Решение № 274 от 06.08.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Перник , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500343 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260464/19.04.2021 г., постановено по гр.д. № 5785/2020 г. на Районен съд – Перник, е признато за установено по отношение на Община Перник, че дължи на „Топлофикация-Перник“ сумата в размер на 579,06 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 135,80 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г..На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник е осъдена да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 450 лв. разноски в исковото и заповедното производство.

С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Перник срещу Р. М. Р. обратни искове за осъждането му да заплати сумата в размер на 579,06 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и на 1 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 135,80 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г.

Постъпила е въззивна жалба от Община Перник срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените обратни искове до размера на следните суми и за следните периоди: неплатена топлинна енергия – 348,01 лв.. за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. и лихва за забава в размер на 67,25 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г.., ведно със законната лихва, считано от подаване на обратния иск до окончателното изплащане на главницата. Обосновава се неговата неправилност, като се сочи, че процесното общинско жилище е било отдадено под наем на бащата на ответника, който въз основа на заповед № *** е настанен заедно със семейството си в него, в т. ч. и ответникът, който е вписан в нея. Титулярът по настанителната заповед е починал на ***. Сочи се, че след смъртта му жилището се обитавало от ответника, като останалите лица по настанителната заповед са починали. Наемните правоотношения били прекратени със Заповед № ***, като в определения в заповедта едномесечен срок ответникът не е освободил общинското жилище и не е предал владението му. На 18.10.2018г. кметът на Община Перник издал заповед за изземване на общинското жилище по реда на чл. 65, ал.1 ЗОбС. Самото изземване било осъществено на 30.10.2018 г. Обосновава се, че наличието на настанителна заповед и липсата на приемо-предавателен протокол за предаване на владението на общинското жилище задължава съда да приложи разпоредбите на чл. 239 и чл. 232, ал. 2 ЗЗД Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Р. М. Р., представлявана от особения представител адв.

В., в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени подробно съображения.

Решението в частта, съдържаща произнасяне по предявените първоначални искове и в отхвърлителната му част над обжалваните размери не е обжалвано и е влязло в сила.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Предявеният обратен иск е с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ от ЗЗД, по който ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде за ползване наетия имот, в следствие на което за ответника – наемател е възникнало 2 задължението за заплащане на разходите, свързани с ползването на наетия имот.

Видно от Заповед № *** на кмета на Община Перник издадена на основание чл. 22, б. „б“ от Закона за наемните отношения, ответникът Р. М. Р., М. Р. А., Й. М. А. и Н. М. А. са настанени за срок от 3 години в оборотно жилище, предназначено за отдаване под наем, с административен адрес ***.

Със заповед от 22.08.2018 г. на кмета на Община Перник е отменена сочената заповед за настаняване и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за отдаване под наем на общинско жилище с М. Р. А., починал на ***, чийто наследници по закон са Р.Р. и Н. Р.. Заповедта е връчена при отказ, удостоверен чрез двама свидетели. В констативен протокол от 29.08.2018 г., съставен при извършена проверка от представители на общината по подаден сигнал на процесния имот е отбелязано, че вратата е отключена и лицето не обитава жилището. Със заповед от 18.10.2018 г. на кмета на Община Перник е разпоредено по реда на чл. 65, ал.1 ЗОС изземването на просния имот на 30.10.2018 г.

В приложения приемо-предавателен протокол от 30.10.2018 г. за извършено изземване въз основа на сочената заповед в полето „наемател“ не е записано конкретно лице.

Видно от справка от 16.12.2020г., изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., в НБД „Население“ като постоянен и настоящ адрес на ответника е записан от 2005 г. административният адрес, на който се намира процесния имот.

Съгласно данните от приетата СТЕ, за процесния период изравнителната сметка за имота е издадена именно на името на ответника като титуляр на партидата.

По своето предназначение жилищата, представляващи общинска собственост, могат се отдават за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като понастоящем условията и редът за това се определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник въз основа на настанителната заповед кметът на общината сключва писмен договор за наем по образец, в който се определят правата и задълженията на страните, включително задължението за заплащане на консумативни разноски.

За разлика от актуалната нормативна уредба, отмененият Закон за наемните отношения, при действието на който е издадена и настанителната заповед, предвижда различен ред за възникване на правоотношението. Съгласно чл. 23 от закона настаняване в жилища от държавния оборотен жилищен фонд се извършва със заповед на ръководителя на предприятието или службата по жилищно строителство при народния съвет. Наред с общото задължение на наемателя да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта (чл. 232, ал. 2 ЗЗД), неплащането на консумативните разноски дори е специално основание за прекратяване на наемното правоотношение (арг. чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗНО (ред., ДВ, бр. 21 от 1990 г.).

С § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за наемните отношения, като договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не 3 повече от три години от влизането на този закон в сила, а наемните цени се актуализират съобразно определените базисни наемни цени (§ 7, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС). След отмяната на ЗНО през 1996 г. важат общите правила на наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД, т. е. след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното отношение, ако използването на наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен (чл.

236, ал. 1 ЗЗД).

След изтичането на срока на договора за наем наемателят е длъжен да върне вещта - чл. 233 ЗЗД. Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя след като облигационната връзка престане да съществува е предвидено от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя.

Връщането на наета недвижима вещ по смисъла на посочения текст не се изчерпва с непосещаването й занапред. Имотът е предаден, когато наемателят осигурява достъп до имота във вида му, в който имотът е бил към момента на сключване на наемния договор - имотът трябва да е напълно опразнен от вещи и друго имущество на наемателя и наемателят предава ключа на имота.

В случай, че наемателят и след изтичането на наемния срок продължава да осъществява фактическа власт върху вещта, то последиците от това му поведение за страните по договора са същите, каквито са предвидени в хипотезите на чл. 236 ЗЗД.

След като наемателят не е върнал имота, то се презумира, че същият го е ползвал и при липсата на противопоставяне от страна на наемодателя наемното правоотношение се счита за продължено за неопределен срок. Конкретният случай е именно такъв.

Процесният период, очертан от пределите на въззивната жалба е от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. С връчването на издадената заповед от 22.08.2018 г. на кмета на общината – на 23.08.2018 г. наемното правоотношение е прекратено. С тази заповед наемодателят се е противопоставил на ползването, поради което от връчването й вече не е налице хипотезата на чл. 236, ал.1 ЗЗД и предявеният иск за заплащане на консумативите на договорно основание се явява неоснователен, както е приел и първоинстанционния съд. До този момент, обаче, имотът е ползван от ответника по силата на съществуващо наемно правоотношение и същият дължи заплащане на топлинната енергия, а именно за периода от 01.05.2018 г. до 23.08.2018 г., в размер на 211,14 лв., изчислена от съда на база представено извлечение от сметка и ССЕ.

Обжалваното съдебно решение в частта, с която претенцията е отхвърлена за тази сума следва да се отмени, вместо което предявеният иск се уважи. В отхвърлителната част за разликата над тази сума до обжалвания размер от 348, 01 лв. и за периода след 23.08.2018 до 30.11.2018 г. решението следва да се потвърди.

Искът за сумата в размер на 67, 25 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания съдът намира за неоснователен, поради което правилно е отхвърлен. Дължимостта на тази претенция почива на правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата е регламентирана в чл. 84 ЗЗД, който предвижда, че тя настъпва изтичането на определен от страните срок; след покана от кредитора, ако не е определен срок и е обособена хипотеза при непозволено увреждане - без покана, като чл. 70, ал. 1 ЗЗД повелява, че 4 срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. В конкретния случай, макар ответникът по обратния иск дължи заплащане на цената на консумираната топлоенергия за съответния период, по делото не се представиха доказателства, а и твърдения, че същият е изпаднал в забава преди подаване на исковата молба по обратния иск, което действие следва да се счете за покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и от който момент следва да бъде присъдена лихва върху главницата.