Определение № 313 от 12.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Шумен, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500093 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №2623/12.02.2025 г., депозирана от М. Б. Х., действащ чрез пълномощника си адв. Д. М. против определение №359/05.02.2025 г. по ч. гр. д.

№149/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което е прекратено производството по делото, образувано по заявление на М. Б. Х. чрез адв. Д. М. срещу „Стик – Кредит“ АД с ЕИК 202557159 с искане за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради неизправяне на нередовностите. Излага, че дадените от съда указания за представяне на договор за кредит и приложенията към него са незаконосъобразни. Нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК била приложима, когато срещу потребителя са предявява заявление за издаване на заповед за изпълнение с оглед преценката на съда дали са налице неравноправни клаузи.

Подаденото заявление било редовно, поради което заповедният съд следвало да издаде заповед за изпълнение. Предвид изложеното, моли съдът да постанови определение, с което да отмени атакуваното и върне делото на ШРС за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд - Шумен по ч. гр. д. №149/2025 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от М. Б.

Х., чрез пълномощника си адв. Д. М. срещу „Стик – Кредит“ АД гр. Шумен. Претендира се плащане на сума в размер на 50 лв. – надвнесена сума по договор за потребителски кредит и сумата от сумата 640 лв., от които платена държавна такса в размер на 25 лв., 600 лв. – 1 адвокатски хонорар и 15 лв. куриерска услуга. В заявлението се сочи, че между заявителя и длъжника е сключен договор за потребителски кредит №832339 от 18.05.2022 г., по силата на който заявителят е получил сума в размер на 780 лв., която заявителят е следвало да върне на кредитора в рамките на договорен период от 30 дни. Посоченото давало основание за подаване на заявление за възстановяване на надвнесената сума над главницата по кредита в размер на 50 лв., неправомерно задържана.

С разпореждане №312/22.01.2025 г. заповедният съд е оставил без движение така подаденото пред него заявление по съображения, че заявлението не отговоря на задължителните изисквания на чл. 410, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.), поради това, че заявителят не е представил с подаване на заявлението договора за потребителски кредит №832339 от 18.05.2022 г., цитиран в заявлението, ведно с приложенията по него, както и приложимите общи условия, ако има такива, доколкото в случая вземането произтича от договор сключен с потребител, поради което към него задължително следвало да се приложат цитираните от съда документи. Предвид това е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщаването да представи договора за потребителски кредит, ведно с приложенията по него, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Разпореждането е получено от заявителя 28.01.2025 г., но в дадения срок, който е изтекъл на 31.01.2025 г. /работен ден/ указанията не са изпълнени.

С обжалваното сега определение съдът е прекратил производството по делото, образувано по заявление на М. Б. Х. срещу „Стик – кредит“ АД с искане за издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК поради неизправяне на нередовностите.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението и когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането се отнася и до ал. 3 на чл. 410 от ГПК, предвиждащ задължение за заявителя към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител. Въведено от законодателят е именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не.

В случая заявителят претендира възстановяване на надвнесена сума над главницата по договора за потребителски кредит. След като вземането касае неоснователно обогатяване, то няма как да се основава на неравноправна клауза, поради което и с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, настоящия случай е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 от ГПК. Поради това неправилно е и указанието на заповедния съд за представяне на договора за потребителски кредит №832339 от 18.05.2022 г., цитиран в заявлението, ведно с приложенията по него, както и приложимите общи условия, ако има такива.

2

Следва да се отбележи, обаче, че при неизпълнение на указанията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 128 от ГПК в заповедното производство не е предвидена възможност, аналогична на тази по чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на делото и връщане на заявлението, както е процедирал заповедният съд. Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, а според разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. С изменението на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК /ДВ бр. 86/2017 г. / е предвидена възможност за саниране на нередностите в заявлението, като в случаите когато искането не съответства на изискванията за редовност, съдът дава на страната съответните указания. Така предвидената в процесуалния закон възможност, обаче, по никакъв начин не се отразява върху естеството на дължимото от съда произнасяне в случаите, когато заявителят не отстрани допуснатите нередности в тридневен срок от съобщението, като в тези случаи заявлението подлежи на отхвърляне. Този извод следва от липсата на изрично препращане към разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, както и от разпоредбата на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, която сочи, че, когато заявителят не отстрани допуснатите нередности в указания срок, съдът следва с разпореждане да отхвърли заявлението, т. е. следва да се произнесе по същество, а не да прекратява производството. Единствената правна възможност за прекратяване на заповедното производство е предвидената в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК преди изменението й в ДВ, бр. 11/2023 г., когато липсва родова или местна компетентност на сезирания съд. Във всички останали случаи, и то след конкретна преценка за евентуална липса на процесуални предпоставки, включително и ако са налице неотстранени нередности на заявлението, съдът дължи произнасяне по същество с отхвърлителен диспозитив и произтичащите от това последици - даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Предвид гореизложеното, след като е счел, че нередовностите не са били отстранени от заявителя в предоставения му срок, заповедният съд не е имал законово основание да прекратява делото, а е следвало да се произнесе с акт по същество по заявлението по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното, атакуваното определение, с което производството по ч.гр.д.

№149/2025 г., образувано по заявление на М. Б. Х. срещу „Стик – Кредит“ АД с искане за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, е прекратено поради неизправяне на нередовностите, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество, съобразно настоящото определение.

С частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в настоящето производство, както и за адвокатско възнаграждение. Въпреки основателността на жалбата, искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат в съответствие с това в 3 чия полза е разрешението по спора.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №359/05.02.2025 г. по ч. гр. д. №149/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което е прекратено производството по ч.гр.д. №149/2025 г. по описа на ШРС, образувано по заявление на М. Б. Х. чрез адв. Д. М. срещу „Стик – Кредит“ АД с ЕИК 202557159 с искане за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради неизправяне на нередовностите.

ВРЪЩА делото на ШРС за произнасяне по същество, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4