Решение № 5251 от 03.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5251 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100512448 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 7611 от 29.04.2025 г., постановено по гр. дело № 73981/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 37-ми състав, е оставена без уважение молба, вх. № 405111/12.12.2024 г., уточнена с молба от 13.12.2024 г., подадена от В. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетните С. Л. Д. и К. Л. Д., за издаване на заповед за защита срещу Л. К. Д., като неоснователна, и е отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. С. С. е осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 75.00 лева, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдена да заплати на Л. К. Д. сумата от 1 500.00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Молителите В. С. С., и малолетните С. Л. Д. и К. Л. Д., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. С. С. (въззивници в настоящото производство), са останали недоволни от така постановеното решение и го обжалват изцяло с въззивна жалба, чрез пълномощник адвокат И. С., в която поддържат доводи за неговата неправилност и необоснованост. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните доказателства, необосновано е кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други, неправилно е приел, че не са осъществени твърдените актове на домашно насилие, както и че е допуснал съществени процесуални нарушения.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено 1 друго, с което молбата за защита да бъде уважена и да бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН. Не претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

Ответникът по молбата за защита Л. К. Д., чрез пълномощник адвокат Ж. Ж.

(въззиваем в настоящото производство), в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва изцяло по подробно изложени съображения. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство.

С Определение № 38706 от 17.09.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по същото дело, е оставена без уважение молбата на В. С. С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца С. Л. Д. и К. Л. Д., за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение В. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетните С. Л. Д. и К. Л. Д. (частни жалбоподатели в настоящото производство), са подали частна жалба, в която поддържат, че определението е неправилно.

Твърдят, че липсват мотиви относно присъденото адвокатско възнаграждение, че липсват доказателства за плащането и че размерът му е прекомерен. Молят да се намали до минимум адвокатското възнаграждение.

Молят определението да бъде отменено, респективно решението да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Л. К. Д., чрез процесуалния му представител адвокат Ж. Ж., в който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че разноските са надлежно доказани и че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Моли определението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани за това страни в първоинстанционното производство и при наличие на правен интерес от обжалването, като е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Частната жалба също е допустима. Подадена е в законоустановения срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена на 12.12.2024 г., уточнена с молба от 13.12.2024 г., от В. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца С. Л. Д. и К. Л. Д., срещу Л. К. Д.. В молбата се твърди, че след изтичане срока на издадена през 2022 г. заповед за защита ответникът отново започнал да осъществява спрямо молителката и децата актове на психическо насилие. Посочва се, че на 11.12.2024 г., пред училището, което посещават децата, ответникът ги причакал и поискал да разговаря с тях. След като те отказали да тръгнат с него, започнал да отправя заплахи към молителката в присъствието на децата и нейните родители. Твърди се още, че на 19.11.2024 г., пред зала за тренировки по карате, ответникът отново проявил поведение, което молителката квалифицира като психическо насилие спрямо нея и децата. В молбата е поискано издаване на заповед за защита по отношение на молителката и малолетните деца, като бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 6 ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са ангажирани писмени доказателства.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 12.12.2024 г., подписана от молителката В. С. С..

2

Представено е и съдебно-медицинско удостоверение № V-79/2023 г., от 25.02.2023 г. от съдебномедицински кабинет „Съд Мед Експерт“ ЕООД, от което се установява, че при преглед на молителката В. С. С. са констатирани кръвонасядания в областта на лявата мишница и лакътя на лявата ръка, причинени от притискане с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и човешките пръсти, довели до причиняване на болка.

По делото са приложени съответните справки за съдимост, издадени на 27.12.2024 г. от Бюро „Съдимост“ при Софийски районен съд, от които се установява, че ответникът Л. К.

Д. и молителката В. С. С. не са осъждани.

По делото е постъпил отговор от Център за психично здраве „Проф. Н.

Шипковенски“ ЕООД, от което се установява, че нито молителката В. С. С., нито ответникът Л. К. Д. се водят на диспансерно наблюдение, имат регистрирани прегледи или са хоспитализирани в лечебното заведение.

По делото е приет социален доклад, изготвен от Д“СП“ – „Красно село“ след проведени срещи и разговори с двамата родители и децата. В доклада са изложени данни относно семейната среда, родителския капацитет, жилищно-битовите условия и емоционалното състояние на децата, като е отразено, че към момента основните грижи за тях се полагат от майката, базовите им потребности са задоволени, бащата изразява желание да поддържа контакти с децата, между родителите липсва комуникация, а в интерес на децата е и двамата родители да участват в отглеждането им и да не ги въвличат в конфликта помежду им, като се осигурят пълноценни и редовни лични контакти на децата с двамата им родители.

По делото е представено писмо, с изх. № 25/03.01.2025 г. от ЦПЗ „София“ ЕООД, от което се установява, че В. С. С. и Л. К. Д. не са били лекувани в ЦПЗ „София“ ЕООД от 2013 г. до момента на изготвяне на справката.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелките С.Н. С. и Г.К.М..

Свидетелката С.Н. С. заявява, че познава ответника. Разказва, че на 11.12.2024 г. отишла да вземе внука си С. от Частна математическа гимназия „Скобелев“. Докато чакала пред училището, видяла бащата Л. да излиза от автомобила си и да се насочва към оградата.

Детето започнало да се дърпа назад, заявявайки, че не желае да отиде при баща си и да разговаря с него. По думите й бащата настойчиво настоявал детето да дойде при него, а впоследствие отворил рязко вратата на автомобила й и заявил, че тя и съпругът С. настройват децата срещу него, като им говорели лоши неща. Свидетелката му отвърнала, че никога не са говорили против него и че винаги са казвали на децата да се обаждат на баща си и да му вдигат телефона, когато той ги търси. Посочила, че децата вече са достатъчно големи и не могат да бъдат принудени да разговарят с него, ако самите те не желаят.

Свидетелката сочи, че по- малкият внук започнал да трепери, като заявил, че не желае да говори с баща си. Бащата попитал С. дали свидетелката и съпругът й са говорили лошо и обидно за него. Свидетелката му обяснила, че причината за отношението на децата е, че те са стресирани, както и майка им. По думите й бащата казал: „Аз съм на предела на силите си, не знам какво ще се случи, не искам да се прибирам сам вкъщи. Искам децата да си виждам.“ Тя му отговорила, че следва да промени отношението си към децата, за да пожелаят сами да общуват с него. В отговор той заявил, че свидетелката и съпругът й 3 трябвало да разговарят с майката и децата и да ги убеждават да отидат при него, а свидетелката му отвърнала, че това решение следва да бъде оставено на самите деца.

Свидетелката разказва още, че ответникът заявил, че предходната седмица бил видял майката с двама мъже пред Район „Овча купел“ и казал: „Аз какво, трябваше да я прегазя ли, но нищо не й направих.“ На въпроса й какво е трябвало да направи, след като тя е майка на децата му, той отговорил, че многото пари на свидетелката и съпруга й нямало да спасят нещата. Допълнил още: „Вече съм на предела, не знам какво ще направя и няма връщане назад, да знаете, че вие със С. ще съжалявате. Няма да се чувствате добре, аз няма какво да губя.“ Свидетелката заявява, че от тези думи силно се изплашила, а внукът й С., който чул разговора, също започнал да трепери. Ответникът казал, че знае, че майката на децата се криела зад П. (приятел на В.), но че щял да дойде с тридесет човека, да го пребие и никой нямало да може да го спаси. След това затворил вратата на автомобила и започнал да дърпа С., настоявайки да тръгне с него. Детето категорично отказало, като заявило, че има да учи и че не желае дори да го вижда. Свидетелката сочи, че впоследствие ответникът заявил, че ще се обади, когато могат да се видят. След като детето се качило в автомобила, било разплакано и треперело, като се страхувало да не бъдат последвани. Те се обадили на В., която дошла от работа, тъй като детето плачело и повтаряло, че иска майка си. Свидетелката помолила В. да не излиза, защото се страхувала, че ответникът е афектиран. Предложила тя да вземе по-късно другото дете – К., но майката отказала, заявявайки, че няма да живеят в страх, макар и впоследствие да подала молба до съда поради опасенията си. По-нататък свидетелката разказва, че около 15.00 часа отново се срещнала с ответника пред училището, тъй като тогава свършили учебните занятия. Тя останала в автомобила, а ответникът отворил вратата и започнал да говори на висок тон. Детето чувало разговора и заявило, че се срамува от баща си, докато покрай тях преминавали ученици, родители и други граждани. Посочва още, че последният път, когато голямото дете прекарало рожден ден с баща си, бил около девет месеца преди разпита. След това не знаела дали ответникът се е виждал с него.

Разказва още, че ответникът заминал за Германия със С., докато К. отказал да пътува с него.

След инцидента на 11.12.2024 г. майката отишла да вземе К. от другото училище. След тази дата не знае дали бащата е виждал децата. Ответникът продължавал да й звъни по телефона и да настоява тя да убеждава децата да се срещат с него, но тя спряла да му отговаря. По думите й не може да каже защо ответникът не вижда децата, освен че самите те не желаят контакт с него. Св. С. заявява, че била изненадана от появата на ответника в училището.

Детето й се обадило да отиде да го вземе, тъй като било притеснено и се страхувало от баща си. Тя не слязла от автомобила, защото се страхувала той да не й направи нещо. Посочва още, че е имало и предишен случай, при който ответникът нападнал дъщеря й пред децата, като бил силно афектиран, говорил нападателно и това допълнително я изплашило.