Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2753/2024
Вид
Решение № 161
Подписан
13.01.2025
В сила
13.02.2025
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 626 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 4, б. "в" · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
  • чл. 2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 6, пар. 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, пар. 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330102753 по описа за 2024 година

С исковата молба ищците И. Г. С., ЕГН **********, и А. Г. В., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител - И. Г. С., ЕГН **********, са предявили против Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани, регистрирано в Ирландския търговски регистър под номер ***, със седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс, Дъблин, Ирландия, искове с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „б“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 във вр. с чл. 626 ГПК за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № ***, планиран да излети на 28.06.2023г. в 19:25 часа от Пловдив, България и да кацне в Лондон, Англия в 20:50 часа, който е имал повече от три часа закъснение, ведно със законна лихва от датата на депозиране на молба за издаване на европейска заповед за плащане – 16.11.2023 г,. до окончателното изплащане на обезщетенията, за които вземания е издадена Европейска заповед за плащане по ч.гр.д. № 3090/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.11.2023 г. ищците са подали молба за издаване на Европейска заповед за плащане срещу ответника Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани, по която е образувано частно гражданско дело № 3090/2023 г., Окръжен съд – Пловдив, II състав. Въз основа на подадената от тях молба съдът е издал европейска заповед за плащане. Във връзка с постъпило възражение срещу издадената заповед от ответника чрез процесуалния му представител адвокат С. К. Т. на 15.01.2024 г. ищците получили указания от съда на основание чл. 626 ГПК да предявят искове за вземанията си и да довнесат по сметката на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса, като се твърди, че исковата молба е депозирана в срок. Твърди се, че ищците са сключили договори за въздушен превоз с ответното дружество Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани („Райънеър“), обективирани в приложените към исковата молба бордни карти. По силата на сключените договори ответникът се е задължил да превози двамата ищци от гр. Пловдив, Република България, до Лондон, Обединеното кралство – разстояние, което е над 1 500 километра. Ответното дружество е следвало да превози ищците на 28.06.2023 г. с полет № ***, който е трябвало да излети на 28.06.2023 г. в 19:25 ч. от Пловдив, България, и да кацне в Лондон, Обединеното кралство, в 20:50 ч. Райънеър обаче не е изпълнило договорните си задължения точно и самолетът е кацнал в Лондон, Обединеното кралство, с повече от три часа закъснение. Сочи, че е излетял на 28.06.2023 г. в 23:47 часа и е пристигнал на 29.06.2023 г. в 00:59 часа. Предвид така изложената фактическа обстановка относно закъснението на полета, което е повече от три часа, се сочи, че на основание чл. 6, пар. 1, б. „б“ във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 („Регламента“) в полза на всеки един от ищците е възникнало право да получи обезщетение от ответника. С оглед разстоянието между Лондон и Пловдив, което е над 1 500 км., ищците считат, че дължимото обезщетение за всеки един от тях поотделно е в размер по EUR 400 съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента. Посочват, че на 10.07.2023 г. са подали искане до въздушния превозвач по надлежния ред през платформата на интернет страницата му за изплащане дължимите обезщетения и към датата 2 на подаване на исковата молба все още не е настъпило плащане. Ищците считат, че в случая са приложими правилата на Регламент 261/2004 г., като излагат доводи в тази насока. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че претендираното от ответника обезщетение е недължимо, тъй като закъснението на процесния полет се дължи на причина, извън контрола на Райънеър и за която Райънеър не носи отговорност. Посочва се, че закъснението на процесния полет се дължи изцяло на причината, че предходният полет, за който е било нужно да се използва същото въздухоплвателно средство (самолет EI-EME, серия Боинг 737-800, рег. номер ЕМЕ), е бил изпълнен със закъснение поради лошите метеорологични условия през този ден и наложените в тази връзка слотове (рестрикции/регулации), които са засегнали целия въздушен трафик над Европа. Сочи, че слотовете представляват интервали от време, в които даден самолет може да излети безопасно, като слотовете са задължителни за операторите на въздухоплавателни средства и не могат да бъдат нарушавани.

Излагат се доводи за функциите на Евроконтрол и невъзможността нито едно въздухоплавателно средство да излети, без да бъдат предоставени слотове от Евроконтрол. В тази връзка се сочи, че в деня на процесния полет ответникът е трябвало да осъществи няколко полета с едно и също въздухоплавателно средство (самолет EI-EME), сред които и полетите FR *** и FR *** с направление Станстед (STN)-Пловдив (PDV) и обратно като и двата са изпълнени със закъснение. Твърди, че първият полет FR *** от Станстед до Пловдив е бил забавен от наложените от Евроконтрол АТС слотове (слотове за контрол на въздушното движение) и е получил слот за контрол на въздушното движение, който позволил на самолета да излети в 13:45 ч. UTC (координирано универсално време), вследствие на което е бил отклонен към летище София в 17:34 ч. UTC, поради невъзможността във връзка с метеорологичните условия да кацне на предвиденото Летище – гр. Пловдив.

Закъснението на първия полет е довело до закъснение и на втория полет от гр.

Пловдив до Станстед. Подробно е описана ситуацията от момента на отклоняване на самолета към Летище – гр. София до по-късното му кацане на Летище – гр. Пловдив след подобряването на метеорологичните условия. В 3 тази връзка е упоменато, че реална възможност за осъществяването на полет FR *** е възникнала в 20:34 часа UTC (координирано универсално време), пристигайки в Станстед в 00:12 часа UTC (координирано универсално време).

Твърди се, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, като силната гръмотевична буря и градушката са неочаквани събития, обективно извън контрола на ответника и представляват извънредни обстоятелства по смисъла на съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004. На основание подробно изложените доводи и описана фактическа обстановка, ответникът счита, че забавянето се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент 261/2004, което на основание съображение 14 изключва отговорността на превозвача. Цитира се съдебна практика, която се сочи, че касае идентични случаи. Твърди се, че авиопревозвачите са длъжни да спазват предоставените времеви слотове, поради и което за ответника не е било възможно да излети в различен времеви диапазон, тъй като би нарушил трафика във въздушното пространство и би застрашил безопасността на пътниците. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ във вр. с чл. 6, ал.1, б. б) от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на 624 и сл. ГПК и Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейският парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес , изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г.

В С Определение № 2865/05.12.2023 г. по ч.гр.д. № 3090/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е постановено да се издаде Европейска заповед за плащане в полза на всеки от молителите.

С чл. 12, ал. 4, б. „в“ на Регламент № 1896/2006 г. е предвидено пренасяне на спора пред гражданския съд в случай на подадено възражение срещу издадена европейска заповед за плащане.

4

Установява се, че против европейската заповед за плащане е подадено възражение – Формуляр Е, в срок, поради което производството по делото е допустимо образувано.

С чл. 12, ал. 4, б. „в“ на Регламент № 1896/2006 г. е предвидено пренасяне на спора пред гражданския съд в случай на подадено възражение срещу издадена европейска заповед за плащане (ЕЗП). Използваният термин е „редовен граждански процес“ пред компетентния съд на държавата-членка по произход. Правилото на Регламента е частично възпроизведено в чл. 626 ГПК, предвиждащ продължаване на производството пред родово и местно компетентния български съд, без българският законодател да дефинира понятието „редовен граждански процес“. Тази непълнота допуска различно тълкуване - дали производството следва да се развие по общия ред на Част ІІ ГПК - Общ исков процес или по реда на изпълнителното производство - Част V, Гл. ХХХVІІ ГПК - Заповедно производство. Следва да се отбележи, че заповедното производство по ГПК, както и производството по ЕЗП би могло да се развие и по общия ред и по особения ред на търговските спорове в зависимост от това дали вземането произтича от търговска сделка или не. Т.е. процесуалният въпрос за приложимост на правилата на общия исков процес или на особения процес по търговски спорове (Част ІІІ, Гл. ХХХІІ ГПК) не е спорен. Приложими са общите или особените правила в зависимост от материалноправната характеристика на спора граждански/търговски.

При съпоставката на същинското производство по ЕЗП, по Регламент № 1896/2006 г. ведно с целите и мотивите за въвеждането му, съдържащи се в преамбюла от една страна и националната ни правна уредба за събирането по съдебен ред на относително безспорни парични вземания от друга, найблизката процесуална аналогия действително е със заповедното производство.

И в двата случая, спорното исково производство е факултативно с оглед изхода от първата фаза - оспорена ли е издадената по заявление на кредитора заповед за плащане, съдържаща изпълнителен титул. Т.е. и в двата случая се касае за несъвършено двуфазно производство в съотношение обуславящо/обусловено.

Обусловена е втората (искова) фаза, която е в зависимост от провеждането на първата и то, ако тя е приключила с издаването на осъдителен акт и той е оспорен своевременно.

В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 129 от 02.02.2021 г. по т. д. № 2697/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС, е прието, че искът, 5 основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на Европейската заповед за плащане, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото възражение, като това не променя характеристиката му на обусловен и факултативен.

По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установяват обстоятелствата по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004, че ответникът е въздушен превозвач от Общността, че ищците са пътници, заминаващи от летище, в държава-член на Общността, поради което и съдът приема, че разпоредбите на Регламент 261/2004 са приложими.

Съдът приема за установено по делото, че между страните са възникнали валидни правоотношения по два договора за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищците да ги превози със самолетен полет № ***, планиран да излети на 28.06.2023 г. в 19:25 часа от Пловдив, България и да кацне в Лондон, Англия в 20:50 часа, ищците са заплатили възнаграждения за същото и се са явили навреме на летището, разстоянието е над 1 500 км, но полетът е закъснял с повече от три часа, като е извършен на 28.06.2023 г. в 23:47 часа и е пристигнал на 29.06.2023 г. в 00:59 часа. Тези обстоятелства са безспорни между страните, в който смисъл съдът в първото по делото съдебно заседание е постановил определение на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.