Решение № 121 от 30.06.2020, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Административно дело 275/2020
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 30.06.2020
- В сила
- 30.06.2020
- Състав
- ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА ХРИСТОВА ДЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.100, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.100, ал.2, т.1 и т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.100, ал.2, т.1 и т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.101, т.7 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.104, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.105, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.106 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.111 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.111, ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.111, ал.6, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.96, т.3 и т.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.96, т.3 и т.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ град Ловеч, 30.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, обявено в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ...................................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 275/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Административното дело е образувано по жалба на З.С.С. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч. Оспорва се Заповед №Л-625/05.06.2020г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта и се иска нейната отмяна. Отрича се извършването на нарушението, за което С. е наказан, твърди се и липса на достатъчно доказателства в тази връзка.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за заседанието, не изпраща представител.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се установява, че на 23.05.2020г. л.св. З.С.С. е обиждал и заплашвал постовия на смяна мл.инсп. И.Б. от застъпването му. Поводът за това държане е било обстоятелството, че надзирателят е изпълнил задълженията си да затвори прозорчетата на килиите на ХІ група, включително и прозорчето на килията, в която е бил настанен оспорващия. Постовият му направил неколкократно забележка, но С. продължил да се държи грубо и арогантно, да блъска по вратата на килията и да заплашва и обижда надзирателя, в т.ч. че ще настрои всички лишени от свобода да пишат жалби срещу него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от докладната записка за случилото се на мл.инсп. Б. и становището на ИСДВР на ІІІ и ХІ група, така и от снетите писмени обяснения и сигнали от двама лишени от свобода. Последните също потвърждават, че С. умишлено е обиждал и заплашвал надзирателя Б. на 23.05.2020г.
От С. е снето писмено обяснение на 04.06.2020г., в което последният отрича вината си, като твърди, че постовият винаги се е държал грубо с него и се е заяждал, а самият той е чукал по вратата и викал, защото го боляла глава и искал постовия да търси лекар.
За случая е изготвено становище от ИСДВР от 04.06.2020г., в което подробно са описани установените факти и извършеното от С. нарушение на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.1, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. Направено е предложение С. да бъде наказан с изолиране в наказателна килия за 7 денонощия на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, като е посочено, че л.св. има 3 наказания за 2019г. и е бил изслушан от ИСДВР на 03.06.2020г., но отрича вината си. Върху становището е поставена резолюция от 05.06.2020г. от НС СДВР „Съгласен съм!”.
След получаване на дисциплинарната преписка дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) се запознава с писмените обяснения и изслушва лично лишения от свобода на 05.06.2020г., за което прави отбелязване върху обяснението. На същата дата издава и оспорената в настоящото производство Заповед № Л-625/05.06.2020г., с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС налага на З.С. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. ДНО възприема в заповедта фактическата обстановка, изложена в докладната записка и становището и установена от обясненията на другите л.св., като приема, че с деянието си (викане и блъскане по вратата на килията и отправяне на закани и заплахи към постовия надзирател) С. е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4, чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. В заповедта изрично е отбелязано, че преди налагане на наказанието л.св. е изслушан на 05.06.2020г.
По искане на жалбоподателя са изслушани двама свидетели.
Свидетелят С. излага, че на въпросния ден З.С. е чукал и блъскал по вратата и викал около половин час, тъй като искал да отиде на лекар. Дежурният надзирател дошъл и се скарали със З.. Свидетелят твърди, че този надзирател се е отнесъл грубо, но същото отношение е имал и жалбоподателя, който се нарязал, за да го изведат на лекар. Свидетелят Л. излага, че е чул оспорващия да чука по вратата, защото е искал лекар, чул е и обиди между него и надзирателя. Съдът кредитира отчасти показанията им само досежно държанието на оспорващия, тъй като те съответстват както на обясненията, снети от присъствали на инцидента други лишени от свобода, така и на докладната записка на надзирателя. От друга страна от показанията на втория свидетел е видно, че той има конфликт с надзирателя, което сочи на заинтересованост от изхода на спора и показанията му не могат да бъдат кредитирани безрезервно.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на оспорения акт, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, мотивирана е и съдържа всички задължителни по закон реквизити, включително фактически и правни основания. Издадена е от компетентното за това съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС длъжностно лице, в границите на неговата териториална и материална компетентност. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването й.
Съдът не установи съществени нарушения на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание.
От жалбоподателя са взети писмени обяснения. Писмени обяснения са взети и от други лица, имащи отношение по случая. Изготвени са докладна записка и становище от НС СДВР. В този смисъл административният орган, преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил проверка на събраните доказателства и е преценил характера и тежестта на нарушението. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя, което последният потвърждава и в жалбата си.
Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон.
На З.С. е наложено дисциплинарно наказание затова, че е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, с което е изпълнил състава на чл.100, ал.1, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. В чл.100, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирана дефиниция за дисциплинарно нарушение – това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В случая е налице именно нарушаване на вътрешния ред и обидно отношение към служител.
Съгласно чл.100, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неспазване на реда и дисциплината в помещенията и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.
Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за безспорно доказано, че на 23.05.2020г. оспорващият е удрял по вратата на килията си и е отправял закани и обиди към постовия надзирател. С. с посочените по-горе действия е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, забраняващи неспазване на реда и дисциплината в помещенията и обидното отношение към служители, поради което деянието му съставлява дисциплинарно нарушение по чл.96, т.3 и т.4, във вр. с чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. Безспорно доказателствата установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, като наложеното наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. Съобразено е и становището на ИСДВР, че това не е първо нарушение на С. и с поведението си той дава лош пример към останалите лица от групата.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона при изпълнението на наказанията да се осъществява контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото (чл.2, т.1 от ЗИНЗС). Този контрол включва и налагането на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода нарушения на разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за тях правила и забраняващи обидното отношение към служители или други лишени от свобода в местата за изтърпяване на наказанията.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което заповедта на Началника на Затвора Ловеч следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.6, т.1 във вр. с чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Потвърждава Заповед № Л-625/05.06.2020г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на З.С.С. с ЕГН **********, в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, ХІ група, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.111, ал.5 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: