Решение № 33 от 11.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20232100101160 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по исковата молба на Г.

П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес и чрез адв. Йорданка Тодорова, личен № 1300008088 , кантора: гр. София, ж. к. »Красно село», бл. 189, вх. Б, ап.11, тел.: *** срещу «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1715, р-н «Витоша», ж. к. «Малинова долина», бул./ул. »Рачо Петков-Казанджията» № 4-6.

Излага се следната фактология на предявения иск:

Срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20198020400452 по описа за 2019г, на ЧСИ Наско Георгиев. рег.№ 802 в КЧСИ с взискател ответника за обща сума в размер на 57 413,10 лв., включваща: 25 290,42 лв. главница: олихвяема сума, ведно със законната лихва от 23 174,46 лв. и неолихвяема сума от 4 943,51 лв. разноски и таксата по т.26 от ТТР по ЗЧСИ от 4 004,71 лв.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД от 18.10.2013г. и заповед за изпълнение на 1 парично задължение от 16.10.2013г., издадени по ч. гр. д. № 9021/2013г. на РС-Бургас. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително дело № 434 по описа за 2013г. на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 в КЧСИ. По това дело е настъпила перемпция и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 10.02.2016г. поради липса на действия от страна на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД в продължение на повече от две години. На 30.07.2014г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила с договор за покупко-продажба вземания на «ОТП Факторинг България»ЕАД, като се твърди, че с този договор е прехвърлено и вземането на банката срещу ищцата, която не е уведомена. На 13.08.2019г. «ОТП Факторинг България» ЕАД подава молба за образуване на ново изпълнително дело срещу ищцата за същото вземане пред ЧСИ Наско Георгиев, рег. № 802 в КЧСИ с искане за налагане на запор на банкови сметки. На 21.06.2022г. е направено второ прехвърляне на вземането срещу ищцата от «ОТП Факторинг България» ЕАД на ответника, за което ищцата тв ърди, че не е уведомена. На 11.10.2022г. «ЕОС МАТРИКС» ЕООД - прави искане пред ЧСИ Наско Георгиев, рег. № 802 в КЧСИ по изп. дело № 20198020400452 за налагане на запор на банкови сметки. Ищцата твърди, че по това изпълнителното дело е настъпила перемпция и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 30.07.2022г. (последното принудително действие е от 30.07.2020г.) поради липса на действия от страна на взискателя в продължение на повече от две години. От този момент повече не могат да се извършват действия по изпълнителното дело, а ако се извършат такива, то същите не са валидни, в който смисъл е и съдебната практика. Твърди се че към датата образуване на изпълнителното дело и на предприемане на първото принудително действие по изп. д. № 20198020400452 по описа за 2019г. на ЧСИ Наско Георгиев, рег. № 802 в КЧСИ, е изтекла погасителна давност в полза на длъжницата, с оглед на което се иска установяване на 2 недължимост на сумата към ответника с решение по настоящото дело.

В законопредвидения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът счита предявената претенция за неоснователна. Ответникът твърди, че ищцата е била уведомяване за всички договори за прехвърляне на вземания с длъжник-ищцата.

Твърди се също така, че не изтекла общата петгодишна давност по отношение на дължимата от ищцата сума, като се счита, че в исковата молба некоректно е посочен период на изтичане на същата.

Ответникът твърди, че по образуваните срещу ищцата две изпълнителни дела са предприемани многократно изпълнителни действия, с което се е прекъсвал давностния срок. С оглед на което се твърди, че не е налице погасяване по давност на задължението на ищцата, а в условията на евентуалност ответникът заявява, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, което отново сочи на неговата дължимост.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено копие от изпълнително дело № 434/2013г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, видно от което, същото е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, която е представила изпълнителен лист за присъдени суми по ч. гр. дело № 9021/2013г. на БРС с длъжник ищцата по настоящото дело Г. П. П., ЕГН **********. В заповедното дело ищцата е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД дължими суми по договор за кредит. По цитираното изпълнително дело, на 27.01.2016г., като взискател е конституирано «ОТП Факторинг България»ЕАД, което е придобило вземането на Банка ДСК“ ЕАД към ищцата. Последното изпълнително действие, което е извършено по това изпълнително дело е за налагането на запор на МПС на длъжника на 15.02.2016г., като считано от 23.03.2018г. е прекратено изпълнителното производство на 3 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК-непоискване от взискателя на предприемане на изпълнителни действия в продължение на две години.

По делото е приложено електронно копие от изпълнително дело № 452/2019г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, което е образувано за събиране от ищцата на същите суми, дължими по издадения изпълнителен лист по заповедното дело, с взискател «ОТП Факторинг България» ЕАД. На 24.10.2022г. като взискател по делото е конституиран ответника по настоящото дело «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК 131001375, който е придобил вземането срещу ищцата от «ОТП Факторинг България» ЕАД.

При така установената и неспорна фактология по правото съдът намира следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно да се приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 57 413,10 лева, представляваща дължими суми по договор за кредит от 29.09.2010г., за които суми е издадена заповед незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 9021 по описа на БРС за 2013г., която сума е погасена по давност след образувано изпълнително производство за събиране на същата.

Така предявената претенция е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като по делото не се доказа твърдението на ищцата, че вземането на ответника е погасено по давност.

Съгласно по-горе изложената фактология е видно, че след снабдяване на „Банка ДСК“ ЕАД с изпълнителен титул срещу ищцата, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 434/2013г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. Към момента на образуване на изпълнителното дело е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС , което е предвиждало, че с образуване на изпълнителното производство се 4 прекъсва изтеклата давност, а докато трае същото давност не тече.

Действието на цитираното постановление е до постановяване на тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в т. 10 на същото се приема, че считано от 26.06.2015г. Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС се счита за загубило сила. С оглед цитираните разпоредби до тук е видно, че от образуването на изпълнително дело № 434/2013г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров-18.12.2013г. до отмяната на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС-25.06.2015г. изобщо не е текла погасителна давност за задълженоето на ищцата. Считано от 26.06.2015г., съгласно тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност по отношение на задължението тече, но всяко предприето изпълнително действия прекъсва давността. С оглед така даденото тълкувание на закона и от приложеното изпълнително дело съдът констатира, че давност е текла от 26.06.2015г. до 14.02.2016г., тъй като на 15.02.2016г. е предприето изпълнително действие по запор на МПС на длъжника, с което действие е прекъсната давността и е започнала да тече нова. Тук следва да се отбележи, че е невярно твърдението на ищцата, че давността по отношение на нейното задължение е кратка такава. Издадената и неоспорена заповед за изпълнение на задължение има сила на решение, с което е установено вземането и за това вземане важи правилото на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, която предвижда че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед на което и считано от последното извършено действие по изпълнително дело № 434/2013г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, което е на дата 15.02.2016г., за да изтече петгодишна погасителна давност за задължението на ищцата е следвало да не са предприети изпълнителни действия до 16.02.2021г., което обстоятелство не се установява по делото. На 13.08.2019г. е 5 образувано изпълнително дело № 452/2019г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев. По това изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия през 2020г., 2021г. и 2022г., следователно е налице прекъсване на давността, същата не е изтекла и задължението на ищцата не е погасен по давност. При постановяванена решението си, съдът се позовава и на съдебната практика, обективирина в тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение на ВКС по гражданско дело № 3034/2020г. на четвърто гражданско отделение.

-разноски

С оглед неоснователността на предявения иск и на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право да му се присъдят направените в производството разноски, като съдът не дължи произнасяне в тази насока, тъй като липсват доказателства такива да са направени.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес и чрез адв. Йорданка Тодорова, личен № 1300008088, кантора: гр. София, ж. к. »Красно село», бл. 189, вх. Б, ап.11, тел.: *** срещу «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1715, р-н «Витоша», ж. к.

«Малинова долина», бул./ул. »Рачо Петков-Казанджията» № 4-6 , с който се иска да се приеме за установено по делото, че ищцата не дължи на ответника изпълнение на задължение за обща сума в размер на 57 413,10 лв., включваща: 25 290,42 лв. главница: олихвяема сума, ведно със законната лихва от 23 174,46 лв. и неолихвяема сума от 4 943,51 лв. - разноски и таксата по т.26 от ТТР по ЗЧСИ от 4 004,71 лв. , която сума представлява дължими суми по договор за кредит от 29.09.2010г., за които суми е издадена заповед незабавно изпълнение 6 по ч. гр. дело № 9021 по описа на БРС за 2013г., която сума е погасена по давност след образувано изпълнително производство за събиране на същата.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 7