Решение № 1584 от 21.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430101478 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Г. М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Д.

М. от АК-Пловдив, против „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„***“ №*** представлявано от Л.П.Д., с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г.

Твърди се, че по силата на чл. 3 от този договор, ищецът се е задължил да върне сума по кредита от 310,02 лева, при сума на получаване 300 лева, при срок на кредита 30 дни.

Твърди се, че съгласно чл. 7 от Договора, ищецът трябва да заплати неустойка от 34,98 лева.

Твърди се, че ищецът е заплатила сочената неустойка от 34,98 лева.

Ищецът счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., съгласно която трябва да заплати 1 неустойка в размер на 34,98 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. Излага подробни съображения, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение посочва, че клаузата за неустойка в чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 34,98 лева е в размер почти равен на половината от сумата на отпуснатия кредит. Сочи, че по този начин се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, който е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Сочи, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Излага доводи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Счита, че клаузата на чл.7 от Договор за паричен заем, според които се дължи неустойка в размер на 34,98 лева при неосигуряване на договореното в чл. 6 от договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Посочва, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Излага доводи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Посочва, че според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради 2 накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че по посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Излага съображения, че с процесната клауза на чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Позовава се на т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Сочи, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Счита, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Посочва, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Наред с това счита, че клаузата на чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Излага доводи, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Позовава се на самия Договор за потребителски кредит, на клаузата на чл.8 от същия, и сочи, че тя е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

На следващо място сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Излага съображения, че с предвиждането на такива разходи, посочени в чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Посочва, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Счита, че е налице 3 заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката по чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Излага съображения, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита, че поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата предвидена в чл.7 от Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 34,98 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Отправено е искане ответникът „ЕС ДЖИ ФИНАНС" ООД да бъде осъден да заплати на ищеца М. М. сумата в размер на 34,98 лева, представляваща недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем № *** от 21.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв. Д. Т., в който са изложени доводи, че претенцията е неоснователна и недоказана.

Излагат се доводи, че на 21.10.2022г. между „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД, в качеството си на заемодател, и М. Г. М., в качеството си на заемател, е сключен Договор за паричен заем №***. Сочи се, че сключването на договора 4 между страните е извършено по инициатива на заемателя- М. Г. М., като същата е попълнила искане, в което е посочила доброволно свои данни относно самоличност, адрес, лична карта, месторабота и др.

Сочи се, че по силата на договора заемодателят ,,ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД е предоставил на М. Г. М. парична сума в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща главница и чиста стойност на кредита, който факт не се оспорва от ищцата.

Твърди се, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума на заемателя представлява изпълнение на задължението на заемодателя ,,ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД. Посочва се, че за заемателя М. М., от друга страна, се създава задължение да върне на кредитора сумата, съгласно договореното между страните в размер и на падеж, подробно посочени в Погасителния план, неразделна част от договора.

Ответникът сочи, че ищецът е поела задължение за обезпечение и не го е спазила. Твърди се, че длъжникът е този, който е поискал да сключи договор за паричен заем при тези условия и в последствие е сключил такъв. Поддържа се становище, че условията на договора биха били различни, ако заемателят не бе поискал да го сключи при предоставяне на обезпечение, поради което и клаузата за обезпечение и нейният ефект е целян именно от ищцата.

Ответникът излага доводи, че чл. 9 ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща двете страни сами да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Сочи, че за да има накърняване на добрите нрави, следва не просто да има нееквивалентност, а такова явно несъответствие, което на практика да сведе престацията до нулева. Посочва, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.

Подчертава, че неустойката е обезщетение за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение. Посочва, че неустойката се начислява и дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение, следователно ако длъжникът осигури надлежно обезпечение, неустойката не се начислява.

Твърди, че длъжникът е бил информиран относно евентуалното 5 начисляване на тази неустойка още при предоставяне на СЕФ, както и в последствие при изготвяне на самия договор.

Излага доводи, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансовата надеждност на всеки заемател. Счита, че неустойката и нейният размер са съразмерни с оглед обезпечителната и обезщетителната функция, която неустойката има. Излага аргументи, че заемодателят е предоставил високо рисков паричен заем на потребителя: бързо одобрение, без директен дебит от трудовото възнаграждение и/или банкова сметка, за разлика от предоставяне на паричен заем от банка. Твърди, че неустойката е предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия- именно да обезщети липсата на поръчител или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения, респ. липсата на възможност кредиторът, при неизпълнение, да поиска вземанията си от тях.

Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, за което се е съгласил. Твърди, че упражнявайки такъв натиск върху длъжника, неустойката проявява своята стимулираща функция, изрязваща се в полагане на максимални усилия от страна на кредитополучателя за точно изпълнение на задължението. Сочи, че за да се твърди излизане от присъщите й функции, неустойката следва да не изпълнява не само обезпечителната и обезщетителната си функция, но и санкционната такава.