Решение № 2 от 07.01.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Свиленград, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100368 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

Ищецът „МДТ Био Фарм” ООД иска от съда да признае по отношение на ответника Д. Н. Т., че дружеството е собственик на Поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малко градище, общ. Любимец, обл.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1246/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Малко градище, местност „Стопански двор“, общ. Любимец, обл. Хасково, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с площ: 1970 кв.м., с номер по предходен план: ************, при съседи:

************, ведно с всички извършени в имота подобрения и приращения, трайно прикрепени към него.

Ищецът „МДТ Био Фарм” ООД иска също съдът да признае по отношение на ответника Д. Н. Т., че дружеството е собственик на Сграда с идентификатор ************.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малко градище, общ. Любимец, обл.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1246/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Малко градище, със застроена площ: 4 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, разположена в Поземлен имот с идентификатор ************, както и да осъди ответника да му предаде владението върху тази сграда. Като последица от уважаването на този иск, на основание на чл.537, ал.2 от ГПК, ищецът иска от съда да отмени констативния нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик на описаната сграда.

Ищецът твърди, че придобил собствеността върху гореописания поземлен имот, ведно с всички подобрения и приращения, трайно прикрепени към него, на 17.08.2022 година въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том 4, peг. № 4771, дело № 527 от 2022 г. по описа на нотариус М. М., с peг. № 420 по РНК. От своя страна, предишните собственици - 1 продавачите Ц.Ц. и Д. Й. придобили имота, ведно с всички извършени в него подобрения и приращения, чрез договор за покупко-продажба от 13.11.2002 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59 от 2002 г. по описа на нотариус М. М., с peг. № 420 по РНК.

Подобренията и приращенията в имота, които ищецът придобил от своите праводатели, представлявали кладенец със сграда върху него с площ от около 9 кв. м.

В края на 2024 година с ищеца се свързал ответникът, който му заявил, че бил собственик на находящия се в имота кладенец със сграда върху него, за ползването на който ищецът трябвало да му предостави половината от имота си, за да извършва насаждения в него. След справка в Имотния регистър към Служба по вписванията ищецът установил, че бил вписан Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 10, том 5, peг. № 4935, дело № 620 от 13.12.2017 г. на нотариус М. М., с p e г. № 420 по РНК, с който ответникът бил признат за собственик на сграда с идентификатор ************.1, построена в поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на с.

Малко градище, общ. Любимец, обл. Хасково.

Ищецът счита, че посоченото в нотариалния акт на ответника не отговаря на фактическото положение, тъй като ответникът не бил собственик на сградата в поземления имот. Собственик на сградата в имота бил ищецът, а преди него - праводателите му Ц.Ц. и Д. Й., които владели имота и подобренията в него, включително сградата, през целия период докато траело тяхното право на собственост - от 2002 г. до 2022 г. Освен това, между Ц.Ц. и трето лице - ЕТ „Мартин Марков“ бил сключен договор за наем от 25.10.2004 г., със срок на действие три години, а с анекс от 17.05.2005 г. срокът бил променен на десет години – от 17.05.2005 г. до 17.05.2015 г.

Ищецът е уточнил, че фактическата власт върху процесната сграда - кладенец се осъществява и от двете страни по спора.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Ответникът оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, която не съответствала на действителната такава. Посочва, че придобил собствеността върху процесната сграда чрез давностно владение, което осъществявал непрекъснато в продължение на повече от 10 години, преди да му бъде съставен на 13.12.2017г. Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 10, том V, рег.№ 4935, дело № 620/2017г., на нотариус М. М., с рег.№ 420 по РНК, с който бил признат за собственик на кладенеца. Ответникът по недвусмислен начин бил заявил намерението си за своене на сградата, като дори по време на действието на сключения договор за наем между предишните собственици на имота, в който се намира кладенеца, и третото лице, той продължил да използва обекта за собствени нужди, без противопоставяне на собственика на земята или наемателя й. След изтичане на срока на наемния договора, ответникът продължил да владее кладенеца и дружеството - ищец нито веднъж не се било противопоставило на неговата фактическа власт върху обекта. Ето защо, с отговора прави възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност и се отрича правото на собственост на ищеца върху процесния кладенец.

Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да осъди ищеца да му заплати направените съдебни разноски по всеки от исковете.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощниците си, поддържа предявените искове. Ответникът, чрез пълномощника си, поддържа отговора, като заявява, че не оспорвал и никога не бил оспорвал, че ищецът е собственик на поземления имот, в който се намирал процесния кладенец, а спорът по делото касаел постройката, която е предмет на ревандикация и за която ответникът притежавал констативен нотариален акт за собственост от 13.12.2017 г. Посочва, че към момента на завеждане на исковата молба ответникът не 2 осъществявал фактическа власт по отношение на същата сграда, тъй като от края на 2024 година той не разполагал с ключове и достъп до обекта и не използвал кладенеца за нуждите на своето земеделие, както правил това в продължение на двадесет години.

В хода на устните състезания ответникът, чрез процесуални си представител, поддържа, че предявеният установителен иск бил недопустим поради липса на правен интерес, доколкото липсвало оспорване на собствеността на ищеца върху имота. Затова се иска от съда да прекрати производството по този иск като недопустимо.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено следното:

1/. По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:

Преди да разгледа спора по същество, съдът отново разгледа доводите и възраженията на страните, относно наличието, съответно липсата на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост по отношение на целия имот и подобренията/ приращенията в него, за който ищецът се легитимира като собственик с титул за собственост.

Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право.

Преди всичко правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.

В случая, правният интерес на ищеца от предявяването на установителния иск се обуславя от твърдението в исковата молба, че ответникът претендира да е собственик на сграда в имота и в тази връзка иска да ползва половината от имота. Т.е., с това твърдение ищецът мотивира в какво се състои засягането на правната му сфера.

Следователно, в самата искова молба се твърди от ищеца, че от ответника се оспорва правото му на собственост върху сградата, а по отношение на имота, в който тя е разположена – правото му на ползване, но не и правото му на собственост. Ответникът, от своя страна поддържа, че не оспорва и никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца върху имота, в който е разположена сградата, чиято собственост оспорва.

ВКС, последователно приема в своята практика, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяване на иска. Затова, доколкото правният интерес произтича от твърдението на ищеца и е обусловен от поведението на ответника, то за него е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника преди завеждането на иска.

В случая, от страна на ответника не са обективирани действия, с които отрича или поставя под съмнение правото на собственост на ищеца върху поземления имот, поради което правен интерес от установяване на собствеността върху този имот чрез иск не е налице и такъв иск е недопустим.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост върху процесния поземлен имот, ведно с подобренията и приращенията в имота, с изключение на това, представляващо кладенец и постройка върху него, заснет като сграда с идентификатор ************.1, е недопустим, поради което производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

С оглед частичното прекратяване на делото и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, на ответника има право на направените от него разноски за защита по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Такива се претендират и се установиха в размер на 1000,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Поради това следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 511,29 евро (равностойността на 1000,00 лв.).

2/. По иска с правно основание чл.108 от ЗЗД:

3

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том IV, дело № 527 от 2022 г. по описа на нотариус М. М., с peг. № 420 по РНК, видно от който на 17.08.2022 г. ищецът „МДТ Био Фарм” ООД е закупил от Ц.М.Ц. и Д. Й. Ц.

Поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малко градище, общ. Любимец, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-181246/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: с. Малко градище, местност „Стопански двор“, общ. Любимец, обл. Хасково, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с площ: 1970 кв.м., с номер по предходен план: ************, при съседи: ************, ведно с всички извършени в имота подобрения и приращения, трайно прикрепени към него.

Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том III, дело № 439 от 2002 г. по описа на нотариус М. М., с peг. № 420 по РНК, с който на 13.11.2002 г. праводателят на ищеца Ц.М.Ц. е закупил имот № ************ по картата на землище село Малко Градище, Хасковска област, находящ се в местността „Стопански двор“, целият с площ от 1,970 дка, с определен начин на трайно ползване – стопански двор, ведно с построения в него КЛАДЕНЕЦ, изграден на площ от около 9 кв.м., който кладенец представлява търпим строеж по см. на пар. 16, ал. 1 от ЗУТ.

Не се спори, а и от представената скица на поземлен имот, издадена от СГКК – гр.

Хасково, е видно, че Поземлен имот с идентификатор ************ по действащата кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малко градище е имал номер от предходен план: ************. Т.е. имотите, описани в горепосочените нотариални акта, са идентични. Видно от скицата на поземления имот, в същия е разположена Сграда с идентификатор ************.1, със застроена площ: 4 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, по отношение на която също не се спори, че е процесния клаценец.