Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1756 от 19.10.2017, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3131/2017
Вид
Решение № 1756
Подписан
19.10.2017
В сила
05.12.2017
Състав
БИЛЯНА ВЕЛИКОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 и ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 415 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 19.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 19.09.2017г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретар Галя

Николова, като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 3131 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й. Н.Н., против А.Л.В. ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 600.18лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 240/2017г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение и РС Плевен ме е указал, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 558.60лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г. и 41.58лв. – лихва за забава за периода от 02.12.2015г. до 04.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 240/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът оспорва исковете, твърди, че имотът му се намира в сграда, построена като ЖСК Цвете в гр. Плевен, ползва намалено топлоподаване през нощта и не ползва БГВ. Посочва, че Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сграда – ЕС се обжалва понастоящем пред ВАС. По същество оспорва, че не е представен договор между страните, което противоречи на практиката на СЕС, и не може да се провери за неравноправни клаузи в такъв договор. Твърди, че в заповедното производство не е платена изискуемата ДТ, не са представени всички доказателства, които ответникът счита за необходими за решаването на спора, като иска тяхното изискване на осн. чл. 190 от ГПК. Намира, че ищецът не посочил какво ще доказва с представените по делото доказателства. Оспорва качеството си на клиент на ТЕ по ЗЕ, посочва редица закони, практика и регламент на ЕС, изискващи писмен договор и според ответника – противоречащи на

ЗЕ. Оспорва приемането то него на ОУ на ищеца. Излага мотиви, че се касае за насилствени облигационни правоотношения. Сочи, че промяната в цените на ТЕ е едностранна, което е неравноправна клауза в случай на наличие на договор.

Представя писмени договори с други потребители на ТЕ, като твърди, че ЗЕ поставя еднакви условия за ФЛ и ЮЛ. Твърди, че няма доказателства и за топлинния счетоводител – вписване в ТР, в публичния регистър на МИЕТ. Твърди, че реалните отчети на топлинния счетоводител не са представени. Едновременно твърди, че извлечението от сметка на ищеца няма доказателствена стойност, и че оспорва истинността му по реда на чл. 193 от ГПК. Заявява, че ищецът трябва да докаже, че законосъобразно е извършил дяловото разпределение, цитира законовите и подзаконови разпоредби за това. Твърди, че в издаваните фактури има неверни данни – място на сделка и получател на стоката. Твърди, че няма представени сертификати по делото за проверки на подробно изброени части от АС. Твърди, че АС работи незаконно, т.к. няма представен акт за въвеждане в експлоатация.

Прави искания по чл. 190 от ГПК във връзка с подробно изброени доказателства. Твърди, че грешно е начислявана ползваната ТЕ. Прави възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение. Прави искане за изготвяне на СТЕ, поставя въпроси към нея.

Прави искане за назначаване на СИЕ, поставя въпроси към нея. Направени са искания за прогласяване на заповедта за изпълнение за нищожна, евентуално неправилна. Счита, че искът е недопустим, счита, че ищецът предявява чужди права пред съда. Моли съда да спре делото до произнасянето на ВАС по адм. д.

1372/16г. Моли исковегте да бъдат отхвърлени, излага аргументи. Възразява срещу привличането на трето лице – помагач, счита, че ищецът следва да има всички документи от него. Моли при уважаване на иска да разсрочи плащането за 8 месеца.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, твърди, че е изготвяло дяловата разпределение за имота и за сградата – ЕС, в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби, представя изисканите от него писмени доказателства.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 240/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 16.01.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника А.Л.В. за следните суми – 558.60 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. до 30.11.2016 г., лихва върху главницата в размер на 41.58 лв. за периода от 02.12.2015 г. до 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 16.01.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 122/17.1.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 04.04.2017г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 11.04.2017г., поради което съдът го приема за допустим.

Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том Х, дело № 1558 от 2007 г. на нотариус А.П., ответникът А.Л.В. ***, разположен на две нива.На 30.09.2009 г. ответникът е подал заявление до ищеца за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода, с което е декларирал, че е съгласен с Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови потребители в град Плевен. Съобразно представеното препис-извлечение от сметка за задължения на потребител абонатен № 7604 – А.Л.В. за периода 01.10.2015 г. – 30.11.2016 г., същият дължи главница за ТЕ в размер на 558.60 лв. и лихва върху нея за периода 02.12.2015 г. – 04.01.2017 г. в размер на 41.58 лв. Размерът на задълженията по месеци се установява и от представените от ищеца копия на фактури, приложени на лист от 132 до 140 по делото. От представените справки за дълготраен актив на ищеца е видно, че той притежава абонатната станция, намираща се на ул.Кайзерслаутерн № 6. Същата е проверявана и преминала метрологичен контрол на 24.04.2013 г., 27.04.2015 г. и 13.04.2017 г., както се установява от констативни протоколи и свидетелства за проверка /лист 110-115 по делото/. Самата абонатна станция е предадена с констативен протокол от 26.04.1993г. Изпитана е в същата година, а между ищеца „Топлофикация-Плевен“ ЕАД и третото лице помагач, явяващо се топлинен счетоводител на станцията „Техем Сървисис“ ЕООД е налице договор за извършване на дялово разпределение от 05.12.2007г. с анекси към него от 13.12.2007г. и 21.11.2013г. Ответникът е представил по делото проект на СМК Проектантска организация за сградата - етажна собственост, която е била съобразена от вещото лице при изготвяне на съдебно-техническата експертиза. Представено е и разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустроеното таванско помещение в елемент от жилище на последен етаж. По делото са представени и неотносими доказателства от ответника, които не следва да бъдат обсъждани и разглеждани, тъй като нямат отношение към настоящия спор:

Представени са писмени договори за продажба на ТЕ за стопански нужди с Държавна агенция „Технически операции“ и с ТД на НАП, които писмени договори няма връзка с претендираните суми за абонат за битови нужди и не могат да послужат като доказателства за твърдяните от ответника обстоятелства, че договорите могат да бъдат само писмени. Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищеца на потребители в град Плевен, които също се явяват неотносими по делото, доколкото в случая ответника не е абонат за стопански, а за битови нужди, за които абонати важат Общите условия, публикувани във вестник „Посоки“, бр.239/13.12.2007 г. и приложени от ищеца на лист 7 от делото.

Неотносими се явяват и протокола от съдебно заседание на ВАС по конкретно административно дело, доклад от Главна дирекция „Контрол и решаване на спорове“ и Дирекция „Правна“ до Председателя на КЕВР, още повече, че този доклад няма дата, а приложените с него Общи условия не е ясно какъв проект са и одобрен ли е той.

Видно от заключението на техническата експертиза по делото, в писмения и устния вариант в съдебно заседание, вещото лице е посетило имота, констатирало е, че таванът не е включен към общата кубатура на жилището, но въпреки разрешението за строеж и въвеждането в експлоатация той не е регистриран при ищеца, не е включен към общия обем на жилището, поради което няма начисления за него за отдадена ТЕ. При посещението в имота вещото лице е констатирало, че в него са налице монтирани отоплителни тела с топлоразпределители. В банята също имало отоплително тяло, но тъй като това е влажно помещение, то нямало топломер, а за него изчислението е по Методиката като отоплително тяло без топлоразпределител. В писмената част на заключението е посочено като отговор на въпросите на ответника, че абонатната станция, обслужваща сградата е собственост на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, че отопляемия обем е пресметнат на базата на представен архитектурен проект на сградата по пускане на абонатната станция и е сбор от сградите, намиращи се на ***.

Посочено е изрично, че на два от радиаторите без ИРУ е направено дялово разпределение съгласно т.6.5. от Методиката за дялово разпределение, приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топло-снабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. Посочено е, че отоплителните тела на ответника са с определена мощност, която е част от договорената мощност. Посочено е, че абонатната станция е оборудвана с регулатор на температурата и режимът и включва и нощно понижение. Посочено е, че ищецът има отопляем обем на жилището 236.21 куб.м. и ако има допълнителна стая с монтирано отоплително тяло то е задължение на собственика да декларира това пред ищеца. На базата на представени данни за отчет на дялово разпределение за исковия период от третото лице помагач – топлинния счетоводител - „Техем Сървисис“ ЕООД /л. 99 от делото/, и техническата експертиза, по делото е дадено заключение и на съдебно-икономическа експертиза, която е посочила, че имотът има 6 бр. уреди като сумата за отопление за исковия период е 259.44 лв., сумата за ТЕ отдадена от сградна инсталация за имота е 237.48 лв., а сумата за услуга дялово разпределение за периода е в размер на 61.68 лв. Именно тези суми формират стойност на главницата в размер на 558.60 лв., а лихвата върху нея, изчислена съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия върху размера на всяка незаплатена главница общо е в размер на 41.58 лв. По въпросите на ответника, вещото лице е посочило, че ежемесечно клиентите на ищеца получават подробна справка за адреса, разпределението на ТЕ и фактура оригинал. В конкретния случай клиентът е физическо лице като това в Дневника за продажби се осчетоводява в обща фактура на стойност фактурираната сума за „население“. Документът, който издава ищеца е данъчна фактура. Мястото на доставката е адреса на сградата съответно топлофицирания имот, доставчик е ищеца, а купувач е собственика на имота – титуляр на партидата. Фактура се издава на база ежемесечни отчети на ТЕ като разход по топломер в АС, а фирмата за дялово разпределение извършва разпределение по имоти. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че данъчния документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС е издаван правилно и надлежно през съответните месеци. Описал е начина, по който се разнасят фактурите. Посочил е, че отоплението е от щранг-лири в банята и уреди с топлоразпределители, че топла вода не е ползвана, а дяловото разпределение е изчислено на база 6 бр. уреди.