Решение № 249 от 01.06.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. гр.Несебър, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20222150101036 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД.

Ищецът “В. и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответниците О. А. Б., родена на **********г., Код по Булстат ***, и Е. А. Б., роден на **********г., Код по Булстат ***, двамата граждани на Руската Федерация и с постоянен адрес в Република България: село ***, са абонати на ищцовото дружество с абонатен номер *** и като такива са потребители на В и К услуги за имот, находящ се в село ***, община Несебър, с идентификатор ***. Твърди също, че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответниците питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответниците не са изпълнявали задълженията си като не са заплатили стойността на услугата за периода от 29.09.2017г. до 16.07.2021г., като за стойността на услугата са издадени фактура № 0039262910 / 28.10.2019г. за сумата в размер на 109,27 лева с неплатен остатък от 84,15 лева, и фактура № 0042180417 / 26.07.2021г. за сумата в размер на 59,48 лева. От общо дължимата сума по фактурите всеки от двамата ответници дължи половината от неплатените суми съобразно квотите от правото на собственост върху недвижимия имот – обект на потребление. Моли съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата в общ размер на 143,63 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури с отчетен период от 29.09.2017г. до 16.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата 1 молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 30,73 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва върху отделните периодични плащания, начислена общо за периода от 28.11.2019г. до 27.09.2022г., разпределени между ответниците както следва: 1) О. А. Б. – 71,81 лева и 15,36 лева мораторна лихва, и 2) Е. А. Б. – 71,81 лева главница и 15,36 лева мораторна лихва. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответниците, се заявява оспорване на исковете като се позовава на изтека погасителна давност за претендираните суми, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. Представя писмена молба, в която посочва, че ответниците са собственици на недвижимия имот – обекта на потребление, поради което имат качеството на потребители на В и К услугите, както и че те са извършили частично плащане на първата фактура, по който начин са признали размерът на задължението по нея и стойността на услугите, за потреблението на които тя е издадена. Взема становище по възражението за изтекла погасителна давност като отбелязва, че ответниците са изпаднали в забава за непогасената част 30 дни след издаването на съответната фактура, откогато следва да започне да тече давността, която обаче не е изтекла към датата на предявяване на иска, а освен това с частичното плащане е било налице прекъсване течението на давността. За нередовното отчитане изразява позиция, че то се дължи на отсъствието на ответниците от имота, по който начин не са осигурили достъп за да се извършват други отчитания през същия период. Поддържа исковете и моли за тяхното уважаване в пълните им размери, както и претенцията на разноски.

Ответниците не се явяват в съдебно заседание, представляват се от особен представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба с наведените в нея възражения и оспорвания и искане за отхвърляне на исковете.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.08.2012г., обективиран в нотариален акт № 12, том XIII, рег.№ 11360, нот. дело № 2358/2012г. на Йорданка Йовчева – помощник нотариус по заместване на Стоян Ангелов – нотариус с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който договор ответниците О. А. Б. и Е. А. Б. са имали качеството на купувачи, са придобили на това основание правото на собственост при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от двамата, върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент № ***, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-2291/30.12.2011г. на Началника на СГККБургас, адрес на имота: село ***, ап.***, обектът, находящ се в сграда № 3, предназначение:

Жилище, апартамент; брой нива на обекта: един, със застроена площ 52,91 кв.м., ведно с 5,53 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от правото 2 на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.

На 12.12.2012г. О. А. Б. е подала до „ВиК“ ЕАД Бургас заявление за откриване на партида в същия имот, в резултат на което, считано от 20.02.2013г., е придобила качеството на потребител на доставените от „ВиК“ ЕАД Бургас с обекта на потребление услуги с абонатен номер ***, като в обекта е монтиран водомер № 0002886.

От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника О. А. Б. се установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода – водомера, като на 27.09.2019г. и на 16.07.2021г. е начислил количество вода, съответно 39 куб.м. за периода от 29.09.2017г. до 27.09.2019г. и 20 куб.м. за периода от 28.09.2019г. до 16.07.2021г.

С фактура № 0039262910 / 28.10.2019г. ищецът е начислил на ответника О. А. Б. следните суми: сумата в размер на 10,65 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 29.09.2017г. до 31.12.2017г., сумата в размер на 45,48 лева без ДДС – за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., и сумата в размер на 34,93 лева без ДДС – за периода от 01.01.2019г. до 27.09.2019г., или общо сума по фактурата в размер на 109,27 лева с включен ДДС, с неплатен остатък по нея, съгласно признанието на ищеца, в размер на 84,15 лева.

С фактура № 0042180417 / 26.07.2021г. ищецът е начислил на ответника О. А. Б. следните суми: сумата в размер на 7,49 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 28.09.2019г. до 31.12.2019г., сумата в размер на 28,27 лева без ДДС – за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., и сумата в размер на 13,81 лева без ДДС – за периода от 01.01.2021г. до 16.07.2021г., или общо сума по фактурата в размер на 59,48 лева с включен ДДС.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, както и че през процесния период всеки от двамата ответници е имал качеството на потребител по смисъла на общите условия. В тежест на ответниците е да установят възникването на правопогасяващи или правоизключващи факти.

Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството-ищец. Съгласно разпоредбата на § 1, т.2, б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на 3 водоснабдителни услуги са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услуги са: 1.

Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.

Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. Собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител по смисъла на наредбата е носител на вещно право върху имота.

КатЕ.ично се установи, че „В. и К.“ ЕАД Бургас и О. А. Б. са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. През процесния период тези лица са били в облигационна връзка.

Ответникът Е. А. Б. също по силата на закона има качеството на потребител на В и К услуги в обекта на потребление за същия имот. Ищецът обаче е открил партида само на съсобственика О. А. Б., единствено на нея е начислявал количество потребени услуги и единствено тя е посочена като задължено лице за сумите, за които водният оператор издава фактури като стойност на начисленото количество В и К услуги. Така „ВиК“ ЕАД Бургас не е изпълнил задълженията си по чл.59, ал.5, изр. 2-о и по чл.60 от Общите условия да открие партиди на всички потребители за разпределение на отделните количества пропорционално на дела им от правото на собственост, а като следствие от това не е издавал отделни фактури за всеки от потребителите, между които и Е. А. Б., в които фактури последният да бъде изрично посочен като задължено лице за съответната част от сумата пропорционално на квотите им от правото на собственост, по който начин той не е третиран като абонат, не му се осигурява право да прави писмени възражения срещу определената дължима сума за ползваните В и К услуги, да получава уведомления, предизвестия и съобщения срещу подпис, и други. Независимо от обстоятелството, че Е. А. Б. не фигурира като потребител в съответното досие, съхранявано при оператора, не са му вменени задължения за плащане на парични суми, не е могъл да се ползва и от правата си по чл.4, чл.34 и чл.67, вр. чл.39 от Общите условия, съдилищата все още приемат за достатъчно, че всеки съсобственик има качеството на „потребител“ по силата на закона и всеки от тях е длъжен да заплаща припадащата му се част от отчетеното като потребено количество услуги, като е обвързан във връзка с това от същите Общи условия, касаещи задължението за плащане, а независимо, че водният оператор не третира всички тях като потребители, заявяването на един от тях като потребител, наличието или липсата на споразумение между съсобствениците, касае вътрешните отношения между тях (Решение № 497 от 05.04.2023г. по в.гр.д.№ 265/2023г. и Решение № 586 от 11.05.2023г. по в.гр.д.№ 509/2023г. по описа на 4

Окръжен съд – Бургас).

По повод възражението на особения представител на ответниците за погасяване на паричното задължение по двете фактури, съдът съобрази следното:

В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „В. и К.“ ЕАД – Бургас е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време.