяването кредиторът има право да претендира неустойки, тъй като дължимостта им е породена от предсрочното прекратяване. Длъжникът е удостоверил с подписа си,че е запознат с приложимите ОУ и последиците при неплащане на задълженията му.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи претенцията и по тези претенции.

По допустимостта.

Жалбата е подадена в предвиденият срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№350/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени 1 доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 10.05.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 350/2023г. по описа на съда. Заявителят „А 1 България“”ЕАД е предявил вземане срещу О. И. И. от с.Глогово,Ловешка област. Като основание е посочено ,че произтича от договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М2633945,като част от рамков Договор, идентифициран с уникален номер 501309233,касаещи задължения за периода от 24.09.2020г. до 20.04.2021г.,на обща стойност 2003.97лв., формирани от неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 679.35лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 167.76 лв. и неустойки съгл.чл.54.12 от ОУ за едностранно прекратяване на договора в размер на 1156.86лв. В т.9 е посочено,че в тази сума е включена и претенция за мораторна лихва върху цялата сума в размер на 437.19лв. за периода от първия ден на забавата по всеки от описаните подолу документи до подаване на заявлението. Представено е описание на претенцията в табличен вид. Претендира присъждане и на направените разноски-държавна такса и адвокатски хонорар.

Към заявлението са приложени Договор № 501309233/06.04.2015г.,партида М2633945,под който номер са сключени договор за ползване на мобилни услуги, на интернет и на устройство и анексите към тях от- 11.05.2020г.,06.04.2015г., 24.09.2019г., с приемо –предавателни протоколи и приложения, Общи условия на „А1 България“ЕАД, пълномощно, преводно нареждане за държавна такса.

Заповедният съд дава указания за уточнение на претенцията по кои договори е, съотв.приложения и анекси към тях, да се посочи кога са сключени, евентуално-прекратеникога,върху кои вземания се претендира мораторната лихва.

Своевременно заявителят представя уточнение като обяснява,че всички суми се претендират по един договор-рамков с № 501309233 от 06.04.2015г.,по партида с № М2633945.

Всички следващи приложения за услуги и договори за устройства за изплащане са сключени към този договор. Пояснява конкретните суми от всяка претенция,дължими по отделните сключени с абоната услуги(за мобилни услуги,за интернет,за устройство).Пояснява,че претенидраните неустойки са компенсаторни и са начислени с оглед прекратяването на договора на основание чл.54.12 от ОУ,като сочи дата на прекратяване 06.03.2021г.

Със Заповед за изпълнение №153/25.05.2023г. РС-Тетевен уважава заявлението за вземанията за неплатени суми за използвани услуги- 679.35лв., за предоставено устройство167.76лв. и мораторната лихва- 217.85лв.за периода от 24.10.2020г. до 21.04.2023г., сътов.законната от подаване на заявлението. С обжалваното Разпореждане №1015/25.05.2023г. заповедният съд отхвърля заявлението за неустойките- 1156.86лв., за мораторната лихва сумата 219.34лв. до общия претендиран размер от 437.19лв. и за 23.82лв. от държавната такса, като приема, че не е осъществено твърдяното едностранно прекратяване на договора, което е предпоставка за начисляването им.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното 2 заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Абонатът попада под категорията на „потребител“ съгл.§13,т.1 от ПЗР на ЗЗП, поради което съдът извършва проверка и по т.3 за наличие на неравноправни клаузи в договора.

При съобразяване на заявените характеристики на вземането,съставът намира,че претенцията не е ясна.Въпреки дадените указания за поясняване на начина на формиране на общия размер на неустойката, представеното в таблица с уточняващата молба, отново не е ясно. Не е уточнен в какъв размер е била договорена, за да може заповедният съд да прецени съответства ли на претендираното. Уточняването на метода на формиране на общия размер на претенцията е условие за приемане на заявлението за редовно или не.

На следващо място-въпреки дадените указания не е обосновано как е прекратен договорът. Заявителят се е позовал на чл.54.12 от ОУ, предвиждащ едностранно прекратяване след забава, продължила повече от 124 дни. Не се сочи как е уведомен абонатът за тази промяна в договора и кога. Следва да се съобрази,че едностранното прекратяване на договора представлява съществено изменение на договорните отношения,което настъпва при осъществяване на определени, предварително уговорени условия. За да твърди заявителят,че е налице прекратяване, следва да обоснове осъществяването им- наличието на забава, изтеклия период от 124 дни и узнаване от страна на абоната за позоваването от мобилния оператор на това право.

Упражняването на това право следва да е във формата,в която е сключен договорът-в случая писмена(по арг.от чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД). Липсват доказателства за изпълнение на това изискване. В уточняващата молба заявителят отново не пояснява начина на уведомяване на абоната за прекратяването,а твърдението,че е настъпило на 06.03.2021г. е недостатъчно.

С оглед акцесорния й характер правилно е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху тази част от претенцията.Съразмерно с отхвърлената част от претенцията е присъдена и част от държавната такса.

Не без значение е и фактът,че всички договори и приложения са представени изключително хаотично,без систематизиране по хронологията на сключването им, обособяване по предмет(услуга, закупуване на устройство и т.н.),от което не може да се установи има ли и кога продължение на срока или вече е настъпил крайният им срок.Не може да се провери предоставено ли е устройството, тъй като липсва приемо-предавателен протокол и т.н.похвати усложняващи проверката на реалните договорености между страните.

По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че правилно и законосъобразно от РСТетевен е отхвърлено заявлението в частта по отношение претенциите за неустойки, мораторна лихва върху нея за сумата 219.34лв. и държавна такса за 23.82лв. Затова Разпореждане №1015/25.05.2023г.,пост.по ч.гр.д.№ 350/2023г.на РС-Тетевен следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1015/25.05.2023г., постановено по ч.гр.д.

3

№350/2023г. на РС-Тетевен, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4