Решение № 223 от 12.10.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 326/2023
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Други актове по делото
- Протокол № 322 от 11.10.2023 · Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 63 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл.137, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл.183, ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. И. като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500326 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №531/22.06.2023г. по гр.д.
№2607/2022г. на С.ски районен съд, с което е ДОПУСНАТА съдебна ДЕЛБА между „Чочовен лайнс” ООД, с. Г.Ч. и Д. И. Д. по отношение на следната сграда с идентификатор №*** със застроена площ по кадастрална карта 601 кв.м., със застроена площ по експертиза 450 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 2030 кв.м., при квоти на правото на собственост по ½ ид.ч. за всяка от страните. С Решението е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. И. Д. иск за допускане на съдебна делба между страните по отношение на навес с площ от 216 кв.м., използван за паркиране на камиони, навес с площ 90 кв.м., използван за паркиране на леки автомобили и барбекю с навес с площ 10 кв.м., като и трите са построени в ПИ с идентификатор №***. Д. Д. е осъден да заплати 75лв. държавна такса върху отхвърлените искове за делба.
Решението е обжалвано от съделителя Д. И. Д. чрез пълномощника адв. Д. П. в отхвърлителната част.
В жалбата си, въззивникът Д. И. Д. чрез пълномощника адв. П. посочва, че 1 първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Счита, че в случая, съгласно мотивите на ВКС в ТР №5/18.05.2017г. по тълк.д.
№5/2015г. на ОСГК и на основание чл.92 от ЗС, процесните сгради към момента на построяването им 2016г. са придобити по силата на приращението от двамата съсобственици на имота в съсобственост ½ ид.ч. Вещото лице е посочило дата на построяване на навеса – 18.07.2017г., а споразумението за разпределение на ползването било от 23.05.2018г. Споразумението било относимо само за подобрения в ползваните части, но не и за изграждане на строеж, за какъвто е необходимо учредяване на разрешение за строеж, а не просто съгласие. Поради това счита, че процесните сгради, като построени преди споразумението са станали съсобствени по силата на приращението. Тъй като не било предвидено премахване на незаконните строежи, то счита същите за допустими до делба. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част и да допусне съдебна делба по отношение на процесните два навеса и барбекю. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - „Чочовен лайнс” ООД, с. Г.Ч. чрез адв. Г. Д..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Чочовен лайнс” ООД, чрез пълномощника адв. Г. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Счита, че съдът правилно е тълкувал споразумението за разпределение на ползването и правото всеки да ползва своята част от имота и сградите, както намери за добре, да променя, построява, надстроява. Поради това процесните имоти не били придобити по силата на приращението. Счита, че от отговорите на въззивника на нотариалните покани и от решението по гр.д. №8281/2021 на СлРС, се установявало, че навесите и барбекюто не са изградени 2016г. и са собственост на дружеството. Волята на страните относно тези сгради било обективирано в споразумението между тях от 23.05.2018г. Поради това, моли съда да потвърди решението в обжалваните части.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В с.з. въззивникът Д. И. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Изрично заявява, че не претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната 2 страна.
В с.з. въззиваемото дружество „Чочовен лайнс” ООД, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Г. Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда са потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната отхвърлителна част.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата правна квалификация на предявения иск, респ. на направените с отговора на исковата молба възражения. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
С.ският районен съд е сезиран с предявен от „Чочовен лайнс” ООД против Д. И.
Д . иск за делба на съсобствен недвижим имот – сграда с идентификатор №***, със застроена площ по кадастрална карта 601 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 2030 кв.м., находящ се в с.
Гавраилово, общ. С., респ. на съществуващата част от сградата, с правно основание чл.34 от ЗС, като производството се намира във фазата по допускане на делбата.
С отговора на исковата молба ответника Д. И. Д. е направил искане за допускане до делба на още две сгради, построени в поземления имот с идентификатор №***, съсобствени между страните: навес с площ от 216 кв.м., използван за 3 паркиране на камиони, навес с площ 90 кв.м., използван за паркиране на леки автомобили и барбекю с навес с площ 10 кв.м.
С решението си, първоинстанционният съд е допуснал до делба само сграда с идентификатор №***, с действителна площ от 450 кв.м., като е отхвърлил иска за делба по отношение на двата навеса и барбекюто.
В частта относно допуснатата до делба сграда и квотите от правото на собственост по отношение на нея, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е отхвърлителната част на решението.
Въззивният състав намира въззивната жалба за частично основателна.
По делото е безспорно установено, че недвижимия имот, в който са построени процесните навеси и барбекю - ПИ с идентификатор №*** е придобит от страните по деривативен способ - с договор за покупко-продажба от 28.11.2016г., под формата на нотариален акт, като всяка страна е придобила по ½ ид.ч. от имота. По силата на Решение №260026/18.03.2022г. по гр.д. №8281/2021г. на СлРС, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, влязло в сила на 21.11.2022г., дружеството „Чочовен лайнс” ООД е придобило правото на собственост върху целия ПИ с идентификатор №***.
Следователно, в периода 28.11.2016г. – 21.11.2022г. имота е бил съсобствен между страните.
По отношение на процесните два навеса и барбекю по делото няма данни кога точно са построени в имота, но според заключението на СТЕ, кредитирано от съда и неоспорено от страните, се установява, че това е станало след датата на предварителния договор от 18.07.2017г., в който процесните сгради не фигурират.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че същите са построени през 2016г., тъй като по делото няма ангажирани никакви доказателства, подкрепящи това му твърдение.
На следващо място следва да се отбележи, че статута на процесните три сгради е различен. Процесните навеси, построени в източната част на ПИ с идентификатор №***, ненанесени на кадастралната карта, подробно описани от вещото лице в заключението на СТЕ, с оглед действителния начин на изграждане и състояние представляват „строежи“ по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и се категоризират в „шеста категория“, съгл. чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Посоченото от ответника като барбекю с площ от 10 кв.м., построено в югоизточната част на имота, на южната имотна граница, всъщност представлява подобрение /арг. заключението на СТЕ /, описано от вещото лице като беседка с площ от 10 кв.м., стоманена конструкция, с покрив от поцинкована ламарина, без оградни 4 стени, настилка с плочи, маса с две пейки.
По отношение на двата навеса, представляващи строежи, шеста категория, следва да се посочи, че за изграждането на същите няма представени по делото строителни книжа. Издаването на такава не е установило и вещото лице. Следователно същите са изградени без строителни книжа и документи. Тъй като строителството на двата навеса безспорно е станало след 28.11.2016г. /закупуването на имота от страните/ и както по-горе прие съда – след 18.07.2017г. /предварителния договор за продажба на ид.ч., собственост на въззивника Д./. С оглед на това, разпоредбите на пар.16 от ПР на ЗУТ относно т.нар. търпими строежи, са неприложими. Така, макар и допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването им, същите не могат да се определят като „търпими“. Като построени без необходимите строителни книжа и документи, се явяват „незаконни“, така, както е приел и районния съд.
Следва да се посочи, че липсва и изискуемото по закон съгласие за изграждането на тези два строежа – процесните навеси, което също ги прави незаконни. Съгласно нормата на чл.183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
Данни и доказателства за такова съгласие за изграждане на двата навеса от страна на съсобственика в поземления имот - Д. И. Д., не се съдържат. Съгласието следва да се даде във формата на нотариален акт, а такова липсва. Споразумението за разпределение на ползването на имота е само с нотариална заверка на подписите на съсобствениците, а не в изискуемата форма на нотариален акт и не се отнася до конкретните строежи – процесните навеси, поради което не покрива законовото изискване. В тази насока съдът не споделя извода на първоинстанционния съд за надлежно дадено съгласие за изграждането им.
Поради липсата на надлежно дадено съгласие за изграждането им и липсата на всякакви надлежни строителни книжа, съдът не споделя извода на районния съд за доказаност на твърденията на ищцовото дружество – въззиваем, че то е единствен собственик на построените от него два навеса.
Въззивният състав приема, че в случая, при липсата на надлежен договор в нотариална форма, даващ съгласие за извършване на конкретния строеж на навесите, изграденото – двата навеса, стават обща собственост на всички съсобственици, по силата на разпоредбата на чл.92 от ЗС. Разпоредбата на чл.92 от ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключение е налице, когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките на разрешеното /чл. 63 от ЗС/.
Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b203abac-051a-4236-8dfa-55fd3654dd30