Решение № 1358 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330120264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. Й. А. е предявила срещу Г. А. М. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. П., ул. „**“ **.

В исковата молба се излагат съображения, че имотът е придобит от А.

М. и А. М. въз основа на договор за покупко – продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т**, дело № **/** г. на нотариус с район на действие – **. Навеждат се съображения, че А. М. е оставила за наследник единствено ** – А. М.. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане последният прехвърлил на ищцата собствеността върху ½ ид. част от процесния недвижим имот. Същият починал на ** г., като оставил за наследници ** към този момент – С. М., и ** – Г. М.. Посочва се, че С. М. се снабдила с констативен нотариален акт досежно ¼ ид. част от имота, която прехвърлила на ищцата с договор за дарение от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **.

Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до 1 съдебна делба между страните при квоти: ¾ ид. части за ищцата и ¼ ид. част за ответника.

С молба вх. № 4276/14.01.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищцата, същата посочва, че след завеждане на делото е установила, че има и други наследници на А. М.. При направена справка в Имотния регистър, ищцата установила, че останалите наследници на А. М. прехвърлили собствеността върху 1/3 от 1/2 ид. част от процесния недвижим имот въз основа договор за покупко – продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **.

Навеждат се съображения, че посочения договор не е породил действие, доколкото продавачите не са били собственици, тъй като ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт. Посочва се, че ищцата е владяла без прекъсване целия имот, като е считала, че ответникът притежава единствено ¼ ид. част от него като наследник на своя **. Излагат се съображения, че ищцата е считала, че се явява собственик на останалите ¾ ид. части въз основа на договора за издръжка и гледане и договора за дарение. Поради изложеното е присъединила владението на своята ** и е придобила собствеността върху оспорваните идеални части въз основа на давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Г. А. М., с който се излагат съображения за допустимост и частична основателност на предявения иск. Оспорва се истинността на представения констативен нотариален акт, по силата на който праводателят на ищцата е признат за собственик на ¼ ид. част въз основа на давностно владение, а договорът за дарение се оспорва като нищожен. Възразява се, че същата не е придобила въз основа на давностно владение посочената идеална част. Поради изложеното се претендира, че делба следва да бъде допусната, но при квоти: 8/12 ид. части за ищцата и 4/12 ид. част за ответника.

С отговора на исковата молба е предявен и инцидентен установителен иск вх. № 40278/08.04.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, по отношение на който е депозиран отказ на основание чл. 233 ГПК с молба вх. № 54157/15.05.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

С молба вх. № 77349/11.07.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ответника Г. М., се посочва, че същият не поддържа искането за отмяна на констативен нотариален акт и възражението си за нищожност на 2 договора за дарение.

С Определение № 8317/30.09.2025 г., постановено по делото, като ответник е конституирана К. А. М..

В указания срок от същата не е постъпил отговор на исковата молба.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен нотариален акт № **, т**, дело № **/** г. на нотариус с район на действие – **, от който се установява, че А. А. М. и А. В.

М. са придобили собствеността върху апартамент в бл. ** на ет. ** ** от жилищен комплекс по плана на кв. **. Посоченият недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в Схема от ** г., издадена от СГКК П..

От приобщеното по делото Удостоверение за наследници на А. А. М. се установява, че същата е починала на ** г., като е оставила за наследници: ** – А. В. М., и ** и ** – З. А. Р., К. А. Р., И. А. Р. и М. А. К.. Със смъртта на А. М., на основание 14, ал.1 СК (1968 г. отм.), който се явява приложим предвид датата на прекратяване на брака между страните, съпружеската имуществена общност е прекратена, като ½ ид. част от имота е останала индивидуална собственост на А. М., а останалата ½ ид. част е разпределена между наследниците на А. М.. В тази насока следва да се подчертае, че А. М. наследява и част от собствеността на А. М., доколкото от брака си същите нямат родени **, поради което не се прилага ограничението на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК (1968 г. отм.). По този начин към ** г. съсобствеността е разпределена по следния начин: за А. М. 5/6 ид. части и за ** и ** на А. М. – 1/6 ид. части.

З. А. Р. е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** – В. И. Р.

(починала на ** г.), и двете си ** – В. З. А. и Д. З. А..

К. А. Р. е починал на ** г., като е оставил за свои наследници: ** – В. Н.

Р., и двете си ** – Е. К.а А. и А. К. А.. Е. А. е починала на ** г., като е оставила за наследници: ** И. П. С., и двете си **- В. И. С. и К. И. Т..

И. А. Р. е починал на ** г., като е оставил за наследници двете си ** – Н.

И. М. и М. И. Г..

3

С договор за покупко – продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр.П., В. З. А., Д. З. А., В. Н. Р., А. К. А., В. И. С., К. И. Т., Н. И. М. и М. И. Г. са прехвърлили на ответника Г. А. М. собствеността върху 1/3 ид. част от ½ ид. част от процесния недвижим имот.

С договор за покупко – продажба срещу задължение за издръжка и гледане от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П., А. М. продава на ищцата А. А. собствеността върху ½ ид. част от процесния недвижим имот срещу задължение на последната да гледа и издържа продавача до края на живота му.

По делото е представено и Удостоверение за наследници на А. В. М., издадено от Община П., от което се изяснява, че същият е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** – С. Х. М., и ** – Г. А. М..

От приобщения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П., се изяснява, че С. Х. М. е призната за собственик по наследство и давностно владение на ¼ ид. част от процесния недвижим имот. С Договор за дарение на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П., С. М. дарява на ищцата А. Й. А. притежаваната от нея ¼ ид. част от процесния имот.

За преценката, обаче, при какви квоти имотът следва да бъде допускан до съдебна делба, следва да се разгледа наведеното възражение от ищеца А. А. за придобивна давност на ¼ ид. част от имота.

С оглед установяване на посоченото възражение по делото бе разпитана свидетелката К. Б. Г.. Същата си спомня, че познава както ищцата, така и наследодателите – А. и С., доколкото е съседка на процесния недвижим.

Последните двама дошли да живеят в имота след като се оженили през ** г.

Тогава в имота дошла и ищцата. Тримата живели в имота до смъртта на А. през ** г. Той винаги бил заявявал, че желае да прехвърли неговата идеална част на А., защото живеели заедно и тя го гледала. До неговата смърт ответникът Г. идвал в имота, за да го види инцидентно, като след този момент преустановил ходенията в имота, а в апартамента останали да живеят С. и А..

Последната направила пълен ремонт на апартамента. Същата имала 4 нотариален акт за имота. Други роднини на първата и на втората ** на А. свидетелката не била виждала.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., доколкото същите са преки и непосредствени, като съответстват на приобщения по делото доказателствен материал.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното във връзка с наведеното възражение за давност:

Наведеното от ищцата придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.

Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като 5 разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b20771b9-bd07-4b5b-afa5-20627fffacac