Решение № 18651 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18651 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ив. Шумков при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Гражданско дело № 20261110108886 по описа за 2026 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.

Ищцата М. Т. И. е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода“ АД, че ищцата не дължи сумата от 693 евро, представляващи претендирани от ответника вземания по старо салдо - стар отчет на водомер № които вземания са обективирани във Фактура № **********/17.02.2026 г., в раздел „Период на отчитане и таксувана консумация”, подраздел „Стари данни“, касаещи потребление в недвижим имот, представляващ Апартамент С12 с идентификатор намиращ се на първия етаж във вход С на сградата RuHouse с идентификатор находяща се в поземлен имот с идентификатор

Ищцата твърди, че е собственик на горепосочения недвижим имот. За отчитане на изразходваната в недвижимия имот вода твърди, че е открита индивидуална партида на нейно име с клиентски № 1005437325 и договорната сметка при ответника № Водомерът за отчитане на изразходваното количество вода в Апартамент С41 е с № Сочи, че с Фактура № **********/17.02.2026 г. насрещната страна претендира от ищцата заплащането на 29,54 €, начислени за периода от 11.02.2026 г. - 10.02.2026 г., за която сума същата не оспорва като дължима. Оспорва обаче дължимостта на посочените във фактурата парични суми по старо салдо в размер на 639 €. Счита, че от представените от ответника данни не се установявало по какъвто и да е било начин въз основа на какво потребление е формирана претендираната сума по старо салдо, респективно как е формирана тя.

Ето защо оспорва дължимостта им поради липса на реалното им потребление. В условията на евентуалност оспорва дължимостта им поради изтекъл давностен срок. Претендира разноски.

1

В срочно постъпил отговор ответникът не оспорва, че за задълженията за периода 16.06.2021 г. - 16.05.2023 г., е изтекла предвидената за този вид задължения – периодични, тригодишна погасителна давност. Във връзка с това моли по отношение на тази част от иска да бъде постановено решение при условията на чл.

237 от ГПК и на основание чл.78, ал.2 от ГПК съдът да възложите разноските за водене на делото за посочената част върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на същото.

По отношение на задълженията за периода 16.05.2023 г. - 10.02.2026 г., ответникът оспорва иска - както по основание, така и по размер. Признава факта, че ищцата е титуляр на откритата партида за процесния имот. Счита, че за този период е неоснователно направеното от ищцата възражение за настъпила погасителна давност. Излага подробни съображения относно института на погасителната давност. Моли искът в тази му част да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание от 01.10.2026 г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 341,76 евро и за периода от 16.06.2021 г. до 16.05.2023 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 124 ГПК:

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.

С приетия доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че между тях е налице облигационно правоотношение в процесния период и за процесния имот, както и че за периода от 16.06.2021 г. до 16.05.2023 г. същите са погасени поради изтекъл давностен срок.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

От приетото по делото заключение по изготвена съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че в процесния период ответното дружество е доставяло до процесния имот ВиК услуги, като консумираната вода за периода 16.05.2023 г. до 10.02.2026 г., вкл. и дяловото разпределение съгл. чл. 30 от Наредба № 4., е 358,79 м3, от които 309,0 м3 – по показания на индивидуалния водомери, а 49,79 м3 е дял от общото разпределение на етажната собственост. Отразено е, че няма данни за извършвани погасявания по посочената в исковата молба сума в размер на 639.00 евро и тя не може да се счита за платена. Няма разминавания между начислени и реално фактурирани количества съобразно проверените от експерта справки.

2

Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.

Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД.

От приетото по делото заключение на СТЕ и ССчЕ се установява, че претендираните от ответника суми са коректно фактурирани и са за реално доставени ВиК услуги. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника са доставяни ВиК услуги съобразно уговореното, като доставените количества са измервани коректно. Ето защо предявеният главен иск за недължимост поради липса на реално предоставени услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявения евентуален иск за погасяване на задължението от 341,76 евро за периода от 16.06.2021 г. до 16.05.2023 г. поради изтекъл давностен срок, съдът намира следното: От счетоводната част на приетото по делото експертно заключение се установява, че за периода до 16.05.2023 г. претендираната от ответника сума е в размер на 360,56 евро, от която: 84,59 евро старо салдо и 275,97 евро главница за периода. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а 3 размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 02.04.2026 г. – арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.04.2023 г., са погасени по давност.

От експертното заключение се установи, че непогасеният размер на задюлжението за главница и старо салдо до 18.04.2022 г. /отразени задължения в таблица В/ е в размер на 360,56 евро. Следващото задължение е отразено за периода от 16.05.2023 г. до 10.02.2026 г., което не е предмет на настоящия иск с оглед допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК.

Налага се извод, че задължението на ищцата за периода от 16.06.2021 г. 16.05.2023 г. е погасено поради изтекъл давностен срок. В тази част е налице и признание на предявения иск от ответника. Искът следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете страни, но ответникът не е представил доказателства за сторени такива.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 227,60 евро, представляваща разноски в производството за държавна такса и адв. възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска, като се вземе предвид частта, за която искът е бил първоначално предявен и е допуснато изменение чрез неговото намаляване. Следва да се посочи, че направеното от ответника бланкетно възражение за прекомерност на пратендираното адв. възнаграждение от ищеца не следва да бъде уважено, доколкото не е спазено изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК за излагане на мотивирано възражение за прекомерност. Ведно от отговора на исковата молба, че същото е бланкетно.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 187,12 евро, представляваща разноски в производството за възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в първоначално определен минимален размер, пропорционално на частта, за която исковата претенция е била намалена, в който случай ответникът има право на разноски /в този смисъл напр.

Опр. № 3246/10.02.2026 г. по в. ч. гр. дело № 706/2026 г. по описа на СГС/.

Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. И., ЕГН ********** срещу „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.

1 ГПК за недължимост на сумата от 341,76 евро поради липса на реално предоставени ВиК услуги, представляваща претендирани от ответника вземания по старо салдо стар отчет на водомер № , които вземания са обективирани във Фактура № **********/17.02.2026 г., в раздел „Период на отчитане и таксувана консумация”, подраздел „Стари данни“, касаещи потребление в недвижим имот, представляващ Апартамент С, намиращ се на първия етаж във вход С на сградата RuHouse с идентификатор, находяща се в поземлен имот с идентификатор 4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Т. И., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 поради погасяване по давност на сумата от 341,76 евро, представляваща стойност на ВиК услуги за периода от 16.06.2021 г. до 16.05.2023 г., касаещи потребление в недвижим имот, представляващ Апартамент намиращ се на първия етаж във вход С на сградата RuHouse с идентификатор

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 да заплати на М. Т. И., ЕГН ********** сумата от 227,60 евро разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Т. И., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 сумата от 187,12 евро разноски в производството.