Решение № 1706 от 07.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Плевен, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20254430103084 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. К. В., ЕГН ***, с адрес: гр. Плевен, ул. „***“, бл. *** вх. *** ет. *** ап. ***, чрез *** Н. В. Р. - БАК, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** против „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. ***, ж.к ***, ул. „***“ № ***, чрез ***, в която се твърди следното : ищцата е страна по Договор за заем № *** от 14.10.2024г., подписан с АКСЕС ФАЙНАНС” АД. Съгласно подписания между страните договор ищцата е получила в заем от ответника сума в размер на 2200лв (две хиляди и двеста лева) при следните параметри: вид на ползвания паричен заем: потребителски кредит; размер на месечната погасителна вноска- 237.14лв.; срок на заема в месеци: 12; брои вноски. 12, фиксиран годишен лихвен процент: 50.40%; годишен процент на разходите: 64.96%; обща сума дължима от заемателя 2845.68лв.

Съгласно чл.3 от Договора за кредит, заемателят се задължава да осигури в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора поръчител (отговарящ на заложени в договора критерии) или банкова гаранция в полза на Кредитора, или одобрено от заемодателя дружество- гарант което предоставя гаранционни сделки. Още същият ден, между кредитополучателя и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК *** с сключен договор за предоставяне на гаранция № ***/14.10.2024г. по силата на който дружествотогарант се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ, съгласно сключеният между ищеца и ответника договор за заем, покрИ.ща предоставената главница, размер на 2200лв., задължението за плащане на възнаградителна лихва и задължението за плащане на законна 1 лихва, в случаи на забава. За на поемане на това задължение, потребителят се е задължил да плати на ГАРАНТА сумата от 1161.11лв. (чл. 2 ал. 1 от договора за франция) платима разсрочено на вноски, всяка от които по 96.76лв.

Съгласно чл.3 ал.2 от договора за гаранция, потребителят плаща възнаграждението по начините уговорени н договора за паричен заем ( т.е по сметка на ответника )

Така сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен поради следното:

При сключване на договора за паричен заем е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит с необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т.2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието "обща сума, дължима от потребителя" същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая като обща дължима сума в договора за паричен заем е посочена сумата от 2845.68лв., но в същата не е включено допълнителното плащане, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем. С това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които са свързани с договора за паричен заем и са били предварително известни на заемодателя, най-малкото защото вноските са включени в погасителния план по договора за паричен заем. Поради това стойността на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК тъй като не отразява реалната стойност на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такИ., а са по-ниски, 2 представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора В този смисъл клаузата за размера на ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Несъмнено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен в изпълнение на чл. 3 от процесния договор, не е включено като разход в ГПР, което обаче е задължително изискване за действителността на потребителския кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест на кредитополучателя-длъжник да осигури обезпечение на задължението чрез поръчителство при поставени специфични и трудноизпълними условия относно размера на дохода на поръчителите и кратък срок за предоставяне на обезпечението; чрез банкова гаранция при условия несъответно тежки спрямо обезпечаваното задължение или чрез задължаването на потребителя да сключи договор с дружество - гарант, одобрено от заемодателя.

В случая за обезпечение задължението на длъжника, последният е сключил договор с "Файненшъл България" ЕООД. От съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, може да се направи извод, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил под формата на възнаграждение по договор за поръчителство. В подкрепа на подобен извод е и обстоятелството, че още към момента на сключване на договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението по същия е разсрочено и падежните дати съвпадат с посочените в процесния договор за кредит. Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за потребителя са на практика трудноизпълними за него, предвид специфичните завишени изисквания както към банковата гаранция, с оглед нейния размер и срок на действие, така и към дохода на поръчителите и останалите условията, на които трябва да отговарят, а също изключително краткия срок за предоставяне на обезпечението, като липсва каквато и да е причина за подобни изисквания, с оглед целта на обезпечението и размера на кредита. По този начин доколкото потребителя не може да сключи договора без да представи обезпечение по чл. 3 и първите две възможности по чл. 3.1 и 3.2 са трудноизпълними, за него остава единствената възможност да сключи договор с одобрено от кредитора дружество-гарант. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, като набави за себе си допълнително възнаграждение под формата на възнаграждение по акцесорен договор за предоставяне на гаранция, освен вече договорената лихва. Същевременно, кредиторът не включва това възнаграждение по договора за гаранция, което е разход по кредита, към ГПР, като по този начин се заобикаля нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

3

ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем N2 *** от 14.10.2024-г., подписан с ответното дружество „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, пк. ***, ж.к ***, ул. „***“ № ***, чрез *** е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез процесуалния представител И.Н.. Искът се оспорва. Навадени са и доводи досежно недопустимост на исковата претенция, но същите са несъстоятелни.

В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Постъпило е писмено становище от пълномощника на ищцата, ведно със списък на разноските.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че на 14.10.2024год. между страните е сключен договор за кредит № ***, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството на заемател, сумата от 2200лв., с посочен ГПР – 64,96%. Не е спорно, че на същата дата между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София и ищцата е сключен договор за предоставяне на гаранция, с бенефициер по гаранцията – дружеството ответник. Размерът на гаранцията е 1161,11лв.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:

Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 64,96%. Посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 4 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. От приетото заключение на ВЛ В.В. /л.40 и сл. от делото/ се установява, че при включване на възнаграждението за гаранция, размерът на ГПР е 231,50 %. От заключението се установява, че размерът на кредита е усвоен еднократно – 2200лв., възнаграждението за гаранция е 1161,12лв., а общата дължима сума по кредита, вкл. и договорна лихва, е 4006,80лв.