Решение № 2203 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2203 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100507509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 125441/09.04.2025 г. на ищеца „Елкон Консулт 7“ ЕООД, чрез адв. Н.Г., срещу решение № 5210 от 25.03.2025 г., постановено по гр. дело № 58055/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Соларис Енерджи Инвестмънт“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 077,95 лв. с ДДС, представляваща останала неплатена част от възнаграждение по договор за подизпълнение от 12.02.2024 г., поради неизискуемост на вземането.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в т. ч. писмени и гласни. Завява, че в хода на процеса ответникът не е оспорил релевантните за спора факти, поради което същите е следвало да бъдат приети за доказани, като се допусне постановяване на неприсъствено решение срещу него. Позовава се на клаузата на чл. 5 от договора, съгласно която в срок от 3-работни дни от получаване на количествена сметка и протокол за извършените видове и количества СМР главният изпълнител следва да прегледа работата и да впише всички възражения за неправилно изпълнение, а ако не го направи, тя се счита за приета. Оспорва се възприетият от първоинстанционния съд извод в частта, с която се приема, че представеният протокол № 19 или образец № 19 за монтаж на 4 вида инсталации не е подписан, тъй като същият е изпратен на електронната поща на ответника, 1 който не го е оспорил. Доколкото съставянето на акт образец № 19 не е задължително и същият съставлява частен свидетелстващ документ, чрез който се отчитат извършените в процеса на строителството СМР, поддържа, че съставянето му не представлява условие за заплащане на работата от възложителя на строителя, при положение, че извършените СМР са приети. В тази връзка се посочва, че ответникът е уведомен за издаването на акта, тъй като същият е изпратен на електронната му поща, посочена в чл. 4 от договора, без да е възразил срещу него, ведно със съобщение и проформа фактура на стойност от 18 554,11 лв., която сума ответникът му е заплатил, след което многократно го е канил да приеме обекта и да плати останалата част от възнаграждението в размер на 3 077,95 лв. с ДДС. Изяснява още, че понастоящем електроцентралата е въведена в експлоатация и работи, а ответникът е получил уговореното възнаграждение, но същият не се е разплатил с подизпълнителя си. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Соларис Енерджи Инвестмънт“ ООД не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно, като настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникването на правоотношение между страните по силата на процесния договор за подизпълнение от 12.02.2024 г. с твърдяното съдържание; надлежно изпълнение на задълженията по него чрез извършване на уговорените СМР на 2 обекта, които ответникът е приел без възражения, при което за последния е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в претендирания размер.

В случая, по делото не се спори, а и видно е от представения в заверен препис екземпляр на подписан от законните представители на страните договор за подизпълнение от 12.02.2024 г., че между „Соларис Енерджи Инвестмънт“ ООД, в качеството на главен изпълнител и „Елкон Консулт 7“ ЕООД, в качеството на подизпълнител, е възникнало договорно правоотношение с предмет: извършване на строително-монтажни работи (СМР) на обект: фотоволтаична електроцентрала с номинална генераторна мощност 174 kW и захранваща кабелна линия 0,4 kV, съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект, като уговорената обща цена за изпълнение предмета на договора възлиза в размер на 25 649,60 лв. без ДДС или 30 779,52 лв. с ДДС, която е платима, както следва: дължимо авансово плащане в размер на 30 % (7 694,88 лв. без ДДС), междинно плащане в размер на 60 % (15 389,76 лв. без ДДС) след подписване на акт образец № 19 и окончателно плащане в размер на 10 % (2 564,96 лв. без ДДС) след подписване на приемо-предавателен протокол с възложителя. В клаузата на чл. 4 се предвижда, че предаването на изпълнените СМР от подизпълнителя и приемането им от главния изпълнител се извършва чрез съставянето и подписването от двете страни на съответните протоколи за отчитане, приемане и заплащане на изпълнените СМР, които се получават и подписват от определените представители на страните, които са посочени поименно ведно с телефонен номер и имейл адрес. Съгласно чл.

5 от договора в срок от три работни дни от получаване на количествена сметка и протокол за извършени видове и количества СМР, главният изпълнител следва да прегледа работата и да впише всички възражения за неправилно изпълнение, а ако не направи такива възражения, работата се счита за приета. Според чл. 6 от договора общата цена за изпълнение предмета на договора е прогнозна и се заплаща само за действително изпълнени видове и обем СМР, предадени и приети по реда на чл. 4 и чл. 5, а единичните цени без ДДС за труд и материали на договорените отделни видове СМР са предмет на Приложение № 1 – КСС, неразделна част от него. Последното също е представено и прието в заверен препис по делото, като видовете дейности са разделени на няколко вида: соларна част DC, кабелни линии АС, заземителна инсталация, мълниезащитна инсталация, скада и допълнителни работи. В случая, при съобразяване на обсъдените по-горе клаузи на договора за подизпълнение от 12.02.2024 г., предвиждащи поетапно заплащане на уговореното възнаграждение в общ размер на 30,779,52 лв. с ДДС, както и отделните видове дейности, очертаващи неговия предмет, индивидуализирани приложение № 1 – КСС към него, както и данните по делото за извършено осчетоводяване от ответника „Соларис Енерджи Инвестмънт“ ООД на фактура № 18/15.02.2024 г. на стойност от 9 233,86 лв. с ДДС с посочено основание „авансово плащане 30 %“ и фактура № 29/15.03.2024 г. на стойност от 18 554,11 лв. с ДДС с посочено основание „60 % по договор за извършено СМР“, в какъвто смисъл е изслушаната и приета без възражения от страните съдебносчетоводна експертиза, настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите изводи на първоинстанционния съд за доказаност по делото изпълнението от ищеца „Елкон Консулт 7“ ЕООД на тази част от предмета на договора, 3 съответстваща на 90 % от уговорената по него цена. За да достигне до този извод въззивният съд съобрази факта, че по своето естество осчетоводяването на процесните 2 броя фактури, за които не се спори, че са издадени в изпълнение на процесния договор за подизпълнение от 12.02.2024 г., както и включването им в месечната справка – декларация по ЗДДС, подадена до НАП, в какъвто смисъл са констатациите на съдебносчетоводната експертиза, извършила проверка в счетоводствата на двете дружества и останала неоспорена от страните, поради което се кредитира и от настоящата съдебна инстанция, представлява недвусмислено признание не само относно възникването на договорната връзка между страните с твърдяния предмет, но същото така и относно надлежното изпълнение на дейностите по него /СМР/ и приемането им без възражения от ответника „Соларис Енерджи Инвестмънт“ ООД /в този смисъл Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др./. В случая, анализирайки данните по делото относно стойността на всяка една от отделните фактури и вписаното в тях основание за съставянето им, а именно: 7 694,88 лв. без ДДС с посочено основание: „авансово плащане в размер на 30 %“ – по отношение на фактура № 18/15.02.2024 г. и 15 389,76 лв. с посочено основание „60 % по договор за извършено СМР“ – по отношение на фактура № 29/15.03.2024 г., във връзка с уговорките на страните в клаузата на 9, ал. 1 от договора, с която се предвижда поетапно заплащане на общия размер на възнаграждението по него, като първите две плащания /авансово и междинно/ съответстват по размер на сумите по издадените и осчетоводени фактури, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че същите установяват надлежно изпълнение и приемане от ответника само на част от възложените по договора видове СМР, но не и на тези, обуславящи настъпване изискуемостта на окончателното плащане по чл. 9, ал. 1, т. 1.3, равняващо се на 10 % от общо договореното възнаграждение.

В случая, този извод не се опровергава и с оглед данните по делото за съставяне между страните на приемо-предавателен протокол от 12.03.2024 г., удостоверяващ изпълнение на следните количества и видове СМР – 1/ монтаж на соларна част, 2/ монтаж на кабелни трасета, 3/ монтаж на заземителна инсталация и 4/ мълниезащитна инсталация, който не само не е подписан от представителите на страните, но е изпратен като прикачен файл с електронно съобщение от 13.03.2024 г., адресирано до управителя на ответното дружество, ведно с проформа фактура, касаеща междинното плащане от 60 %, без посочената електронна кореспонденция да е оспорена по делото, поради което въззивният съд приема, че същата действително се е реализирала, от което може да се направи извод, че протоколът от 12.03.2024 г. касае изпълнението на дейностите, съответстващи на междинното плащане от 18 554,11 лв. с ДДС. Отделен е въпросът, че описаните в протокола видове СМР не изчерпват изцяло предмета на договора от 12.02.2024 г., очертан в Приложение № 1 – КСС към него, доколкото той не обхваща етап V – скада и етап VI – допълнителни работи.