Решение № 266602 от 18.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА

ИВАНОВА

Мл. съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 4942 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 16441/20.01.2020 г. по гр. д. № 399/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162 състав, е осъден К.П.К., ЕГН ********** да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********, представлявани от управителя на етажната собственост В.И.Х.законната лихва върху сумата от 525 лв. за периода от 10.07.2018 г. до влизане в сила на съдебното решение, законната лихва върху сумата от 120 лв. за периода от 04.01.2019 г. до влизане в сила на съдебното решение, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., разноски по делото, като са отхвърлени установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 41 ЗС за сумата от 525 лв., представляваща ежемесечни вноски за консумативни разходи и поддръжка на общите части за периода м. 12.2014 г. - м. 09.2015 г. и за периода м. 10.2016 г. - м. 06.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2018 г. по гр. д. № 45273/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, както и осъдителните искове с правно основание чл. 41 ЗС за сумата от 120 лв., представляваща ежемесечни вноски за консумативни разходи и поддръжка на общите части за периода м. 07.2018 г. - м. 12.2018 г., като погасени чрез съдебно прихващане с част от насрещното вземане на К.П.К. в общ размер на 3306,32 лв., което е предмет на насрещния иск, представляващо разходи за необходим ремонт на покрива на сградата, извършен при условията на неотложност през 2016 г. Със същото решение са осъдени етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********, представлявани от управителя на етажната собственост В.И.Х., да заплатят на К.П.К., ЕГН ********** по насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС сумата от 2661,32 лв., представляващи разходи за необходим ремонт на покрива на сградата, извършен при условията на неотложност през 2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 519,30 лв., разноски по делото, като е отхвърлен насрещният иск за сумата до 3306,32 лв. като погА.чрез съдебно прихващане с част от насрещното вземане на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж. к. „********, в общ размер от 645 лв., което е предмет на главните искове, представляващо ежемесечни вноски за консумативни разходи и поддръжка на общите части за периода м. 12.2014 г. - м.

09.2015 г. и за периода м. 10.2016 г. - м. 06.2018 г., както и за периода м.

07.2018 г. - м. 12.2018 г., и е отхвърлен насрещният иск за сумата над 3306,32 лв. до пълния предявен размер от 3417 лв., като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищците (ответници по насрещния иск) - етажните собственици на сграда в гр. София, ж. к. „********, представлявани от управителя В.И.Х., обжалват първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу тях насрещен иск за сумата от 3306,32 лв. и те са осъдени да заплатят на К.П.К. по насрещния иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС сумата от 2661,32 лв. (след извършено прихващане от сумата в размер на 3306,32 лв.), представляващи разходи за необходим ремонт за покрива на сградата, извършен при условията на неотложност през 2016 г. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че въпреки, че в открито съдебно заседание от 26.11.2019 г. представителят на етажната собственост - Х.е оспорила сумата, която ищецът твърди, че е платил във връзка с ремонта, като е заявила, че тя е прекомерна и не отговаря на извършения ремонт, СРС е дал вяра на представения от ищеца по насрещния иск частен диспозитивен документ - договор за строителство от 26.09.2016 г. за ремонт на покрива и полагане на хидроизолация. Предвид направеното оспорване се сочи, че К. не е ангажирал доказателства, че е извършен процесният ремонт и дали сумата, която твърди, че е заплатил, е заплатена от него или не. Освен това по силата на договор от 30.09.2012 г., сключен между К. и изпълнителя В.С.Х., през м. 09.2012 г. К. е извършил ремонт на покрива на своя апартамент, като на 06.10.2012 г. страните по договора са подписали констативен протокол за приемане на извършения ремонт на покрива.

Сочи се, че процесният ремонт е изплатен от Етажната собственост. В тази връзка се поддържа, че ако ремонтът през 2016 г. е бил неотложен, е следвало ищецът по насрещния иск да се позове на гаранцията, която му е предоставена по договора от 30.09.2012 г. от 5 години. В заключение се оспорва, че е извършен ремонт на покрива, че извършеният ремонт (ако е извършен) е на стойност, равна на претендираната сума и че е неотложен/необходим такъв. Освен това разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 ЗУЕС след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Поради това е недопустимо да се извърши подобно прихващане в случая. Ето защо се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде отхвърлена насрещната искова претенция като неоснователна и недоказана, като в полза на жалбоподателите бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника (ищец по насрещния иск) К.П.К., в който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че представените от ищеца по насрещния иск писмени доказателства не са били оспорени от насрещната страна, а свидетеля М.М.е установил състоянието, в което се е намирал апартаментът на К., налагащо неотложността на ремонта на покрива на сградата, тъй като жилището не било годно за обитаване. К. е сключил договор с А.Д., в който са описани подробно действията, които изпълнителят се е задължил да извърши, а стойността им е посочена в протокол от 30.09.2016 г., с който е приета извършената работа. Същият представлява разписка за получена от страна на изпълнителя сума в размер на 3440 лв., с което е доказано извършването на ремонтните дейности и плащането. Сочи, че в съдебно заседание на 15.10.2019 г.В.Х.не е отрекла извършването на ремонта. С оглед изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно. Претендира се и присъждането на сторените разноски в производство.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх. № 2000260/04.01.2019 г., уточнена с молба от 29.01.2019 г., на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост в гр. София, ж. к. „********, чрез домоуправителя В.И.Х., срещу К.П.К., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца месечни вноски за поддържане на общите части на ЕС в размер на 525 лв., дължими от м. 12.2014 г. до 30.06.2018 г. (по 15 лв. месечно), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата както следва: за м. 12.2014 г. – 5 лв., за м. 01 - 09.2015 г. – 135 лв., за м. 10 – 12.2016 г. – 45 лв., за м. 01 – м. 12.2017 г. - 220 лв. и за м. 01 – 06.2018 г. – 120 лв., както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 120 лв. – неплатени вноски за м. 07.2018 г. – м. 12.2018 г. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е собственик на апартамент № 56 в етажната собственост, в който живее с тричленното си семейство, като от м. 12.2014 г. въпреки многократните покани отказва да плаща определените от общото събрание на ЕС месечни вноски за поддържане на общите части на ЕС, като на 11.06.2016 г. било взето решение за събирането им по съдебен ред. На 25.12.2018 г. ответникът бил поканен да плати или да сключи споразумение за разсрочено плащане, което не направил. За консумативни разходи и разходи за поддържане на общите части на ЕС била определена вноска от 5 лв. с решение от 28.10.2012 г., от м. 05.2017 г. са събирани допълнителни вноски по 5 лв. от апартамент поради увеличаване на таксите за поддържане на асансьора. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К.П.К., с който се оспорва иска като неоснователен по размер поради наличието на насрещно вземане на ответника, за което последният предявява насрещен иск.

В същия срок е постъпила и насрещна искова молба вх. №

5101533/12.06.2019 г. от ответника К.П.К. срещу етажните собственици на ж. к. „******** в гр. София, представлявана от управителя В.И.Х., с която е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на К. сумата от 3440 лв. за извършени разходи за неотложен ремонт на покрива през 2016 г. и разноски по делото. К. твърди, че е собственик на апартамент № 56 в ЕС, който се намира на последният осми етаж на сградата. През м. 008.2016 г. установил теч в жилището от покрива на сградата, таванът и стените били покрити с мухъл, мазилката на стените и тавана се била отлепила. В целия имот миришело на плесен. Поради състоянието на имота К. намерил бригада и подписал с нейния представител – А.Н.Д.договор. Ремонтът бил извършен в периода 27.09.2016 г. – 30.09.2016 г. За извършения ремонт бил съставен протокол, подписан от К. и Димитров. Общата стойност на ремонта на общите части на сградата била 3440 лв., която сума К. изплатил изцяло и в брой при подписване на Протокол за извършен ремонт от 30.09.2016 г. След плащане на сумата многократно водил преговори с домоуправителя за приспадане на разноските за ремонта от дължимите от К. месечни вноски, което не се случило. Моли в случай на уважаване на иска на етажните собственици да бъде извършено прихващане на дължимите между страните суми.

В открито съдебно заседание на 26.11.2019 г. етажните собственици на адрес: ж. к. „********, представлявани от домоуправителя В.И.Х., заявяват, че оспорват насрещния иск. Х.твърди, че знае от думите на К., че е направил ремонт на покрива, но във входа има техническа комисия, която не била поканена преди да започне ремонтът. Заявява, че не оспорва, че К. е извършил ремонт на покрива. Не може да каже какво е платил, но собствениците, които живеят във входа оспорват сумата. Посочва се, че К. може да е платил толкова, но по принцип има една договорка, че първо техническата комисия трябва да се запознае с нещата, които трябва да се извършат и тогава се пристъпва към ремонта. К. ги е извикал след като вече е направил ремонта и хората от входа за това не искат да плащат. Сочи се, че може да му се изплати нещо, но сумата от 3440 лв. е прекомерна.

В същото съдебно заседание е приет за разглеждане предявеният от ответника насрещен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за сумата от 3440 лв., направени от ищеца разходи за ремонт на покрива на сградата при условията на неотложност, като е допуснато изменение на иска по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК чрез намаление на размера му до сумата от 3417 лв., като е прекратено производството на основание чл. 232 ГПК в частта за разликата над сумата от 3417 лв. до сумата от 3440 лв.

По делото е приет Протокол от 11.06.2017 г. от общо събрание на етажната собственост в гр. София, ж. к. „********, подписано за домоуправителя В.И.Х., на което е взето решение да се отправи последна писмена покана до сем. К.за доброволно внасяне на дължимите суми в срок до 20.06.2017 г. и при невнасянето им да се предприемат действия по съдебен ред.

По делото е приет Протокол от 28.10.2012 г. от общо събрание на етажната собственост в гр. София, ж. к. „********, на което е взето решение да се увеличат месечните вноски, считано от 01.01.2013 г. от 4 на 5 лв. на човек, а за фирмите – от 30 на 50 лв.