Определение № 19742 от 13.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19742 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20221110170924 по описа за 2022 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:

Предявени са от „..............“ ЕАД срещу Н. И. Н. и П. И. Н. кумулативно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество, при условията на разделна отговорност помежду им – всеки по ½ част от следните суми: 2 716,04 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ......................, с абонатен номер ..........., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 382,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 49,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 8,39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 8529/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и които суми се разпределят между ответниците, както следва: сумата от по 1 358,02 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от по 191,31 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от по 24,70 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от по 4,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период от м. май 2018 г. до м. април 2021 г. между него и ответниците Н. И. Н. и П. И. Н., като собственици на топлоснабден недвижим имот с 1 адрес: ................, с абонатен номер ..........., а с това и на потребители – клиенти за битови нужди е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа се, че през процесния период „..............“ ЕАД е доставило до имота топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми, както следва: 2 716,04 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 382,61 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 49,40 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 8,39 лева – лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, от които Н. И. Н. и П. И. Н. дължат по равна – ½ част. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 8529/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответниците е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК ищцовото дружество предявява процесните искове. Последното намира за дължима и претендира присъждане и на законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата П. И. Н. на 05.09.2023 г. и на ответника Н. И. Н., чрез пълномощника му адв. С.Д. – на 28.02.2024 г.

По делото е постъпила писмена молба от 25.03.2024 г. от ответниците П. И. Н. и Н. И.

Н., с която заявяват, че са заплатили в полза на „..............“ ЕАД сумите по процесните претенции в общ размер от 3 156,44 лева, като отправят искане предвид доброволното плащане да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Към молбата са приложени вносни бележки от 21.03.2024 г. – два броя за сумата от по 1 962,61 лева.

Във връзка с дадена от съда възможност за становище, по делото е подадена писмена молба от ищеца от 02.05.2024 г., чрез юрк. Н.С., в която се посочва, че по делото е извършено плащане от ответниците, като останалата непогасена сума от главницата възлиза на 35,02 лева. Отправя се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото плащането е извършено след завеждане на исковата претенция.

По искането по чл. 219, ал. 1 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „............“ ЕООД, с ЕИК:

............. като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за 2 обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените установителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период (обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за тях (при съответните квоти) е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което за ответниците е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна е да установи, че е погасила претендираните вземания чрез заплащането им.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна е да установи, че е погасила дълга на падежа.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, както и предвид конкретните доводи, изложени от ответниците в молбата от 25.03.2024 г. и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период до процесния имот е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество на претендираната сума; че в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която услуга се дължи претендираната сума, както и, че в хода на процеса и за погасяване на процесните вземания ответниците са заплатили в полза на ищцовото дружество сума в общ размер от 3 925,22 лева.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца и ответниците писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Като ненеобходими – с оглед липсата на проведено оспорване с отговора, следва да бъдат оставени без уважение исканията на ищцовото дружество за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, както и искането за изискване от подпомагащата страна на документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия до процесния имот през релевантния период.

Предвид относимостта към предмета на спора следва да бъде уважено искането на ищеца за изискване от Столична община на заверен препис от посочения документ за собственост.

Произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, следва да бъде отложено за първото съдебно заседание, предвид твърденията на ищеца за останал 3 непогасен остатък от главницата и с оглед възможността за погасяване на сумата.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „............“ ЕООД, с ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: .............., като трето лице-помагач на страната на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от 09:45 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на подпомагащата страна – с препис от исковата молба, а на ответниците – с препис от молбата на ищцовото дружество от 02.05.2024 г.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от страните писмени материали.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба и искането за изискване от подпомагащата страна на документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия до процесния имот през релевантния период.

ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.