Решение № 1891 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1891 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330121491 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, против „Кредит тайм“ ЕАД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр.София 1750, жк „Младост-1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която се иска прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в т. 3 от сключения между страните Договор за паричен заем № ********* от 05.10.2023 г., и предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1 719,68 лв.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 2 000 лв., който следвало да бъде върнат при лихва от 10% и годишен процент на разходите – 10,24%. Сочи се, че на съгласно т. 3 /Условия на заема/ от процесния договор за паричен заем кредитополучателят дължи сумата в размер на 1719.68лв. за т.нар. „Еднократна такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“.

Излагат се твърдения, че ищецът е усвоил заема, но не е заплатил сумата по процесната клауза, понеже счита, че тази клауза е недействителна.

Поддържа се, че тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Излага се, че таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е във фиксиран размер - 193.10лв., и липсва каквато и да е еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя. Поради и което ищецът счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на 1 кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Изложено е в исковата молба, че процесната клауза за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба се поддържа, че е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че е неоснователен искът, тъй като твърдяната такса не е претендирана от ищеца. Излага, че за да иска обявяване нищожността на клаузата за експресна такса, ищецът следва да докаже, че я е заплатил. Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит с включена клауза за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клауза за такса.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за паричен заем и основанията за нищожност на клаузата от договора.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Съдът е отделил като безспорни между страните следните факти и обстоятелства по делото: сключването между страните на Договор за паричен заем № ********* от 05.10.2023 г., в който е включена клауза за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск с оглед твърденията на същия, че уговорката за такса е недействителна.

По фактите:

Установява се, че страните са сключили Договора за паричен заем № ********* от 05.10.2023 г., с който кредитодателят е предал на потребителя сума в размер на 2 000 лв., като последният се е задължил да я върне за срок от 16 месеца, при ГЛП от 10%, ГПР от 10,24%. В договора са уговорили такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1 719,68 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в 2 размер на 1 719,68 лв. (стр. 3 от договора). Потребителят следва да върне на кредитодателя сума в размер на 4 272 лв., която сума включва както главница и лихва, така и двете такси с отстъпка до и на падеж или 5 584 лв. без отстъпката.

По правото:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по своето естество е част от възнаграждението за предоставения заем.

Таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по своята същност представлява „такса за усвояване на кредита“ по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Общият размер на таксата приближава стойността на отпуснатия кредит, което я определя като немалък разход по кредита, а и потребителят не получава насрещна престация за заплащането й – нито преди, нито след сключването на договора. Изложеното води до извода, че таксата е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост.

Единствената цел на таксата е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя.

Поради гореизложените аргументи съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, уговорена в сключения между страните договор, противоречи на добрите нрави и са нищожни. Следователно установителната претенция се явява изцяло основателна.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 69 лв. Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице в размер на 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 400 лв. за настоящото дело.

Ответникът не е възразил срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца при условията на безплатна правна помощ, поради което същият се дължи в минималния размер по наредбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, по предявения от М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в Договор за паричен заем № ********* от 05.10.2023 г., сключен между страните по делото, с която се предвижда заплащането на такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1 719,68 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на М. Н. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 69 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на адв. С. К. Н., с личен № ********* в АК – Пловдив, с адрес на адвокатската кантора: ****************, сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Банкова сметка, по която може да бъдат преведени вземанията на адв. Н.: **************** с титуляр адв. С. Н..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4