Решение № 52 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300502629 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №2938/28.06.2024г. постановено по гр. д. № 4760/22г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с., с което се признава за установено, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Д. Й. А. ЕГН ********** и Д. Ш. Р. ЕГН ********** двамата с адрес гр. Пловдив, ул. ***, че ищцата И. Б. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив бул.

България №146 ет.1 ап.2 е собственик, на основание договор за дарение, на 1/2 ( или 8/16) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор идентификатор *** с адм. адрес гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 44 кв.м., с номер по предходен план 1735, кв.

514, парцел V, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда от 38 кв.м. с идентификатор ***, при граници на поземления имот: ПИ ***, ***, ***, ***, като ОСЪЖДА ответниците Д. Й. А. и Д.

Ш. Р. да предадат, на осн. чл.108 ЗС, на ищцата И. Б. Г. владението върху 1/2 ( или 8/16) ид.ч. от гореописания имот и се ОТМЕНЯВА на осн. чл.537, ал.2 ГПК, до размера на общо 2/16 ид.ч. /или по 1/16 за всеки съсобственик/ от установеното с него в полза на Д. Й. А. и Д. Ш. Р. право на собственост, Нотариален акт за признавана право на собственост върху недвижим имот по документи №17, том ІV, рег. №5304, дело №536/2017г., съставен на 25.09.2017г. от нотариус Бистра Тонева.

Жалбоподателите Д. Й. А. ЕГН ********** и Д. Ш. Р. ЕГН ********** молят съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли предявения иск.

1

Въззиваемата страна И. Б. Г. ЕГН ********** моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Страните не спорят, а и от представените преписи от нотариални актове, удостоверения за наследници, удостоверения за идентичност на лица с различни имена и скица на сграда се установява, че И. Б. Г. е призната за собственица по давностно владение върху едноетажна паянтова жилищна сграда от 32 кв.м., построена в имот пл.

№ 1735, парцел І-първи, комплексно застрояване от кв. 514 по плана на гр. Пловдив.

Безспорно е и това, че И. Б. Г. през 1989г. дарила по ½ идеална част на майка си Н. И.а Р. (Н.И.А.) и на сестра си Ф.Б.Р. (Ф. Б. Р.а). През 1993 г. Н. Р. дарила притежаваната от нея 1/2 идеална част от същия имот на И. Г.. Така съсобственици на процесния имот останали И. Г. и нейната сестра Ф. Б. Р.а, а след нейната смърт през 1992г. – нейните наследници жалбоподателите Д. Й. А. и Д. Ш. Р., които се снабдили с нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот по документи от 2017 г., по силата на който им било признато право на собственост на по 5/16 ид. части за всеки един от тях от процесния имот. И. Г. оспорва този нотариален акт, като твърди, че наследниците на сестра й владеят повече от полагаемата им се част. Въпреки, че Г. отправила искане до Д. Й. А. и Д. Ш. Р. за връщане на владението и предаване на площта, отговаряща на частта, на която е собственик, те категорично отказали.

От посочените по – горе дарения се установява, че Г. е собственик на ½ и. ч. от процесния имот, а останалата ½ ид. ч. е съсобствена в равни квоти между Д. А. и Д. Р., т.е. по ¼ ид. ч. за всеки един от тях.

Ако Д. Р. и Д. А. са придобили правото на собственост общо върху 10/16 ид. ч. по давностно владение следва да установят непрекъсната, необезпокоявана и явна фактическа власт върху имота и досегашния собственик да не се е противопоставил на тези действия. От показанията на свидетелката Д. В., която е сестра на И. и тези на Б.М. – нейна дъщеря, се установява отношенията между страните се влошили преди около три – четири години, когато И. Г. разбрала, че жалбоподателите се снабдили с нотариален акт за дял от процесния имот, който е по – голям от наследения и след този момент започнали разправиите между тях. От тези показания обаче не се установява въззивниците да са упражнявали фактическа власт в период равен или по – дълъг от този, посочен в нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС.

От останалите писмени доказателства, съответно на наследствените си права и доколкото в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на жалбоподателите изрично заяви, че не търси потестанивните им права за възстановяване на запазена част от наследството на Н. И.а Р. (Н.И.А.) се установява, че Д. Й. А. и Д. Ш. Р. наследявайки частта на своята майка Ф.Б.Р. (Ф. Б.

Р.а) имат общо ½ ид. ч. от право на собственост, което прави по ¼ ид. ч. за всеки един 2 от тях, а останалата ½ ид. ч. е собствена на И. Б. Г..

Всъщност не се оспорва, а и от показанията на посочените по – горе свидетели установяват, че Д. Р. и Д. А. не допускат Г. да ползва процесния имот. Свидетелката В. установява още, че Д. ú предал багажа на И., който изнесъл от стаята, която тя е ползвала.

Изложеното налага извода, че И. Г. е собственик на ½ ид. ч. от спорния имот, на основание договор за дарение от 23.08.1993г. и щом жалбоподателите не позволяват на другия съсобственик на ползва имота съразмерно на притежавания от нея обем от правото на собственост, същите следва да се осъдят да ú предадат владението върху тази част от имота.

Този извод обосновава отмяната на нотариалния акт, съставен на 25.09.2017г. дори и да не е направено искане за това, както е посочено в ТР № 178/30.06.1986г. на ОСТК на ВС, така че всеки от жалбоподателите да е собственик на 4/16 ид. ч..

Като е достигнал до същите прави изводи и е признал Г. за собственик на ½ ид. ч. от процесния имот и е осъдил Р. и А. да ú предадат владението върху ½ ид. ч от имота, като е отменил посоченият нотариален акт в указания размер, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата сумата от 1 200лв. разноски за въззивното производство.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2938/28.06.2024г. постановено по гр. д. № 4760/22г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с.

ОСЪЖДА Д. Й. А. ЕГН ********** и Д. Ш. Р. ЕГН ********** двамата с адрес гр. Пловдив, ул. *** да заплатят на И. Б. Г., ЕГН **********у от гр. Пловдив, бул. *** сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4