Решение № 35 от 21.02.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. П., 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101099 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът В. Р. Д. , с адрес в гр. С., ул. „Л. К.“ № 24, ет. 1, ап. 3, ЕГН **********, твърди, че между него, действащ в качеството му на заемодател, и ответницата, като заемополучател, е бил сключен писмен договор за заем от 10.11.2020 г. Заявява, че по силата на тази сделка е предоставил на заемополучателя сумата от 6 000 лв. – в заем, която сума е трябвало да бъде върната на 16.11.2020 г. Поддържа, че въпреки настъпването на този краен падеж на договора, ответницата не е погасила задължението си. Изтъква, че поради забавата, допусната в изплащането на главното вземане, се дължи и мораторна лихва от 221,67 лв., начислена за периода от 17.11.2020 г. до 30.03.2021 г. Посочва, че за визираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Иска постановяване на неприсъствено решение, с което дължимостта им да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 07.04.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата Н. ТР. ТР., с адрес в гр. П., ул. „Ал. С.“ № 50, ЕГН **********, не е взела становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 1

4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, конкретният казус, който има за облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същата е била и редовно призована за проведеното по делото открито заседание. Въпреки това, не е представила отговор на исковата молба, не е взела участие в откритото заседание (нито лично, нито чрез процесуален представител), не е изразила становище и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

2. По съдебните разноски:

Предвид този изход от делото, ищецът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В този контекст отговорността за разноски на ответника към ищеца трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 652,43 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, включващи: 124,43 лв. – заплатена държавна такса, и 528 лв. – заплатено адвокатство възнаграждение, и

- 1 005,57 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство, формирани от: 165,57 лв. – заплатена държавна такса, и 840 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Н. ТР. ТР. , с адрес в гр. П., ул. „Ал. С.“ № 50, ЕГН **********, дължи на В. Р. Д. , с адрес в гр. С., ул. „Л. К.“ № 24, ет. 1, ап. 3, ЕГН **********, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 8814 от 08.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 515/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща непогасена главница по Договор за заем от 10.11.2020 г., сключен между В. Р. Д. (като заемодател) и Н. ТР. ТР.

(като заемополучател), с краен падеж – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва 2 върху тази сума, считано от 07.04.2021 г. до погасяването, и - 221,67 лв. (двеста двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху посоченото главно вземане, за периода от 17.11.2020 г. до 30.03.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. ТР. ТР. , с адрес в гр. П., ул. „Ал.

С.“ № 50, ЕГН **********, да заплати на В. Р. Д., с адрес в гр. С., ул. „Л. К.“ № 24, ет.

1, ап. 3, ЕГН **********, съдебни разноски, както следва:

- 652,43 лв. (шестстотин петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки), представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 515/21 г. на Районен съд – гр. П.), и - 1 005,57 лв. (хиляда и пет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д.

№ 1099/21 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3