Решение № 1380 от 23.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Бургас, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100502037 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, вр.чл.28,ал.6 от ЗЗДт, образувано по въззивната жалба на С. В. Б. ЕГН ********** от гр.Т.ул.*************, ответник по гр.д.№4570/22г., чрез пълномощник адв.Мл. Й. от АК-гр.Сливен, със съдебен адрес за призоваване: гр.Сливен, ул.“Никола Карев“ №3, ет.1, оф.2, против Решение №2218/13.10.22г., с което малолетното му дете К. С.ова Б.а, ЕГН **********, е настанено в Център от семеен тип в гр.Бургас, ж.к.“М.рудник“ул.“Кооператор“№35, за срок от 2 години, считано от 19.06.22г. или до настъпването на други основания за изменение или прекратяване на мярката.

В жалбата се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно. Съображенията са за неправилно приложение на материалния закон. Съдебната практика приемала, че по правило семейството осигурява най-добрата среда за отглеждането и възпитанието на детето, а обществото следва да е насочена към подкрепа на семействата и тяхното социализиране, а не към изваждане на детето от семейна среда, което е крайна мярка спрямо деца, неотложно нуждаещи се от психосоциална интервенция. Намира, че няма основание за налагането на такава крайна мярка, а по-благоприятното решение за детето К. е да бъде отглеждано от единствения си жив родител.Оспорва приетото като безспорно обстоятелство, че бащата няма добри битови условия за отглеждането на детето и не разполага с финансови средства за издръжката му. Акцентира, че до 2020г. е полагал грижи за това си дете и изявява желание за в бъдеще да продължава да го прави.

Поддържа, че е започнал процедура по припознаването и на другата по- малка сестра на К.М., неприключила само поради смъртта на майката на децата. Твърди, че след завършването на процедурата, ще предприеме действия по извеждането и на М. от същия център, в който е насочена К., така че двете сестри пак ще са заедно, но в семейна среда.

1

Моли за отмяната на постановеното първоинстанционно решение и за постановяването на ново, с което съдът да отхвърли молбата на ДСП-Бургас, малолетната Кристина да бъде настанена извън семейството, в център от семеен тип. Не ангажира доказателства.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваема ДСП-Бургас.

След извършената проверка по чл.267 от ГПК, съдът прие въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение на РС, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първата инстанция (Районен съд- Бургас), на основание чл. 28 и следващите от Закона за закрила на детето(ЗЗДт) по молба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ град Бургас, за постановяване на решение, с което на основание чл. 26, ал.1, вр. чл. 28 от ЗЗДт, малолетната К. С.ова Б.а да бъде настанена в Център за настаняване от семеен тип, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“, №35, за срок от две години, считано от 19.06.22 г.или до настъпване на други законови основания за изменение или прекратяване на мярката за закрила.

В молбата е изрично посочено, че понастоящем детето се намира в този център, като изведено по спешност дете в риск, по причини, че на 15.06. 22 г. е починала майка му, при която е било фактически отглеждано. За горното бил постъпил сигнал от полицията на 16.06.22 г. в ОЗД/ДСП Бургас. Детето било определено като оставено без надзор, т.к. настоящият съжител на майката, полагал ведно с нея грижи за детето и двете му малолетни сестри- М. и М., е заявил невъзможност за това в бъдеще, въпреки привързаността си към децата.Биологичният баща на К. живее в гр.Твърдица, общ.Сливен, но детето е заявило нежелание да бъде отглеждано от него, поради оплаквания за проявено от този родител домашно насилие и агресия след употреба на алкохол, а останалите близки на детето, установени при извършеното проучване, не заявили желание и ресурс да я отглеждат. Липсвало и подходящо приемно семейство, в което детето да бъде настанено заедно с двете си сестри. Между тях и К. имало изградена силна емоционална връзка и те не искали да се разделят. Понастоящем и трите пребивавали в Центъра в гр.Бургас, където са били първоначално настанени. Социалната оценка е посочила детето като развиващо се нормално за възрастта си, то е посещавало училище в гр.Бургас, където завършило пети клас с добър успех.

Твърди се добра адаптация на момичето към настоящата среда в Центъра, персонала и другите деца, както и, че понастоящем му е осигурена стабилна среда за нормално и адекватно посрещане на индивидуалните му потребностите, обусловени от възраст и здравословно състояние, а също, че паралелна мярка за закрила е предприета и спрямо двете сестри на детето М. и М., пребиваващи понастоящем в същия център(настанени за сега временно в него).

Детето е оценено като дете в риск, поради което ДСП сочи предприетата мярка за закрила като единствено възможна към настоящия момент и гарантираща в оптимална степен интересите му, т.к. осигурява адекватно на потребностите му внимание и грижа.

В първоинстанционното производство е конституиран като заинтересована страна бащата на детето- С. В. Б.- настоящ жалбоподател.

2

В производството пред БРС той е заявил желание да отглежда и се грижи за К. и сестричката й М., т.к. двете деца искали да бъдат заедно.Сочи, че К. искала да живее при него.

Изслушана пред БРС, малолетната К. е заявила, че иска да остане да живее с другите си две сестри в Центъра в гр.Бургас, където се чувствала добре и имала приятели, че е ученичка в шести клас в училище „Добри Чинтулов“ в гр.Бургас, че сега й е спокойно, че с бащата поддържат връзка, най-вече по телефона, но той няма възможност (финансова и по принцип) да се справи с отглеждането на трите момичета, а те искат да са заедно. Детето сочи, че за него, това е найважното.

Първоинстанционният съд е приел за доказани обстоятелствата , изнесени в молбата на ДСП-Бургас, съобразявайки и социалния доклад от ДСП-Твърдица, поради което е постановил настаняването на малолетното дете за срок от 2 години в Центъра от семеен тип в гр.Бургас, където пребивава.

Бургаски окръжен съд изцяло споделя този краен правен извод и изнесените в негова подкрепа фактически и правни доводи на БРС, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК , към мотивите на обжалваното съдебно решение в тези части.

В допълнение към тях и в отговор на повдигнатите с въззивната жалба възражения, съдът добавя следното:

Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор за страните, като тя е установена от първата инстанция, съобразно представените по делото доказателства.

Малолетната К. С.ова Б.а, родена на 10.01.2010 г., е дъщеря на М.И.М., починала на 15.06.22г. и С. В.а Б.. К. има още две ненавършили пълнолетие едноутробни сестри: М.- на 15 години и М. – на 11 години, както и непълнолетен брат В., р.02.03.08г.

Според безспорните по делото данни, видни от социален доклад на ДСП Бургас (изготвен във връзка с оценката на случая за предприемане на мярка за закрила спрямо детето К. на 20.06.22г.) , от социален доклад на ДСП Твърдица( от 18.08.22г.) и от събраните в производството пред първа инстанция писмени доказателства, включително неприсъствено Решение №1432/10.12.2018 г., предоставящо упражняването на родителските права над малолетната К. и по-големия й брат В. Б. -на бащата С. В. Б. от гр.Твърдица, К. е била отглеждана в семейна среда в гр.Твърдица, първоначално от двамата си родители, а от началото на 2018 г. само от баща си С. Б., тъй като майката М.М. е оставила децата си без надзор. Последното обстоятелство е било установено в постъпил в ДСП –гр. Твърдица сигнал от Главен инспектор- Началник РУТвърдица с дата 04.01.2018 г.

В доклада на ДСП-Твърдица е отразена констатацията, че в семейството често са възниквали конфликти в следствие злоупотреба с алкохол от страна на бащата- С. Б., поради което Отдел „Закрила на детето“ към ДСП- Твърдица е наблюдавал грижите, полагани за отглежданите при него деца. Под наблюдение във връзка с качеството на упражняваната родителска грижа понастоящем е оставено детето В. Б., което се отглежда в семейството на бабата на детето по бащина линия- Кръстена Йоргова.

Безспорно е, че според горепосоченото съдебно решение(в сила на 10.12.18г.), местоживеенето на В. и К. е определено при бащата, на адреса му в гр.Твърдица. Безспорно е, че С. Б. е полагал ведно с това доброволна грижа и за децата М. и М.(деца на бившата му съжителка М.М., без установен произход от баща) до 2020г., когато отишли да живеят при майка си. Б. се 3 грижел за К., докато последната отишла също да живее при майка си през 2021г., за което бащата сочи, че е дал изричното си съгласие. ДСП-Бургас установява, че К. е завършила с добър успех пети клас в училище „Добри Чинтулов“ в гр.Бургас. Майката на К.-М., е починала на 15.06.22г.

Следователно фактическата семейна среда за К. и сестрите й, посочени по-горе, е била създадена в последните години преди настаняването им в резиденцията от семеен тип, т.е. до датата на смъртта на майка им- в дома на последната и съжителя й в гр.Бургас.

В жалбата и в съдебно заседание пред БОС има изявление, отразено и в доклада на ДСПТвърдица, че С. Б. е направил постъпления за припознаване на детето М., тъй като я сочи за биологична дъщеря, но процедурата не е завършена.

Б. е подал нарочно заявление на 04.08.22г. до ДСП- Твърдица, че иска да полага родителската грижа за К., което потвърждава и пред двете съдебни инстанции по делото.

С оглед горното е обследван капацитетът му като родител.

Според доклада на ДСП-Твърдица, бащата няма постоянни доходи, разполага с жилищеедноетажна къща, електрифицирана, водоснабдена и с тоалетна, състояща се от две стаи и салон, където хигиената е занижена, едната стая е с минимално обзавеждане и се обитава от Б., а другата, в която се предполага, че следва да живеят децата му, е непригодна за ползване по предназначение.

Затова при съобразяване на семейната история, финансовото състояние и възможности на бащата, факта на прекъсването на връзката му с детето К. и неизпълняването на родителската функция спрямо нея преди да бъде настанена в Центъра в гр.Бургас, ДСП-Твърдица изразява мотивирано крайно становище, че към момента той би се затруднил с грижите за детето и съществува риск от неуспешна реинтеграция на дъщеря му в семейна среда.

Констатациите на ДСП-Бургас са в насока, че К. е много привързана към двете си сестри, с които е живеела при своята майка и с които живее сега в Центъра за резидентна услуга, че се чувства добре в тази среда и е напълно адаптирана към нея. Детето не желае да живее при баща си, т.к. спрямо него и майка му е било упражнявано насилие, той употребява алкохол и става агресивен, че е безработен и в дома му няма условия за отглеждането й.

От проучванията на ДСП-Бургас не се установява друго лице от разширения семеен кръг на К., което да изяви желание за полагане на лични грижи за нея, респективно да покаже ресурс за това(сестрата на майката на К., живееща в гр.София, също не изявява такова желание).

Изслушана от БРС, К. е изявила желание да остане в Центъра със сестрите си, с които не иска да бъде разделена и не желае да живее при баща си.

При тези данни Бургаски окръжен съд намира оплакванията, изнесени в подадената жалба за изцяло неоснователни.

Производството по чл.26 и сл. от ЗЗДт е такова по спорна съдебна администрация и решението на съда по чл.28 от закона, за настаняването на детето извън семейството, е съдебен акт, който няма СПН, разрешаваща спор за субективно право, а цели съдействие на упражняването на такива права, съобразно установени от закона критерии и интереси, след преценка по целесъобразност.