Протокол № 283 от 15.05.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 283

*****, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900052 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:38 часа се явиха:

Ищецът С. С. Ю., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат А.К., преупълномощен от адвокат Я. Д., и приет от съда от днес.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно призовано, не се явява законен представител, представлява се от юрисконсулт П. Н., с пълномощно по делото.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице А. Н. Я., редовно призован, явява се лично.

Свидетелят А. А., призован, явява се лично.

Адв. К.: Няма пречки. Моля да дадете ход.

Юриск. Н.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. К.: Поддържам исковата молба. Едно уточнение да направя по отношение на иска за имуществени вреди. Разбрах, че по делото е постъпила молба от колегата Д.. Имаме искане по чл.214 в посока намаляване на този иск.

Оспорваме отговора. Нямаме възражения по доклада. Може да бъде приет за окончателен.

1

Юриск. Н.: Поддържаме депозирания отговор с изключение на възражението по отношение на банковата сметка. Видях, че такава е депозирана. Всички останали възражения поддържаме и оспорваме исковата молба.

Нямаме възражения по проекта на доклад и моля да бъде приет за окончателен.

СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Юриск. Н.: Не е възможно споразумение. Застрахователят е заплатил по извънсъдебен ред определена от него сума, която счита за напълно достатъчна.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 490 от 02.04.2 0 2 5 година, и като съобрази изразените становища от процесуалните представители на страните в днешното съдебно заседание, че не може да бъде постигната спогодба, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

Постъпила е искова молба от С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес: *****, чрез адв. Я. Д., срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2024г. /датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 634.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата, съставляващи пропуснати ползи, поради настъпила временна неработоспособност за периода от 19.04.2024 г. до 24.07.2024 г., ведно със законната лихва върху 2 634.60 лева, считано от 27.01.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане,

Твърди се в исковата молба, че на 18.04.2024 г. около 14:00 ч. в *****, ж.к. „Възраждане“ на бул. „Трети март“ в близост до бл. 35 е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****** и пешеходеца С. С. Ю., ЕГН **********. Поддържа се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила при следния механизъм - лекият автомобил се движи направо по посока към ул.

2

„Цар Светослав Тертер“, като не пропуска и отнема предимството на пресичащата пешеходка С. Ю., движеща се отляво надясно по обозначена пешеходна пътека на бул. „Трети март“, при наличие на пътен знак „Д-17“ и хоризонтална маркировка „М 8.1“.

Вследствие на удара пострадалата е повалена на платното за движение и е получила следните травматични увреждания: травма на главата с охлузна рана във фронталната област вдясно; травма на лявото коляно с множество мекотъканни увреждания: парциална лезия на медиалния менискус; комплектна лезия на предна кръстна връзка (ACL); парциална лезия на двата колатерални лигамента– медиалния и латералния; хондропатия; ставен излив; мекотъканен оток и костно- мозъчен едем; контрактура на ставата.

В исковата молба се сочи, че непосредствено след настъпилото транспортно произшествие ищцата е прегледана първично и транспортирана от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП- Варна до СО към УМБАЛ „Света Анна- Варна“ АД с оплаквания от интензивна болка, ограничени движения и оток в областта на лявото коляно, както и главоболие.

След снемане на обективния статус на пациента, се констатирала спонтанна и палпаторна болка, мекотъканен оток, ограничени движения, както и болезнена екстензия и флексия в областта на лявата колянна става. Предвид състоянието на пострадалата са й предписани мека имобилизация на левия крак за 4 седмици, покой, елевация на крайника, криотерапия и обезболяваща такава, както и гел с охлаждащ ефект и придвижване с помощни средства. Твърди се, че след ПТП ищцата многократно е посещавала специалисти във връзка с полученото травматично увреждане на лявото коляно с продължаващи комплексни оплаквания от различен характер. Сочи се също, че пострадалата е изпитвала силни болки, които се усилвали при опит за движение и поради които се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти. Засегнатото коляно било оточно, деформирано, невъзможно било извършването на активни и пасивни движения, продължително стоене, още по-малко спортуване, вкл. и пълноценно изпълняване на служебните й задължения като учител. Имобилизацията на левия крак наложила преобладаващо постелен режим, което довело и до необходимост от чужда помощ, което затруднило самостоятелното и пълноценно задоволяване на някои битово- хигиенни нужди и потребности.

Твърди се, че процесното ПТП се е отразило негативно и върху психиката на пострадалата и е породило перманентно посттравматично притеснение у нея при последващо пешеходно придвижване в градски условия. Сочи се също, че вследствие от преживяното пътнотранспортно произшествие ищцата е изживяла интензивни и негативни преживявания със силна уплаха и стрес. От момента на инцидента се появили тревожност, напрегнатост и раздразнителност у ищцата, провокирани от множеството тежки мекотъканни увреждания на коляното с необходимост от последващо извършване на операция и продължителния възстановителен период с временна неработоспособност.

3

Посочва се в исковата молба, че с оглед на увреденото си обективно състояние и за целите на оздравителния процес се е наложило ищцата да използва отпуск по болест общо 97 календарни дни до момента на подаване на исковата молба. Поради настъпилата временна неработоспособност и респ. отсъствието й от работно място за периода от 19.04.2024г до 24.07.2024 г. ищцата е понесла и имуществени вреди, съставляващи обичайно полагащите й се допълнителни трудови възнаграждения за заеманата от нея длъжност „учител по български език и литература“ във второ ОУ „Никола Йонко Вапцаров“- ***** по случай 24- ти май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност в размер на 600 лв., за 1-ви ноември - Ден на народните будители в размер на 500 лева, за постигнати резултати от труда на педагогическите специалисти в размер на 1300 лв. и за Коледни и Новогодишни празници 234.60 лева. Твърди се, че пострадалата е била лишена от всички описани възнаграждения на обща стойност 2 634.60 лева, които са дължими съобразно Наредба № 4 от 20.04.2014г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, и Вътрешните правила на съответното учебно заведение.

Посочва се, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****** е застрахована в „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/06/123002912148 с период на застрахователно покритие от 05.10.2023 г до 04.10.2024 г. Твърди се, че ищцата е отправила претенция към ответното застрахователно дружество по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, получена на 14.08.2024г. Изпратени били и допълнителни претенции, получени на 11.11.2024г., съответно на 23.12.2024г. По образуваната ликвидационна преписка № 430729-52400237 било определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 18 000 лева и за имуществени вреди в размер на 719.88 лева, като допълнителните претенции за имуществени вреди, представляващи пропуснати допълнителни трудови възнаграждения били отказани изцяло. Твърди се, че извършеното плащане представлява признание относно основанието на предявения осъдителен иск за неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез процесуалния си представител юрк. П. Н., представя отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Поддържа се, че исковата молба е допустима, но нередовна и следва да бъде оставена без движение, защото в разрез с чл. 127 ал. 4 от ГПК не е посочена банкова сметка, нито е посочен начин за плащане по исковата претенция.

Не се оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен относно л. а. „Пежо 406“, с рег. № ******, в сила към датата на процесното събитие. Не се оспорва също и предявяването на извънсъдебна претенция пред застрахователя за изплащане 4 на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, регистрирана като щета с № 43072952400237. Твърди се, че след разглеждане на претенцията е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 18000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди и сума в размер на 719,88 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. Поддържа, че същото е съобразено със съдебната и обществена практика относно размера на обезщетенията, поради което счита, че със заплащането на застрахователното обещетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, дружеството напълно е изпълнило задълженията си към увреденото лице.

В отговора на исковата молба ответникът се противопоставя на твърдението, че възстановителния период на ищцата от процесното ПТП продължава, че здравословното ú състояние се е влошило, както и че е дало отражение на психиката й, понижение в настроението, тревожност и проблеми със съня. Наред с изложеното, в условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване, като твърди, че с поведението си пострадалото лице - пешеходец не е спазила разпореденото от ЗДвП поведение за пешеходците, а именно – преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да не пресичат платното за движение при ограничена видимост.

Оспорва се размерът на претенцията за неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения за такъв тип травматични увреждания. Наред с това, в условията на евентуалност, посочва, че предявеният размер не е редуциран с приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, както и с общото здравословно състояние на пострадалата, преди настъпване на пътния ицидент, довело до по-тежки за самата нея травми и по-дълъг възстановителен период. В случай, че ищцата докаже наличието на твърдяните вреди, поддържа, че видът и интензитетът им не съответстват на претендирания от ищцата размер.

Предявеният иск за имуществени вреди се оспорва като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че приложената кореспонденция с работодателя на ищцата не представлява годно доказателствено средство, както и че липсват доказателства, който ясно да свидетелстват на какво основание биха се получили претендираните суми, следва ли ищцата да е отговаряла на определени критерии или зависи от конкретен обем на извършена работа респективно, положен труд. Наред с това, в случай, че се докаже основателността на иска, то счита, че размерът следва да бъде намален с евентуалния принос на ищцата към настъпването на деликта. Оспорват се и претенциите за лихва като акцесорни на главните искове.