Решение № 82 от 17.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Благоевград, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200501186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от "ЕВРОТРАНС - 15" ООД, ЕИК 203372851, чрез адв. Г., както и по насрещна въззивна жалба, подадена от "И." ЕООД, ЕИК 107004550, чрез адв. М. И..

Жалбите са подадени срещу Решение № 98 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 593/2023 г. на Районен съд Сандански.

С първоинстанционното решение ответникът „Евротранс - 15“ ООД е осъден да заплати на ищеца „И.“ ЕООД сумата от 1478,61 лв., представляваща неизплатен остатък от цена за извършена транспортна услуга по заявка № 00145 от 14.04.2022 г., за която е издадена фактура № 0000030676 от 16.05.2022 г., и сумата от 2615,89 лв. – разходи във връзка с транспортирането и съхранението на товара в склад за отговорно пазене, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното им изплащане, като искът е отхвърлен за заплащане на разходи над уважения размер до претендираната сума от 3769,45 лв., отразена във фактура № 0000030738 от 17.06.2022 г. Районният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1217,10 лв. за направени разноски по делото и сумата от 445 лв. – разноски по обезпечителното производство (ч.гр.д. № 1320/2022 г. на РС Севлиево), и е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 285,75 лв. за направени разноски по делото.

С въззивната жалба на „Евротранс - 15“ ООД решението се обжалва в частите, с който това дружество е осъдено да заплати парични суми в полза на 1 ищеца. Навеждат се доводи, че решението е неправилно и необосновано, както и че е постановено при допускането на съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че превозното средство е стигнало гр. * един час преди уговореното време (12:00 ч.), като счита, че показанията на свидетелите, които заявяват това, се опровергават от автотехническата експертиза, изготвена въз основа на тахографа и GPS системата на товарния автомобил, според които той е пристигнал в този град в 12:06 ч. Поддържа, че според имейл кореспонденцията след като е бил пропуснат часа на разтоварването, изпращачът е настоявал да се изчака и да се стои на място. Счита, че по делото няма данни при преминаването между различни часови зони техническите средства да се нуждаят от настройване, поради което оспорва извода на съда, че тахографът не е отчел, че автомобилът е бил в друга часова зона. Затова съдът бил извел, че всъщност той е стигнал разтоварния пункт в 11:06 ч., което се оспорва от жалбоподателя. Посочва се, че ответникът не оспорва, че му е връчена фактура № 0000030676/16.05.2022 г. за сумата от 7040,99 лв., от които данъчна основа 5867,49 лв. и ДДС, както и че на 03.08.2022 г. с платежно нареждане в полза на ищеца е заплатена сума в размер на 5562,38 лв., като от общия размер е приспадната сума в размер на 1478,61 лв., доколко същата сума е била заплатена на „П.” ЕООД за реалната доставка на товара до адреса на разтоварване, който е бил посочен в транспортната заявка, с която е ответникът е възложил превоза на ищеца. В жалбата се посочва, че между страните е договорено, че при неспазване на доставката, превозвача дължи размера на претенцията, която е отправена от товародателя към спедитора, но не по-малко от 100 евро.

Жалбоподателят е навел в условията на евентуалност възражение за прихващане с вземане, породено от неправилното изпълнение на задължението за доставка на товара. Това възражение е било направено още с отговора на исковата молба (л.72 от гр. д. № 31/2023 г. на РС Севлиево) за сумата от 1000 лв. В хода на съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г., е допуснато изменение на размера на възражението за прихващане, с което се счита, че същото е направено за сумата от 1478,60 лв. (л.163 от гр. д. № 593 от 2023 г. на РС Сандански).

Жалбоподателят се позовава на показанията на свид. Г. Г., според която причината товарът да не бъде разтоварен е била, че камионът не е бил вкаран да бъде разтоварен точно в 12:00 ч., който е бил фиксирания час за разтоварване. Жалбоподателят счита, че няма вина за заплащането на сумите в полза на ***, нито за разходите на ищеца по транспортиране на стоката след 17:46 ч. на 21.04.2022 г. Намира за недоказано, че ищецът е издал фактура № 0000030738 от 17.06.2022 г. с твърдяното съдържание, както и че тя е била получена от ответника. Счита за установено, че ответникът е наел друг превозвач, който да достави товара, както и че е заплатил сумата по фактура № 0000016256, издадена от „П.” ЕООД. Отправя молба въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да се отмени и да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна на 27.09.2024 г.

В срок е постъпил отговор, подаден от „И.“ ЕООД, с който се оспорва 2 основателността на въззивната жалба. Поддържа, че товарният автомобил, с който е била превозена стоката е пристигнал с един час по-рано. Подчертава, че жалбоподателят не е направил възражение, че „И.“ ЕООД не е бил спазил часът на доставка. Счита, че разтоварването е било отказано в пункта, понеже е нямало заявена позиция за разтоварване за такъв товар, което било задължение на товародателя, не на „И.“ ЕООД. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частите, срещу които е подадена жалбата на „Евротранс - 15“ ООД. В отговора е направена претенция за съдебни разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК „И.“ ЕООД е подало и насрещна въззивна жалба, с която решението е обжалвано в частта, с които е отхвърлена исковата претенция за заплащане на разходи над уважения размер от 2615,89 лв. до претендираната сума от 3769,45 лв., отразена във фактура № 0000030738 от 17.06.2022 г. В жалбата се навеждат аргументи, че тази си част решението е неправилно, необосновано и че е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Поддържа, че по делото са събрани доказателства, установяващи основателността на тази претенция, която била надлежно заявена и представлявала „транспортни разходи”, свързани с допълнително извършения пробег от 700 км, от товарните автомобили на „И.“ ЕООД във връзка с двукратното транспортиране на стоката до складовете за съхранение и до местоназначението й. Твърди, че във фактура № 0000030738 от 17.06.2022 г. доставката е отразена на първа позиция. Счита, че от заключението по извършената автотехническа експертиза се установява действителното изминаване на километрите и средната стойност на изразходваното гориво.

Посочва, че за тези разходи са ангажирани и справки от ищцовото дружество.

Поддържа, че съдът е кредитирал АТЕ, но не е посочил защо е отхвърлил претенцията в тази част. Моли да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната част първоинстанционния съдебен акт и да бъде уважена претенцията. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Съгласно чл. 263, ал. 3, изр. 2 ГПК срокът за подаване на отговор на насрещна въззивна жалба е едноседмичен. Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на „Евротранс - 15“ ООД на 23.10.2024 г., т. е. той е следвало да изтече на 30.10.2024 г. „Евротранс - 15“ ООД е подало отговор на насрещна въззивна жалба на 07.11.2024 г. В съобщението, с което е връчен преписа от насрещната жалба е посочено, че срокът за отговор е двуседмичен (л.72 от в.гр.д. № 1186/2024 г. на ОС Благоевград), поради което е приложим чл. 62, ал.

3 ГПК и извършеното от страната действие не се смята за просрочено.

В отговора на насрещната въззивна жалба „Евротранс - 15“ ООД навежда доводи за недопустимост на насрещната жалба и намира същата за неоснователна. Намира за недоказана претенцията, за която е подадена тази жалба.

Жалбите са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл.

261 от ГПК и са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Затова те следва да се разгледат по същество. Редовни са и представените отговори.

Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е било образувано пред Районен съд Севлиево по искова молба, подадена от „И.“ ЕООД срещу „Евротранс - 15“ ООД, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 1478,61 лв., представляваща неизплатен остатък от цена за извършена транспортна услуга по заявка № 00145 от 14.04.2022 г., за която е издадена фактура № 0000030676 от 16.05.2022 г., и сумата от 3769,45 лв. – разходи, направени във връзка с наем на склад, съхранение и транспортиране до място на получаване на стоката, предмет на превоза, за които е издадена фактура № 0000030738 от 17.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Според районният съд е предявен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 367 и чл. 372 от ТЗ, във вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Ищецът е изложил в исковата молба, че извършва транспортни услуги и че през 2022 г. е установил търговски отношения с ответното дружество. По възлагане на ответника, с нарочна заявка № 00145 от 14.04.2022 г., ищецът е извършил превоз на товар - около 22 тона дунапрен, от гр. Л., Р. Б. до посочения в заявката адрес в К. Н. - до град ***. Договорената цена за превоза /навлото/ била 3000 евро без ДДС или 5867,49 лв. без ДДС, или 7040,99 лв. с включен ДДС. Товарът бил натоварен на 15.04.2022 г., около 11:00 ч. преди обяд. Ищецът твърди, че с товарен автомобил с peг. № ***, с ремарке с №***, в срок е извършил превоза от посочения в заявката адрес до адреса на разтоварване. Автомобилът пристигнал на мястото за разтоварване на посоченият в заявката ден и час - 21.04.2022 г., 12:00 ч. Ищецът поддържа, че от мястото за разтоварване, посочено в заявката, находящо се в град ***, информирали водача на товарния автомобил, че нямат заявена позиция да го разтоварят, като му указали, че могат да го разтоварят на 26.04.2022 г. в 08:00 ч. Навежда, че управителят на „И.“ ЕООД Данаил Димитров веднага се е свързал със служителката на ответното дружество Г. Г., уведомил я за ситуацията, помолил я да уведомят клиента си – получателя на стоката, като направил искане да посочат склад, в който стоката да бъде разтоварена.

Твърди се от ищеца, че служителят на ответното дружество не е посочил склад за разтоварване. Ищецът поддържа, че за да съхрани товара е разтоварил стоката на отговорно пазене в склад в гр. А., К. Б., стопанисван от дружеството ***. Ищцовото дружество твърди, че е уведомило за това служителката на „Евротранс - 15“ ООД. Тя помолила при възможност да транспортира товара на 26.04.2022 г. на посочен адрес в К. Н., като го уверила, че той ще бъде разтоварен. Ищецът навежда, че с камион с рег. № ***, с ремарке с № ***, е превозил стоката до посочения пункт за разтоварване.

Твърди, че отново разтоварването било отказано с довода, че камионът не бил планиран за разтоварване. Ищцовото дружество уведомило за това служителката на ответника. Тя помолила камионът да изчака няколко часа.

Ищецът удовлетворил това искане, но разтоварването било отказано. „И.“ ЕООД уведомило служителката на „Евротранс - 15“ ООД, че ще разтовари стоката отново за отговорно пазене. Той направил това в склад в гр. Г., К. Б., стопанисван от дружеството ***. За двете разтоварвания в складовете на това 4 дружество и превозът извършен на 26.04.2022 г. от склада в гр. А. до мястото за разтоварване, посочено от служителката на ответника и отново да склада в гр. Г. била съставена международна товарителница по образец СМR. На 02.05.2022 г. стоката била взета от склада на *** от упълномощен превозвач от товарен автомобил на дружеството „П.” ЕООД и е получена от крайния получател без забележки.

Разпечатката съдържа 34 от 176 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b20e039c-b65f-43ae-aa45-c91714ef91fd