Акт от 26.09.2019, Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74 том 1 стр. 76

Гр. Кула, 26.09.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд Кула, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Петър Живков със секретаря

Нели Йончева и с участието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско дело № 161 от 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от СТАВЕН АД с ЕИК: ********* гр.Сливен ул. Добри Чинтулов № 16, представлявано от Стайко Иванов Стайков – управител, против Н.З.М. с ЕГН: **********,*** за установяване, че ответника дължи на ищеца сумата 544.80 лева наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г по договор за наем на земеделска земя №180 от 25.07.2016 г. с 42.62 лева мораторна лихва от 01.09.2017 г до 18.03.2019 г с 15.04 лева мораторна лихва от 01.09.2018г до 18.03.2019 г., както и разноските по заповедното производство от 25.00 лева такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Иска се присъждане на разноските по делото от 25.00 лева такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който признава исковете.

Ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно чл.237 ал.1 от ГПК когато ответника признае иска съдът се произнася съобразно признанието на иска, като според ал.2 от тази разпоредба в мотивите на решението се излага, че то се основава само на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, тъй като е налице такова признание, което се подкрепя от събраните по делото доказателства, и от друга страна няма пречки за това, с оглед забраната за постановяване на решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона и морала или е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноските за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.З.М. с ЕГН: **********,*** дължи на СТАВЕН АД с ЕИК: ********* гр.Сливен ул. Добри Чинтулов № 16, представлявано от Стайко Иванов Стайков - управител, сумата 544.80 лева наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г по договор за наем на земеделска земя №180 от 25.07.2016 г. с 42.62 лева мораторна лихва от 01.09.2017 г до 18.03.2019 г с 15.04 лева мораторна лихва от 01.09.2018г до 18.03.2019 г., както и разноските по заповедното производство от 25.00 лева такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.З.М. с ЕГН: **********,*** да заплати на СТАВЕН АД с ЕИК: ********* гр.Сливен ул. Добри Чинтулов № 16, представлявано от Стайко Иванов Стайков – управител, сумата от 25.00 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.

Председател: