Решение № 86 от 15.07.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Харманли, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Административно наказателно дело № 20215630200576 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Р. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ № *** против Наказателно постановление № 19-0271-000818 от 21.06.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

103 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от Р. Г.., чрез адвокат А.Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание незаконосъобразно и несправедливо. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Р.

Г.., редовно призован се явява лично и с адвокат Г.. Пледира се за отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност за намаляване на наложените наказания.

Жалбоподателят моли да бъдат отменени наложените му наказания.

Въззиваемата страна РУ-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.05.2019г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на 1 административно нарушение серия AA № 299136 от свидетеля М. Д. Д. на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетелите ХР.

АЛ. АЛ. и М. Д. М., за това, че на 20.04.2019г. около 02:15 часа в гр. Харманли по ул.

„Васил Левски“ в посока ул. „Асен Златаров“ управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № Х ***ВН, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец на МВР не спрял, а продължил движението си по ул. „Асен Златаров“ и в последствие по ул. „Чавдар Войвода“, с което осуетил полицейска проверка.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя, но не бил подписан от него.

Отказът на жалбоподателя да подпише процесния АУАН и разписката за получаването му бил удостоверен от свидетеля М. Д. Д..

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 19-0271-000818 от 21.06.2019г. от П. К. М. на длъжност ВПД Началник РУ към ОДМВР Хасково, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на Р. Г.. на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на свидетелите М. Д. Д., ХР. АЛ. АЛ., М. Д. М. и Ж. К. К.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последоватлени, подробни и вътрешнонепротиворечиви. Показанията на четиримата свидетели кореспондират с останалия доказателствен материал, както и едни с други.

Свидетелите М. Д. М., Ж. К. К. и М. Д. Д. са били очевидци на извършване на нарушението. От показанията и на тримата свидетели се установява, че на 20.04.2019г. свидетелят М. Д. Д. е подал сигнал за спиране на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № Х *** ВН, управляван от жалбоподателя, като същият въпреки даденото полицейско разпореждане не спрял, а продължил движението си. Свидетелските показания са еднопосочни, че подаването на разпореждането за спиране на лекия автомобил е било извършено от полицейски служител, носещ отличителни белези, със стоп-палка по образец на МВР и на осветено място, така че да може да бъде възприето от водачите на МПС.

Показанията на свидетелите М., К. и Д. са идентични по отношение на поведението на водача на лекия автомобил, а именно, че същият е продължил движението си.

Свидетелят Д., който е подал разпореждането за спиране, е категоричен относно авторa на деянието. Посочва, че както автомобила, така и неговия водач са му служебно известни, поради което веднага ги е разпознал. В тази насока са и показанията на свидетеля К..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 20.12.2021г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 16.12.2021г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да 2 провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 20.04.2019г. е установено както нарушението, така и нарушителя, като на 20.05.2019г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 21.06.2019г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели, присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.

Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита за допускане на съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал единствено при съставяне на акта и на един присъствал на извършване на нарушението.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетелите, 3 посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му. Доколкото жалбоподателят е отказъл да подпише акта, е спазено изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и отказът му е удостоверен чрез подписа на един свидетел.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание.

В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (М. Д. Д.

– младши автоконтрольор), датата на съставяне на АУАН (20.05.2019г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (20.04.2019г. в гр. Харманли). В него е описано, че жалбоподателят Р. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ 15 – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетелите ХР. АЛ. АЛ., ЕГН 8402128447, с адрес гр. Харманли, пл. „***“ № *** и М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.

Харманли, пл. „***“ № *** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като нарушителят не е имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).

Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. К. М. – ВПД началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 21.06.2019г. с номер № 190271-000818, въз основа на АУАН № АА299136 от 20.05.2019г., издаден от М. Д. Д. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.

Със същото на Р. Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. „***“ 15 (чл. 57, ал.

1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 103 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на обжалване в седемдневен срок (издадено е преди влизане в сила на измененията на ЗАНН) от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.