Решение № 4996 от 08.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4996 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена. Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330116674 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Дженерали Застраховане” АД, срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр 410 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2016,52 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Автогрижа” във връзка с щета № **г. за настъпило застрахователно събитие на 12.02.2021 г., при което в гр.

**, ул. „**“, върху МПС лек автомобил марка и модел **, с рег. № **, собственост на М. И.А., е паднало дърво, както и сумата в размер на 68,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.04.2021 г. – 30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7632/04.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13933/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът поддържа, че с полица № ** г. е сключил договор за автомобилна застраховка „Автогрижа“ по отношение на МПС лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, със срок на действие 16.07.2020 г. – 15.07.2021 г., при уговорено покритие пълно каско на рисковете. Посочва се, че на 12.02.2021 г. в гр. **, на ул. ** върху посоченото МПС е падало дърво, вследствие на което върху автомобила са нанесени материални вреди. С оглед настъпилите вреди, на 12.02.2021 г. при ищеца била заведена щета № ** г., като причинените вреди били описани от експерти на дружеството. От последното било определено обезщетение в размер на 2001,52 лева, която сума била изплатена на оторизирания сервиз, в който били поправени вредите, на 08.03.2021 г. по банков път. На 14.04.2021 г. била изпратена 1 покана до ответника за заплащане на сумата в размер на 2016,52 лева, от която 2001,52 лева – изплатено застрахователно обезщетение, и 15 лева – ликвидационни разходи. Предвид липсата на заплащане на посочената сума, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д.

13933/2021 г. на Районен съд Пловдив. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от ответника.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер.

Възразява се, че не се установява фактическия състав на разпоредбата на чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД. Оспорва се наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, както и механизма и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Навеждат се доводи, че с писмо от 05.01.2023 г. на кмета на район „**“, ответникът бил уведомен, че липсвали данни за сигнали или заявления за оформяне, окастряне и отсичане на декоративната дървесна растителност. При условията на евентуалност, се възразява, че се касае за настъпило случайно събитие поради влошените метеорологични условия. Посочва се, че от приложените към исковата молба писмени доказателства, не се установява настъпване на посочен инцидент, както и размерът на причинените вреди. Изрично се възразява за наличие на съпричиняване от страна на водача на процесното МПС, доколкото същият е реализирал поведение по паркиране, като не е спазил ЗДвП и не е съобразил метеоролохичната обстановка.

С оглед изложеното, се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени разноски в производството.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 410, ал.

1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане по повод имуществено застраховане на вещ – МПС лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **; противоправно бездействие от страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на озеленените площи на територията на Община Пловдив; настъпване на процесния инцидент при твърдения в исковата молба механизъм; реално претърпяване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер и причинна връзка между деянието и вредите, и че твърдяната в исковата молба сума за обезвреда е изплатена на застрахованото лице.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „Дженерали Застраховане“ АД и собственика на МПС лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № ** за застраховка „Автогрижа”, обективирана в полица № ** г., с период на застрахователно покритие от 16.07.2020 г. до 15.07.2021 г. /л. 6/. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (12.02.202 1 г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От заключението на приетата по делото САТЕ /л. 11 8 – л. 129/, се 2 установява, че най-вероятният механизъм от техническа гледна точка за настъпване на вредите по автомобила са причинени при удар и/или притискане от твърд тъп предмет с приложена сила отгоре на долу. Увредите добре отговарят и е напълно възможно да са следствие на падане на част от дърво при директен механизъм на приложена сила. При извършен оглед на ул. „**“ в гр. **се установи, че на тротоарната площ до имот с номера 3 и 5 има следи от отрязано дърво, а на тротоарната площ до имот с номер 11 има следи от орязване на клони на дърво. При извършена справка в програмен продукт Google Earth Pro се установи, че към септември 2022 до до имот с номера 3 и 5 има следи от отрязано дърво, а на тротоарната площ до имот с номер ** има следи от орязване на клони на дърво. С оглед изложеното вещото лице е достигнало до следния извод за най-вероятен механизъм за настъпване на претендираните увреди – на 12.02.2021 г. върху паркирания лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, собственост на М. И. М., на ул.

„**“ в гр. **пада част от дърво, следствие на което са нанесени щети по автомобила. От техническа гледна точка увредите по лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, установени от ищеца, добре съответстват да са настъпили при описания в исковата молба и искане за оценка на вреди механизъм – падане на клони от дърво върху автомобил. Открива се пълно припокриване на увредените зони и детайли с описаните в искане за оценка на вреди по застраховка каска и калкулация на претенция. С оглед изложеното, вещото лице е посочило, че при осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, и установена при огледа, са технически възможни. Поради тази причина е достигнато до извод за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца части. Общата среднопазарна стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП възлиза на сумата в размер на 3776,80 лева с ДДС. Ликвидационните разходи към първата половина на 2021 г. варират между 10 и 30 лева за щета.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Механизмът на настъпване на увредите на процесния автомобил се установява и от разпитания по делото свидетел – А. А.. Същият си спомня, че през месец февруари 2021 г. управлявал лек автомобил марка и модел „**“, с рег. №**, когато посетил **си в гр. **, близо до **. На сутринта братовчеда на свидетеля го събудил и му съобщил, че е паднало дърво върху автомобилите, които и двамата управляват. Двамата слезли при автомобилите и се обадили на тел. 112. На място пристигнали служители на пожарна безопасност, които премахнали дървото от колите и от пътя и изрязали цялото дърво. Свидетелят се обадил на ищцовото дружество, доколкото управляваният от него автомобил имал сключена застраховка „Каско“ при същото. По съвет на представител на дружеството, свидетелят повикал пътна помощ, която откарала автомобила до оторизиран сервиз в гр. **. Свидетелят възприел увреждания на следните части на автомобила: ляв калник, ляво огледало, ляв прозорец, шофьорска врата, горна лява греда и рол-барът. След като автомобилът бил закаран до сервиза, свидетелят го получил след седмица – две, като ремонтът бил заплатен от застрахователя. Свидетелят си спомня, че предният ден, преди да установи падналото дърво, метеорологичните условия били лоши, като духал силен вятър.

Съдът дава вяра на изложеното от свидетелят, доколкото неговите 3 впечатления са преки и непосредствени.

Заплащането на застрахователното обезщетение се изяснява и от приложеното към исковата молба платежно нареждане от 08.03.2021 г. /л. 15 гръб/, като същото не се оспорва от ответника, в която насока са изявленията на процесуалния представител на същия в открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2023 г. /л. 87 гръб/.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

За ангажиране на отговорността на ответната община следва да се установи, че е налице противоправно бездействие от нейни служители на установено от закон или подзаконов нормативен акт задължение за активно поведение. Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и следващите от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе мерки за състоянието на последната да не застрашава живота и здравето на гражданите.

Безспорно е, че ул. „**“ в гр. ** е на територията на Община Пловдив, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС собственост на общината са и насажденията върху улицата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зЕ.та система на Община Пловдив, общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зЕ.та система за терените общинска собственост. В тази насока не се споделя възражението на ответника, че липсва административен адрес: гр. **, ул. **.

Според настоящия съдебен състав за съставомерност на реализирания деликт като време, начин и място на извършване е достатъчно да се индивидуализира населеното място, в което е настъпило събитието. Обстоятелството, че не се касае за номер **, а за друг номер, но на същата улица, не може да изключи отговорността на ответника. Мястото на деянието е съобщено на ищеца от трети лица, без лично същият да е присъставал на инцидента, поради което житейски оправдано е да не може да се индивидуализира точният адрес.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2060dd2-049c-4cd7-8e11-37ad0615a17e