Определение № 89 от 09.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000090 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от адвокат Н. А. - процесуален представител на „Р.**“ АД против определение № 260973 от 29.11.2022 г., постановено по т.д. № 344 по описа за 2018 г. на О.С. П., с което е оставена без уважение молбата от същото дружество с вх. № 269656/14.11.2022 г. за изменение на решението в частта му за разноските, като неоснователна.

В подкрепа на частната жалба се излагат съображения, че дружеството не следвало да носи отговорност за разноски, въпреки уважаването на предявения иск, тъй като били спазени изискванията за вписване в книгата на акционерите на наследниците на акционера И.Д., с оглед техните изявления и декларации. В този смисъл процесуалния представител на „Р.**“ АД поддържа довода, че не е станал причина за предявяване на иска против дружеството. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се уважи молбата му за изменение на постановеното по делото решение на окръжния съд в частта, с която „Р.**“ АД е осъдено да заплати разноски в производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба другата страна по делото – ищцата К. М..

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Производството по предявените от ищцата К. М. субективно съединени искове против „Р.**“ АД, Л. Г.Д. и Л. Б. Б. е приключило с решение, с което предявените искове са уважени изцяло, като е признато по отношение на ответниците, че К. М. е придобила по настъпило наследствено правоприемство в качеството й на наследник на баща си И.А.Д., 1/3 ид.част от правото на собственост върху всяка една от притежаваните приживе от наследодателя 103 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лев, всяка с право на глас в общото събрание на ответника „Р.**“ АД.

В основната хипотеза на чл. 78 ГПК, правото на разноски произтича от следния фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор; наличието на разноски, направени от страната по повод образуваното по този спор гражданско дело; съдебно решение, потвърждаващо правното твърдение на претендиращата разноските страна, съответно – отричащо твърденията на другата страна в спора.

Ответникът би могъл да се освободи от задължението за разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

В случая, правният интерес от предявяване на иска произтича от отказа на органите на „Р.**“ АД да впишат ищцата в книгата на акционерите като съсобственик наред с другите двама ответници, на придобитите по наследство акции от акционера И.Д.. Позоваването на представителя на „Р.**“ АД на представена от името на ищцата писмена декларация за отказ от наследствения й дял от акциите, по никакъв начин не променя извода, че предявеният в защита на правата на акционер иск от ищцата е провокиран от споменатия отказ да бъде вписана в книгата на акционерите, независимо какъв е бил мотивът за това.

Следователно, с действията си представителите на „Р.**“ АД неоснователно, както се оказва от постановеното решение, са предизвикали правният спор. Не е налице, нито се твърди ответниците в т.ч. и „Р.**“ АД да са признали иска.

В такъв случай, доколкото не се установява наличието на условията по чл. 78, ал. 2 ГПК, отговорността за разноски възниква за ответниците, по силата на общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.

От изложеното следва, че макар и немотивирано, обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260973 от 29.11.2022 г., постановено по т.д. № 344 по описа за 2018 г. на О.С. П.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3