Решение № 304 от 04.01.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Враца, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20211400500371 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, ЕИК *** против решение № 260114/19.05.2021 год., постановено по гр. дело № 700/2020 год. по описа на РС-Козлодуй, с което състав на съда е уважил изцяло предявения пред него иск с правно основание чл.432 от КЗ, като е осъдил ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на ищеца Х. К. сумата от 3534,00 лева, представляваща размер на понесени от ищеца имуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.11.2019 год. в гр.Козлодуй и причинено от застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2020 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски от 642,00 лева.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, макар и посочено на последно във въззивната жалба, въззивникът твърди, че съдът е приел за разглеждане и се е произнесъл по нередовна искова молба, която не е отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и ал.4 от ГПК – ищецът не е описал механизма на ПТП и какви точно са претендираните увреждания, което е попречило на ответника да изготви адекватно своята защита, и не е посочил банкова сметка, по която да се преведе евентуално дължимото обезщетение.

Искането във връзка с така твърдените нередовности е въззивният Окръжен съд на основание чл.129 от ГПК да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани нередовността на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като след изпълнение на указанията първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда.

На следващо място въззивникът твърди, че при определяне на размера на обезщетението РС-Козлодуй не е приложил правото на Република България, на чиято 1 територия е настъпило ПТП, а е взел предвид цените от представена от ищца проформа фактура от сервиз в Германия. Във връзка с това си оплакване въззивникът изразява своето недоволство и от поведението на назначеното по делото вещо лице, което при поставена задача е отказало да изготви оценка на настъпилите увреждания съобразно Наредба № 24 и Наредба № 49 с мотив, че по делото не е представена ликвидационната преписка по заведената при застрахователя щета, че Наредба № 24 е почти отменена, както и че автомобилът на ищеца е имал застраховка „Автокаско“, по която следвало да се заплати обезщетението.

На последно място въззивникът твърди, че съдът не се е постарал да вникне в казуса, че е допуснал фрапантни неточности с посочване на нереални дати, че не е анализирал и обсъдил неговите възражения, включително и такова за съпричиняване, че не е приспаднал вече заплатената от застрахователя сума от 464,14 лева.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се определи застрахователно обезщетение, съобразено с българското законодателство, както и с възраженията му за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение и за съпричиняване.

При твърденията си за необоснованост на приетото от РС-Козлодуй заключение по САТЕ, въззивникът иска ОС-Враца да допусне повторна експертиза, която да отговори на поставените в първоинстанционното производство 12 въпроса. Евентуалното му искане е да се допусне повторна експертиза, която да отговори на въпрос 1 и на въпрос 12, по отговорите на които въззивникът – ответник изрично е възразил или вещото лице не е отговорило.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство Х. К., в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемият оспорва твърденията за необоснованост на САТЕ, като твърди, че вещото лице е отговорило на въпроси, поставени именно от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр.София. Твърди, че в представената по делото проформа фактура е индивидуализирана необходимата сума за отстраняване на щетата, по която рискът е покрит от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр.София, а оплакванията за съпричиняване и прекомерност са обичайни за застрахователите и не се подкрепят от заключението на вещото лице.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на РС-Козлодуй потвърдено.

Счита искането за допускането на повторна САТЕ за неоснователно, като намира, е изслушаното пред РС-Козлодуй вещо лице е отговорило подробно на поставените от застрахователя въпроси.

С акта си по чл.267 ГПК настоящият съдебен състав е приел за неоснователно искането на въззивника за приложение на чл.129 от ГПК и оставяне на исковата молба без движение от въззивната инстанция, с мотивите, че непосочването на банкова сметка от страна на ищеца не е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК, а и след дадени указания ищецът пред РС-Козлодуй е представил такава /л.48 от делото/. Не е налице и нередовност по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като в исковата молба ищецът, макар и лаконично, е изложил обстоятелствата, на които основава исковата си претенция.

За неоснователно е прието и искането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за допускане на повторна експертиза, която да отговори на всичките 12 въпроса, поставени пред РС-Козлодуй, доколкото той в качеството си на ответник не е имал никакви възражения по отговорите на въпроси от 2 до 11 включително.

Относно евентуалното искане на въззивника за допускане на повторна експертиза пред ОС-Враца, която да отговори на въпрос № 1 и въпрос № 12, поставени от РС-Козлодуй /л.40 от делото на РС/, настоящият съдебен състав е приел, че е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и е допуснал повторна експертиза по тези 2 въпроса. Посочил е, че отговаряйки на въпрос № 1, назначеното от РС-Козлодуй вещо лице е възприело изцяло цените, посочени в представената от ищеца проформа фактура от сервиз в Германия, като се е позовало и на представения от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД снимков материал. Същевременно 2 вещото лице не е отговорило на поставения от въззивника – ответник въпрос № 12 с обяснението, че е необходимо да се приложи цялата преписка по щетата, включително и направените снимки (?), на които вече се е позовало. В съдебно заседание е заявило, че ликвидационната преписка не е представена, като по делото липсва протокол, съставен от застрахователя след оглед, който да съдържа описание на увредените части, както и оценка на щетите, по която застрахователят е заплатил посочената в исковата молба сума от 470,00 лева. Допълнило е още, че автомобилът на ищеца е имал застраховка „Автокаско“ и ремонтът му е следвало да бъде извършен в посочен от застрахователя сервиз, като застрахователят заплати /на сервиза/ за ремонта. Посочило е, че от Наредба №2 24 не са отменени само един-два члена и с нея се дава методиката, по която се определят щетите.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява, поддържа жалбата чрез писмена молба.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, моли за потвърждаване на обжалваното решене.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Х. К., продължително пребиваващ чужденец на територията на Република България, ЛНЧ **********, с адрес: с. ***, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, ЕИК *** с искане последният да бъде осъден да му заплати сумата от 3534,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяно ПТП на 12.11.2019 год. в гр.Козлодуй по вина на застраховано при ответника лице. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът К., управлявайки собствения си лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *** в гр.Козлодуй на 12.11.2019 год. претърпял ПТП, което е настъпило по вина на водача К. П., който управлявал лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ, собственост на А.

Г.. Ищецът твърди, че виновният за ПТП водач притежавал сключен договор застраховка „Гражданска отговорност“, полица с № *** в ответната застрахователна компания, поради което е отправил претенция да му бъде заплатена стойността на причинени имуществени вреди по чл.380 КЗ. В резултат на кореспонденция по щета № 0801-004916/2019-01 ответното дружество му е заплатило сумата 470,00 лева, като е отказало да му заплати разликата до пълната стойност на причинените му имуществени вреди, които възлизат на още 3534,00 лева, видно от фактура за калкулираните разходи по ремонта. Твърди още, че ремонтът е следвало да се извърши в оторизиран сервиз, съобразно правилата и изискванията за качество при ремонт, за да е осигурено безопасност на движение на моторното превозно средство, което да позволи и преминаването му на технически преглед в Германия, където е регистрирано и където ищецът живее и работи.

В законния срок ответникът - ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез юрк. Т.Т., е депозирал писмен отговор, с който възразява по редовността на исковата молба и оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че стойността на щетите по увреденото МПС възлиза на сумата, която вече е заплатена на ищеца. Оспорва се механизмът на ПТП и констатациите в представения от ищца двустранен констативен протокол за ПТП от 12.11.2019 год. в неговата цялост, както и наличието на противоправно поведение от страна на водача на „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ - К. П.. Не е оспорено обстоятелството, че за лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ, с предишен рег.№ ВР***СА, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица с № BG/30/119002597722, издадена на 10.09.2019 год. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло и присъждане на разноски в производството, евентуално, за намаляване размера на присъденото обезщетение, поради прекомерност на иска.

По първоинстанционното дело е изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съставът на съда е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото. Разпитани са като свидетели по делото водачът на лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ К. Г. П. и Е. Ф.

М..

Районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД. По 3 неговата основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е уважил изцяло претенцията от 3534,00 лева, присъждайки и законната лихва върху тази сума от 21.08.2020 год. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат решаващият състав е приел за безспорно в отношенията между страните, че на 12.11.2019 год. в гр.

Козлодуй е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в реализиране на ПТП между лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***, управляван от ищеца К. и лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ, управляван от св.К. П., което представлява покрит риск по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество към момента на настъпването му и за което застрахователят е заплатил сумата от 464,16 лева по предявено искане за заплащане на застрахователно обезщетение вследствие на случилото се ПТП. Съдът е приел, че от заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП, съответно виновното поведение на водача на лекия автомобил, е този, установен с констативния протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ, а именно: при движение на заден ход автомобилът, управляван от св.П., поради липса на дистанция при разминаване е блъснал паркираният на пътното платно автомобил, управляван от ищеца. В резултат на това лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *** е получил деформация в областта на предния десен калник, предна дясна врата и десния праг. При тези фактически изводи решаващият състав е заключил от правна страна, че са налице всички елементи от правопораждащия съдебно предявените материални права на вземания състав на приложимата правна норма – чл.432, ал.1 КЗ. Приел е, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактически състав на деликта, а именно: поведение, противоправност на поведението, вина (презумпцията за която не е оборена от ответника), настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение.